Мистериозен частен арбитражен съд в Пловдив гледа спор между Община Родопи и фирма

Омбудсманът Мая Манолова проследи заседанието

Съветниците от Родопи подозират схема за източване на пари

Таня Кънева

Кметът на Община Родопи, председателят на Общинския съвет, съветници, кметове и журналисти трудно откриха седалището на Арбитражения съд при българската бизнес асоциация (ББА), който днес заседава по арбитражното дело, заведено от частна фирма срещу общинската СО „Спектър” ЕАД на  ОбС – Родопи. Според обявлението Арбитражния съд е на ул. „Райко Даскалов” № 53 в Дом Левски.

В указателните табели на сградата, подобна институция не съществува. Чистачка на партера спираше един по едни всички хора, които се качваха по стълбите с думите „не се качвайте нагоре, няма никакъв арбитражен съд“, без никой да я пита обаче.

Едва при търсене в Интеренет става ясно, че това е правилният интерес, ет. 4, оф.17 и 18. Съдилището представлява две малки съседни стаи с общ вход – метална врата със звънец. На вратата има две обяви, едната твърди, че офисът е временно в ремонт, а другата оповестява работното време от два часа дневно. Архивът на съда се събира в 6 папки, а до етажерката има паяжина с размер на въже за скачане. В тази обстановка заседава тричленния съдебен състав, който даде ход на делото.

По него фирма „Керамик вижън“ ООД съди общинската фирма „Спектър“, която държи под наем сметището за твърди битови отпадъци край Първенец, за щети в размер на над 560 000 лева. Според договорните отношения между двете дружества, сключени през 2004-а година, ООД-то в продължение на 2 години ще депонира близо 10 000 тона строителни отпадъци на сметището. Това може да става при писмена заявка. Фирма „Спектър“ обаче не отговаря на две поредни писма от „Керамик вижън“ и така се задейства клауза в договора, която предвижда уреждане на спор в арбитражния съд и жалбоподателят е избрал къде да се проведе заседанието.  

Проверка на общинските юристи показва, че ден след подписване на договора директорът на Спектър е получил на ръка първото заявление за депониране, донесено лично от представител на фирмата и не е отговорил на него в изискуемия срок. Същото се е случило и с второто. „Проверихме „Керамик вижън“, оказа се че те имат магазин за керамика в район „Тракия“. Според дейността, която извършват няма как и откъде да генерират и да извозят 10 000 тона отпадък. За сравнение – при скорошното събаряне на базата на пивоварната „Каменица“ в Пловдив строителният отпадък бе около 6000 тона“, каза кметът на „Родопи“ Пламен Спасов.

Според юристи самата „Керамик вижън“ има депозирана молба в съда за обявяване в несъстоятелност, заради дълг.

Съветници от Община Родопи са на мнение, че това е схема за източване съшита с бели конци при предишни управници. По думите на Пламен Спасов фирма „Спектър“ не е допринесла с нищо за общинския бюджет и ще бъде преструкторирана в Общинско предприятие. „Това е четвърти пореден случай с подобни фирми, с които се сблъскваме като със заложени бомби в близките години,“ коментира кметът Пламен Спасов.   

Омбудсманът Мая Манолова проследи заседанието, но не коментира делото. Тя изрази мнение, че в редица случаи арбитражните съдилища са полезни, но не и при такива, когато става дума за малки общини. Манолова отбеляза, че в този случай уреждането на спора в тях е в пъти по-скъпо отколкото в стандартен съд, въпреки че тези производства се рекламират като по-бързи и по-евтини.

„Тепърва ще установим дали е по-бърз, но в никакъв случай не е по-евтин. Ако това дело се водеше в държавен съд на първа инстанция, то държавната такса по него щеше да е около 24 хил.лв. В случая сега тази такса е 36 хиляди лева, като 2/3 са платени от ответника –общината, затова, че е поискала 3-членен съдебен състав, а не едночеленен, който е платен от другата страна. Дойдох, за да видя на място как функционира този арбитражен съд и да видя дали е защитен гражданския интерес, тъй като става въпрос за дружество 100% собственост на една българска община, “ заяви Манолова.

Всички видяха в каква обстановка работи този съд и е меко казано странно, че никой в една 5-етажна сграда не знае за съществуването му, заключи омбудсманът.