Няма нищо по-опасно за една държава от „изтрещели” политици
Хаотични на пръв поглед управленски намерения много точно отразяват състоянието на държавата на всички нива. Правят се с пълното съзнание, че вероятно няма да се случат, но затова пък чудесно отвличат вниманието на публиката
Димитър Герганов
Няма нищо по-опасно за една държава от „изтрещели” политици. Напоследък им се случва все по-често, което навява мрачни мисли. Още не е затихнал ефектът от изборните недомислици, след неумелите опити за замазване на купчината натворени гафове и финансовият министър пожела да „сложи ръка” на персоналните пенсионни партиди. Като един изтъкнат „визионер” силно загрижен за интересите на хората той заключи, че всичко в общия кюп и поравно е висша форма на справедливост. За зла беда идеите му не срещнаха разбиране, нито в дясно – логично, нито в ляво – въпреки ултрасоциалистическия си уклон. Не изпаднаха във възторг и гражданите, още по-малко пък пенсионните фондове. Единствените „фенове” на министъра се оказаха синдикатите, което едва ли е изненада. Профсъюзните деятели отдавна са се превърнали в „брокери”, чиято последна работа са правата и интересите на трудовите хора, но това е друга и дълбока тема.
Какво все пак се крие зад този смайващ „реформаторски” ход? Епитети от рода на – „кражба”, „национализация” и т.н. малко или много са въпрос на риторика. На популярен език – да вземем и разпределим „едни пари”. Нищо, че са чужди. Няма да ни е за пръв път. Опитваме – ако мине номерът. Ако не стане, ще пробваме с нещо друго. Подобни хаотични на пръв поглед управленски намерения много точно отразяват състоянието на държавата на всички нива. Правят се с пълното съзнание, че вероятно няма да се случат, но затова пък чудесно отвличат вниманието на публиката.
Така например Българският енергиен холдинг /БЕХ/ тихомълком изтегли мостов заем от 535 милиона евро със доста солена лихва. Средствата трябва да бъдат върнати до една година, през което време БЕХ ще трябва да организира облигационна процедура – т.е. ще си имаме две „врътки” за едно и също нещо. За причините довели дефицита в енергетиката – системните „кражби” от повече от десетилетие, чрез политически уредени завишени обществени поръчки и „дупката” в Белене – вече не се говори. Абсолютно същата е ситуацията и в БДЖ. Управляващите обаче са му намерили лесното – заем тук, заем там и всичко се подрежда.
След някоя друга годинка обаче като нищо ще заприличаме на Венецуела. Тази богата на петрол и слънчева карибска държава след няколко мандата популистко управление се докара дотам – работната седмица да е 2 дни за да се пести ток, а депутатите им не могат да си вземат заплатите. Представяте ли си – народен избраник на диета? Немислимо! Но стига с тия мрачни прогнози – просветлени на Велики четвъртък от божията промисъл депутатите ни върнаха палатките на плажа! Разпъвай народе, където душа иска! За разпиляната обществена енергия в по същество „безумния” дебат скоро никой няма да си спомня. Както и за учебните програми и „робството”. Така с нетърпение очакваме следващата „димка”.
Държава без ясна национална цел и средносрочен хоризонт е кораб без кормчия посред морето. Люшка се, накъдето го отнесат вълните. За да не ни е скучно веднъж в месеца си спретваме пожарче на борда и после го гасим с „възрожденски” ентусиазъм. През това време светът и съседите ни се променят и не задължително в добра посока. Свикнали да бъдем направлявани от „ментори”, не знаем какво да правим, когато те не ни обръщат много внимание заети с глобални заплахи от висш за тях приоритет.
Да боядисваме яйца поне можем. Светли празници и не прекалявайте с агнешкото на празничната трапеза!
