Рибар: Да ми се изпери тука един бетонен етажен гигант- не благодаря!
Велосипедист: Проектът е неуместен
Човек на инвеститора: Постройката не е в разрез с околната среда
Поли Петрова
Времето си върви, а строежът в края на Гребната с всеки ден добива все повече форма. Бъдещият хотел се намира на първа линия, на метри от старта на канала, ограден от дръвчета, над които след 36 месеца ще стърчат 9 етажа бетон. От едната му страна е път, а от другата огромен имот, заграден от километрична ограда. Стартът на строителството и инвестицията на Ванко Иванов, босът на Марбро, провокира много противоречия. Едни надигнаха глас, други си замълчаха, трети са доволни. Решихме да идем на място и да видим за какво става дума.
Първият човек, на когото попаднахме беше рибар, който се наслаждаваше на Гребния канал в компанията на кучето си. Помолихме го да сподели мнението си за строежа, който се намира точно зад гърба му.
Да, разбрах за него покрай всичкия шум, който вдигат багерите и крановете, които минават наоколо. Целият проект ми се струва необмислен. Мястото, което са избрали за този комплекс е неподходящо. Никъде из Европа не се е чуло и видяло нещо подобно. Да ми се изпери тука един бетонен етажен гигант- не благодаря!
Бил съм в Германия и това, което видях на подобни места бяха бунгала. Нещо по-близко до природата. Никакъв бетон, само гората и дървените къщурки. Това, което се случва тук ми напомня за Черноморието, което го орeзилиха с прекалено строителство. Както се казва: в Слънчев Бряг изляха толкоз бетон, че вече Земята се върти под нов наклон, коментира риболовецът. Решението вече е взето, няма какво повече да се направи. Ще си седим и ще си ругаем, но това е положението, добави той.
Резервирано към въпросите ни подходи велосипедист, който въртеше педалите край канала. Но отговори, като даде да се разбере, че е против подобна инвестиция.
Проектът ми се струва неуместен, но си има съответни органи, които отговарят за подобни въпроси. Не мога да отговоря какви хора ще гостуват в този хотел, тъй като не съм мислил по въпроса. Не ме вълнува кой ще почива тук, вълнуваме, че не трябва да го има на това място, подчерта колоездачът.
Отидохме и на строителната площадка. Там с нашия екип се срещна със супървайзъра на обекта. Този проект е една чудесна инвестиция. Сграда е прекрасна и просторна. Ще има място за всичко, каза той. Смята, че хотелът не влиза в разрез с околната среда и природата. Тук преди нямаше нищо друго освен храсти и шубраци. Пространството беше един пущинак. Не сме секли от гората. Всъщност сградата ще има и чудесна градина, която ще направи обстановката още по-приятна, допълва супървайзърът. На въпроса дали е възможно този район да се превърне в туристическа зона, пълна с хотели, той отговори, че не може да прецени. Съседният имот е частен, но е заграден и не се използва за нищо. Ако евентуално започнат нови строежи, те ще са на втора линия, но голяма част от земята е общинска. Така че само времето ще покаже, допълни той.
Върнахме се отново към Гребния канал, където спряхме един случаен минувач. Той беше За инвестицията. Щом хората имат пари, да ги използват. Бъдещият хотел изглежда ще предаде някакъв цвят и усещане за култивираност на този пущинак, който е в края на канала. Предполагам, че той ще представлява голямо удобство за спортистите, които идват да участват по регатите. Вместо да се чудят къде да отседнат и как да стигат на време, те ще могат да нощуват тук, а събитието ще бъде точно под носа им, смята минувачът.
Последният човек, когото разпитахме също беше велосипедист.Хотелът, който видях на снимките из медиите, изглежда прекалено голям. От друга страна е добра идея, че се намира именно тук. Вероятно ще идват спортисти и хора желаещи да са и по-близо до природата, но в градски условия. Докато няма някакви щети и всичко е в нормата, комплексът може да се съчетава добре. Ако хората са съвестни, не замърсяват и не секат дървета, проектът може да се окаже много добра идея, отсече велосипедистът и продължи обиколката си по Гребната.
