Венците от Съединението захвърлени до Прокуратурата – СНИМКИ

„Министър-председател“, „Министър на правосъдието“, „Зам.-председател на НС“ – месец след празника държавността лежи е в храстите

Празникът на Съединението приключи преди месец. Официалните лица си тръгнаха, речите бяха произнесени, венците бяха положени, снимките – направени. Сега остана срамът.

Репортер на „Под тепето“ засне как, месец след националния празник 6 септември – Ден на Съединението на България и Празник на град Пловдив, всички официално положени венци от честването са буквално захвърлени в зелената площ на метри от паметника на Съединението.

Не някъде в депо за компостиране на растителен отпадък, а точно в сърцето на града – до един от най-важните символи на Пловдив, между сградата на прокуратурата и оградата на Силите за специални операции, и то в една позанемарена градинка.

И ако някой се пита дали това са просто някакви изсъхнали цветя – не. Лентите върху тях отговарят достатъчно ясно.

„Министър-председател“.
„Зам.-председател на НС“.
„Министър на правосъдието“.
„ВМА – София“.
„МБАЛ – Пловдив“.

Държавността, сведена до изсъхнали елови клони и пвц панделки на показ?!

От официалния протокол – директно в храстите

На 6 септември тези венци са били част от официалното честване на Съединението на България. След церемонията обаче очевидно е дошла онази част от държавния протокол, която никъде не се снима.

Стотици пловдивчани честваха Съединението

Какво се прави с венците след празника? Кой ги прибира? Кой следи зелената площ около паметника? Кой решава кога един официален венец престава да бъде символ на почит и се превръща в отпадък?

И най-важният въпрос:

Кой реши, че мястото им е точно там?

Защото това не изглежда като случайно изпуснат букет. На снимките се вижда цяла купчина от венци и ленти, преместени извън мястото за почит и оставени в ъгъла на неподдържаната зелена площ, след изсъхналата растителността.

Действащата Наредба за управление, развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив е доста ясна по отношение на обществените озеленени площи. В нея е записано, че те трябва да се пазят от замърсяване и че е забранено изхвърлянето на отпадъци извън определените за това съдове. Наредбата предвижда и конкретни дейности по почистване на отпадъци от зелените площи.

А самата община посочва, че ОП „Чистота“ има сред основните си дейности управлението на отпадъците и поддържането на чистотата на територията на Пловдив, включително площадите, алеите, парковете и другите обществени пространства.

Така че въпросът не е дали има правила.

Въпросът е защо месец по-късно правилата очевидно не са стигнали по-далече от храстите до паметника.

Празникът е шест часа. Срамът – цял месец

Има нещо особено цинично в гледката.

Пред паметника на Съединението се говори за национално единство, историческа памет и държавност. Представители на институции полагат венци. Има официална церемония, протокол, охрана, камери, микрофони.

После всичко приключва.

И някой трябва да се погрижи за онова, което остава.

Очевидно точно тази част от ритуала е по-малко важна.

Докато лентата „Министър-председател“ лежи в тревата, министър-председателят вече е някъде другаде. Докато лентата „Министър на правосъдието“ е захвърлена сред изсъхналата растителност, правосъдието продължава да работи на метри от нея.

А зад бялата ограда на кадрите е Съвместното командване на Силите за специални операции на българскат армия.

Получава се почти съвършена картина на държавата след официалното събитие: институциите – зад оградата, символите – в храстите, а гражданите – наблюдават.

Не е за първи път

Пловдивчани, които ежедневно минават по мааршрута, твърдят че са ставали свидетели на подобни гледки след официални чествания и са категорични, че това не е прецедент. След празничните церемонии венците остават около паметника, а впоследствие част от тях се преместват в близките „зелени площи“, където играаят ролята на компост.

Ако практиката действително е повтаряща се, въпросът вече не е за едно пропуснато почистване.

Това е проблем на организацията.

Защото 6 септември не идва изненадващо. Не би трябвало да е особено сложно към протокола на церемонията да има и последна точка: „Прибиране на венците.“

Не е патриотизмът да сложиш венец пред камерата.

Патриотизмът, поне в най-прозаичната му градска версия, е да не го оставиш след това в храстите.

„Под тепето“ пита Община Пловдив:

• Коя общинска структура отговаря за прибирането на венците след официалното честване на 6 септември?
• Кога са били преместени венците от площад „Съединение“ в зелената площ?
• Кой е разпоредил това?
• Защо повече от месец след празника те все още се намират там?
• Ще бъдат ли премахнати и кога?
• Предвижда ли се подобна процедура след следващите официални чествания?
• Счита ли общината оставянето на венци и цветя в зелената площ за нарушение на действащите правила за опазване на зелената система и чистотата?

Защото в крайна сметка паметникът на Съединението не е цветарник за еднократна употреба, а място на национална памет.

И би било хубаво паметта да не приключва точно там, където приключват камерите.