Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна гостува в Пловдив с най-новия спектакъл от афиша си – „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син. Представлението ще се играе на 28 ноември 2022 г. от 19.00 часа в Дома на културата „Борис Христов“ . Билети на касата „МаскАрт“ в Дома на културата.
„Дамата с камелиите“ е разказ за онзи миг, в който щастието те докосва за кратко и после изчезва. За пропуснатите възможности. За невъзможните избори. За разминаването с другия. Дюма-син пише романа си, след като губи голямата си любов и чрез текста си я съживява отново и отново, поправяйки грешките от миналото.
Режисурата е дело на Маргарита Мачева. За ролята на Маргьорит Готие тя се спира на обаятелната Христина Джурова. Само за година и половина Христина Джурова изгради стремителна кариера на варненска сцена с 9 роли, получи номинация ИКАР за поддържаща роля. Не по-малко развълнуван за първата си изява в главна роля като Арман Дювал е и Недялко Стефанов, също интересен млад актьор от варненската трупа. Двамата с Христина притежават финес и сила, една рядка комбинация, която според Маргарита Мачева ще ги превърне в убедителна двойка на сцената.
Наред с именития Стоян Радев – Граф дьо Валвий, участват Веселина Михалкова – Прюданс Дюверноа, Пламен Димитров – Мосю Дювал, Александра Майдавска – Нанин, Александра Койчева – Анес, Миглена Везирова – Нишет и Константин Соколов – Сен-Годен.
Съвременната трактовка на „Дамата с камелиите“, заложена в актьорската игра, е изведена последователно и в оригиналната музика на Петър Дундаков, условния сценографски контекст на Борис Далчев и инспирираната от класиката и висшата мода костюмография на Константин Вълков.
Честно не си струваше! Нещо като вица за „Абе стига с тоя Павароти! На мен Пенчо ми го изпя по телефона, нищо особено не е!“ Та така и Христина Джурова е толкова неубедителна куртизанка, че да ти се доплаче, защото е очевидно способна актриса. Защо всички се надвикват е също интересен въпрос. Класиката и висшата мода са вдъхновили сценографа по касателна – едно с едно не се връзват, нито по период, нито по дух една абитуриенска бяла рокличка, едно фламенко, един пеньоар използван за вечерна рокля и една рокля, която е толкова популярна, че се налага да я носят две актриси една след друга. И меланхоличното черно е скучно, за бялата лисица и визоновото палто да не говорим.
И когато накрая младият любовник предложи да разкаже историята си, се чу дружно „О, не!“ А можеше иначе.