Надявам се скоро от Ботев пак да се страхуват всички, пожела си легендарният канар
Георги Убинов, интервю на Ивелина Василева и Иван Кирев
Легендарният футболист на Ботев Георги Убинов откри поредна изложба живопис под тепетата. Техничарят и с топка в краката, и с четка в ръката, нарисува пловдивските църкви, а творбите му впечатлиха не един и двама критици. Пред под тепето Убинов говори за изкуство, футбол, история, романтика.
– Какво ви накара да нарисувате пловдивските църкви?
– Пловдив е туристически град. Гордеем се с древността и красотата му. Той е недостатъчно популяризиран за своите дадености – история, култура, природа. Реших, че ако нарисувам църквите, това би обогатило туристическия продукт на Пловдив. Тук има 18 църкви, един турист трудно би ги обиколил всички, но може да ги купи под формата на албум и да ги отнесе в дома си, дори и в чужда държава. Това бе съсредоточението на моята идея и това ме мотивира да ги нарисувам.
– Какъв е вашият коментар по въпроса с мушамите и действията на митрополит Николай спрямо пловдивските храмове?
-Хора, които държат на канона, на извечните истини на християнството, би трябвало да се стремят да запазят древната сила в тези храмове, които ние ги урбанизираме по този начин с тапети или модерни дограми. Мисля, че те губят от магията, внушението и силата си.
– Как бихте изрисували дядо Николай в картина?
Не съм портретист. През 1961 година в училище учихме за Балканската война, Септемврийското въстание. Тези времена се 
виждаха много далечни, а 12 април същата година, беше излитането на Гагарин. През 1961 година получих първа награда в окръжния конкурс в Хасково за рисунка и картина за пейзаж от Хасково. Бих могъл да нарисувам митрополит Николай, но не на този етап. Трябват ми още негови движения, изяви в обществото, насочени към търсене на благото за всички. Например църквата винаги е принадлежала за хора, на които съдбата не е била благосклонна. Църквата може да прави повече за тези хора.
– Къде сте преживели лична история в тези храмове?
-В Св. Петър и Павел, там се венчах.
– Можем ли да направим сравнение между футбола и рисуването?
-Да. Можем да ги обединим с думата изкуство. Има много въображение и в двете. Във футбола въображението се изразява в правенето на трикове, да изиграеш топката неочаквано за противника, така печелиш време за себе си и за своя съотборник.
– Как бихте коментирали сегашния Ботев?
– Всички индикации на този етап са за вихрено завръщане в елита, започване на една инвестиционна програма, която вече тече за спортната база в клуба. Стремежът да се търси оптималният ръководен и игрови потенциал на отбора. Това са аргументи, които много скоро ще се материализират в жадуваните успехи, които да зарадват футболните фенове. Това вещае добро, силно бъдеще на нашия клуб, от който надявам се ще започнат да се страхуват. Не само нашите клубове, но и чужди, които Ботев ще среща по пътя си.
– Собственикът на отбора Цветан Василев, който влага доста пари в него, ще го изостави ли?
-Не. Ботев е традиция, завладяваща и това води до по-голяма отговорност на отбора.
– Какво пречи на младите футболисти в Ботев да бъдат нахъсани за игра, така както вие сте били едно време?
– Животът не стои на едно място. Нашите деди и баби се радваха на една точка в ъгъла на стаята. Сега научнотехническата революция на какви нива издигна ежедневието… Така че ако ние искаме манталитетът на нашите момчета да бъде подобен на нашия романтичен манталитет е все едно по времето на Ренесанса да искаме мъж да се държи като средновековен рицар. Но в детско-юношеската школа трябва задължително да работят в задълбочени футболни техники, защото техниката е начин на правене. На Запад визуалните помощни средства, квалифицираните помощни специалисти, методите на работа ни изпреварват с една идея и това създава проблем на нашия футбол, защото ако не можеш да произвеждаш достатъчен брой футболисти и чакаш на тези, няма да е достатъчно.
