Миниатюрният пловдивски квартал „град-градина“

Движението за създаване на по-здравословна градска среда и строителство на евтини работнически жилища е особено влиятелно в Европа през първата половина на XX век. Създадени са много подобни квартали в духа на английската концепция „Град-градина“, преработена в немските Siedlungen, а българските архитекти в междувоенния период са запознати с тези тенденции.

В България те са реализирани на съвсем малко места – работническите жилища в квартал „Твърди ливади“ към мините в Перник, както и няколко квартала в София. Поради редица финансови и организационни проблеми в Пловдив мащабен такъв проект така и не се реализира, но в скромен мащаб това се случва в годините на Втората световна война.

В последствие идеите за евтини работнически жилища във внимателно проектирани квартали с много зеленина се развиват и в годините на социализма – първоначално с по-ниско строителство, а в последствие и с панелните жилищни комплекси. Но това е друга история. Тук ще разкажем за първите стъпки, когато жилищата са ниски и в непосредствена връзка със зелената среда на градината около жилището.

Кварталът, който се реализира се намира до днешното кръстовище на ВСИ – между булевардите „Източен“, „Христо Ботев“ и „Санкт Петербург“ – или по-точно, между улиците „Михаил Такев“ и „Трудовак“. Тогава това пространство е част от квартал „Лаута“. Още от годините след Първата световна война в Пловдив назрява проблемът с жилищната криза – множество бежанци от Македония и Беломорска Тракия идват в големите български градове, сред които и Пловдив, без възможности да си осигурят адекватно жилище. Държавата и общините също са с ограничен финансов ресурс, за да ги подпомогнат. Успоредно с тази миграция, в града пристигат и много хора от региона, които напускат селата, за да работят във фабриките на града. Така Пловдив постепенно се разширява – такъв е зародишът на Кючук Париж, така се разпростират и други квартали.

Чак към края на 30-те години общината успява да смогне и да започне да мисли за собствени инвестиции в евтини жилища, които да предоставя на малоимотни граждани. Най-богатата община – Софийската – също успява да стигне до този момент чак в края на 30-те и реално да построи голям такъв квартал с няколко хиляди жилища след 1942 година.

Мащабите в Пловдив са по-малки, но концепцията е същата – и изцяло в духа на немските жилищни комплекси. Планирани са поредица от редови къщи – шест на брой – някои от които двуетажни, други – едноетажни. Т.нар. „Блокови жилища“ са построени през 1943 година.

До края на строителния сезон през тази 43-а година, са издигнати 6 двуетажни и 8 едноетажни къщи. Всички имат собствен двор и широко озеленено пространство около тях. Това са всички реализирани по този план и до днес сгради. Проектант на комплекса е работещият тогава в общината арх. Александър Тумангелов – малко известно име на архитект, завършил в Бърно, Чехословакия, през 1934 година.

След политическите промени от 1944 година, настъпват промени и в средите на архитектурата. Така останалата част от отделения терен за работнически жилища, завършен в годините след 9-и септември, е в съвсем друг стил. Подредбата в редици и с богато озеленяване между жилищата е запазена, но вече сградите са апартаментни сгради с по няколко етажа.

Въпреки всички превратности, мини-кварталчето и до ден днешен е интересен феномен, скрит между големите булеварди от следващите десетилетия, соц-блокове и хаотични кооперации от последните 30 години.