Нека не съсипем най-хубавата изложбена зала в Пловдив

Странен е аргументът, че сградата е „временна постройка“ с някакви нетрайни материали

Каквото и да се прави, каквото и да се строи, изложбена площ за тъй важната уж 2019-а година на това място няма как да има

Теодор Караколев

Залата на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон“ е вероятно най-доброто изложбено пространство в Пловдив в момента. Разбира се, когато коментираме тенденциите на световното съвременно изкуство – това са места, в които имаш голяма свобода, големи пространства, и малки ограничения и пречки, от рода на колони, стаи и прочее. Накратко казано – сградата на ДПХ е страхотна, защото изложбената ѝ част е голям свободен паралелелпипед осветен отгоре. Всичко, което един съвременен артист би искал.

Защо обаче е нужно нейното събаряне и нейното преустройване? Странен е аргументът, че сградата е „временна постройка“ с някакви нетрайни материали. Както всеки сам може да се убеди, голяма част от сградата е от тухли – има стълбище, втори етаж, на който са подредени тежки музикални инструменти и т.н. Без да влизаме в инженерна конкретика, тук става дума за съвсем здрава и стабилна сграда.

Странно е също, че се пристъпва към такъв фундаментален ремонт, след като само преди година покривните прозорци бяха видимо ремонтирани. Ако наистина имаше нужда от цялостно преустройство, то този ремонт изглежда е бил напълно излишен и някой трябва да си понесе отговорността. Ако ли не – то защо ще събаряме сега наново ремонтирано пространство?

В такива моменти в общественото пространство винаги остава този горчив вкус, че ремонт се прави само, за да се демонстрира някаква дейност и да се изхарчат някакви пари. Поводът – „Пловдив – Европейска столица на културата“ е чудесен да се харчат средства за култура. Дори да речем, че в това няма нищо лошо – няма нужда да разрушаваме напълно функциониращи пространства, за да демонстрираме имитация на грижа.

Ако проблемът със сградата са част от материалите – безспорно само те могат да бъдат подменени. Ако става дума за азбестови стени, те могат да се сменят, ако става въпрос за лека конструкция, тя може да бъде подменена, подобрена. Инженерните технологии по света вече позволяват всичко. В детайли е трудно да се влиза, тъй като прозрачността по този – както и много други общински проекти е нулева.

Разбира се виси и проблемът с планирането на времето. Каквото и да се прави, каквото и да се строи, изложбена площ за тъй важната уж 2019-а година на това място няма как да има. Просто физически времето е недостатъчно.

Но фундаментът във всичко това е, че изложбеното пространство в момента е чудесно. Пловдив няма друго такова. Баня Старинна и Кино Космос вече не функционират. Другите пространства на Градска художествена галерия са малки и нефункционални за съвременните изисквания. Няма нужда да се харчат огромни средства за събаряне на чудесната сграда на ДПХ, при положение, че тя може да бъде приведена в нужния вид и само с ремонт.

А ако наистина има нужда и желание да се харчат средства, те могат да се дадат за хранилища – един въпрос, който се коментира от години, но все не намира своето решение.