Всичко е любов

Кирил Николов

„Скок на агресията сред напълнолетните” – това ме думна от Първа страница, но съм принуден публично да не се съглася.
Те, непълнолетните, са агресивни от много отдавна и са доказали тези си нагласи във всякакви епохи. Обществото днес не е по – виновно за това, отколкото е трябвало да бъде вчера. Няма скок.
Юношите /мразя кретенската дума „тийнейджър”/ пълнят платната си с борбеност против несломими, макар и често погрешни правила, с дръзновението да живеят по – добре от родителите си, с апломба на току-що научили всичко за живота люде, с метежния вятър от Интернет и от отчаяната социална среда… И, разбира се, грешат, грешат, грешат…
Ние ли сме правите?
Не могат да се изчерпят в резюме причините за агресията на младите. Жалко е, обаче, докато разсъждаваме сълзливо и псевдо тревожно за нея, да не се сетим за агресията на нас, възрастните. Кой от нас не псува зад волана? Кой не се опитва да изпревари другите на опашката, а и кой пък не го ругае? Кой не налита на бой, само заради обидни думи, а и кой не сее обиди с лекота? Пияните мъже бият ли си жените? А жените им врещят ли за всяка бира над разрешения лимит. Порнографията, драги ми съотечественици, какво е, ако не есенциална агресия и то специално предназначена за пълнолетни чикиджии? Надявам се, никой не смята, че кодираните канали ни обсипват с „еротика” – гледките са като от документален филм за популярна гинекология. Техните формат, мащаб и ежеминутна достъпност със сигурност осуетяват спонтанния оргазъм. А странно е, че въпреки категоричния Наказателен кодекс, те продължават жизнеустойчивото си съществуване.
Та за непълнолетните, де!
Вършели грабежи. Ами те, завалиите, не знаят как другояче да крадат, докато бащите им точат нафта по специален начин и с технически средства от служебния камион или пък с фалшиви документи точат кръвта на някой злочест банков влогодател. Или пък карат Ем-ел, непуснат още на пазара, но пуснат от благодарния победител в търга.
Няма как – това, което се случва с децата ни, е проекция на това, което правим ние.
Хайде, моля ви, да се вгледаме в Холивудската агресия – кръвта от разкъсните рани на героите вече блика в каданс, за да може и най – заспалите да се насладят на проливането й. Вампирските сериали пък подлудяват от възторг и най – благочестивите домакини.
Ако един филм може да ни превземе с име като „Бързи и яростни”, „Първа кръв”, „Кървав откуп”, „Завръщане от ада” и дрън-дрън подобни агресии, какви хрисими божи овчици да бъдем едновременно с това. Ами квазикечистите /де не обиждам орангутаните/, които се лашкат като идиоти на тепиха само за наше удоволствие, какво ни внушават? Вижте скорошната реклама на някакъв шокодесерт – бабаитите искаха да сплашат миличкия лигльо, но той изяде една вафла и ги отвя с рева на Цар Лъв. Тъпо. Много, много тъпо.
Затова още по – тъпо звучи обяснението на специалните органи за уж нарасналата младежка агресия – бедност, необразованост, липса на родителски контрол. Тези явления, уви, ще съществуват во веки веков след като в хилядолетната организирана цивилизация не са били отстранени. Драмата е, че нищо не се прави, за да се намали техния ефект – образование от мотивирани учители, култура от способни творци, градска среда от загрижени земляци, духовност от отрекли себе си духовници, естествено без мерцедеси. А, също така – пролетарии, чийто справедливи и достойни социални права се спазват.
А младите искат любов. Ние, уж порасналите, искаме същото, нали!?