Не се знае кой отговаря за паметника на Априлци в Пловдив

За състоянието на паметната плоча на загиналите при потушаване на Априлското въстание в Пловдив, за отношението на управата на града и самите пловдивчани към нея, за местоположението ѝ и вписването в средата на Пешеходния подлез ви разказахме в среия от материали.

За паметниците и хората…

Във връзка с неприемливия вид и неугледността на мястото, както и липсата на активност около него в навечерието на 148-ата годишнина от въстанието зададохме няколко въпроса към Община Пловдив.

Въпросите са:

Защо тази година паметникът не бе включен в официалната програма на честването?

Кой отговаря за поддръжката му?

В отговор на първия въпрос от там ни изпратиха програмата на честванията за 2023 и 2024 г. Вижте ги:

„За втора година в Пловдив се чества годишнина от Априлското въстание. Инициативата за това е на новия директор на Регионален исторически музей – Пловдив – Стоян Иванов. Осъществява се с подкрепата на община Пловдив. Център на честванията на национално ниво са градовете Копривщица, Панагюрище, Перущица, Клисура.

През 2023 г. бе организирано шествие с участието на ученици от Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, ОУ „Душо Хаджидеков“ и ОУ „Васил Петлешков“, предвождани от членовете на Комитет „Родолюбие”. Маршрутът на шествието започна от пл. „Съединение”. Бяха поднесени цветя на паметната плоча в подлеза на бившата аптека „Марица”, поставена за да напомня за подвига на 254 българи, намерили своята мъченическа смърт след потушаване на въстанието през 1876 и 1877 г. (на мястото на някогашния затвор Таш капия). Следващата спирка в маршрута бе паметната плоча на Братя Свещарови до Джумая джамия със слово на тяхната родственица Мариана Мирчева, преподавател в ПУ „П. Хилендарски“. Финалът на шествието бе в Цар Симеоновата градина, където учениците по своя инициатива най-напред положиха цветя на паметника на Христо Ботев, след което на паметника на Васил Петлешков. Пред паметника на героя, малкият Антон от ОУ „Душо Хаджидеков“ прочете своето патриотично есе, написано специално за повода предната вечер. След него рецитация на стихотворението „Отечество любезно“ от Иван Вазов изпълниха група ученици от ОУ „Васил Петлешков“. Слово произнесе Стоян Иванов – директор на РИМ – Пловдив.

През настоящата 2024 г с подкрепата на община Пловдив, Регионален исторически музей организира честването на 148 години от Априлското въстание със събития в експозиция „Българско възраждане“ в Стария град и Цар Симеоновата градина. На 20 април в експозиция „Българско възраждане“ на РИМ бе подредена изложба „Април 1876 Пловдивското съзаклятие“ за Пловдивския вътрешен революционен комитет и бунтовната 1876 г. Освен разказ в табла, бяха изложени рядко показвани артефакти: спомените на Отон Иванов в ръкопис, доклади до Найден Геров с описание на погромите от въстанието, оригинални фотографии на революционери и др. В часовете 11:00, 13:00 и 15:00 ч. бяха изнесени тематични беседи за Априлското въстание.

Посредством музейни игри и картини за оцветяване за Пловдив и неговите революционери, малки и големи имаха възможност да научат повече за историята на града, а в оръжейния кът с помощта на уредник посетителите се докоснаха до уникални експонати – хладно и огнестрелно оръжие от фондовете на музея. В Цар Симеоновата градина от 11:00 ч., Комитет „Родолюбие” организира изложба на униформи, оръжия и артефакти от Априлското въстание. Членовете на комитета разказваха за събитията по време на въстанието и за дейността на участниците в Априлската епопея.“

От тази информация само се потвърждава, че не е имало никакви активности пред паметната плоча по време на тазгодишното честване.

Снимка 20 април 2024.

На корицата е снимка от 20 април 2023 г.

По отношение на втория въпрос – отговорът, който дойде в редакцията е меко казано странен. От него се разбира, че не е ясно кой отговаря за поддръжката на паметника:

„Не разполагаме с информация в чий баланс е плочата, но е важно да се има предвид, че ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТ в Културния календар на община Пловдив, в раздел I, т.2 е заложена сумата от 60 000 лв. за „Организиране на изложби, откупки на произведения на изкуството за фонда на Община Пловдив и реставрация на произведения на монументалното изкуство“ ( целогодишно, чрез отдел „Култура, археология и културно наследство“)

През 2023 г. по това перо бяха възстановени двете мозайки на Трифон Неделчев върху фасадата на бл. 15 в ж.р. „Тракия“. По това перо бяха реставрирани мозайките на Йоан Левиев в подлеза на Чифте баня, паметника на Захари Стоянов, паметника на Момотаро от Окаяма, „Рибарчето“ и чешмата „Хорцето“, намиращи се в Цар Симеоновата градина и други.„

Писмото от Община Пловдив продължава с информация за паметната плоча и последната ѝ проверка:

За паметната плоча в подлеза на бившата аптека „Марица“

„В подлеза на бившата аптека „Марица”, поставена за да напомня за подвига на 254 българи, намерили своята мъченическа смърт след потушаване на въстанието през 1876 и 1877 г. (на мястото на някогашния затвор Таш капия). От извършеното обследване на паметници на монументалното изкуство през 2023 г от д-р Стефан Шивачев е установено, че състоянието е „Много добро“.

Наименование ПАМЕТНА ПЛОЧА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ПЛОВДИВ СЛЕД ПОТУШАВАНЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Град Пловдив, Район Централен
Местоположение На северния излаз от подлез „Аптека Марица“
Вид Паметна плоча с изображение на българския лъв
Материал Мрамор
Дата на създаване – 26 април 2006 г.
Автор Архитект Цветан Мумджиев

Справка Текст на плочата: „В памет на 254 българи намерили своята мъченическа смърт след Априлското въстание 1876 и 1877 г. в Пловдив. Жертви за свободата на България от Копривщица, Клисура, Карлово, Калофер, Калугерово, Поибрене, Стрелча, Старосел, Веригово, Съединение, Черноземен, Батак, Брацигово, Радилово, Жребичко, Козарско, Перущица, Белозем, Чирпан, Челноконьово, Стара Загора.

Поставена е на мястото с Решение на Общински съвет Пловдив.
Финансирана е в размер на 3 800 лева.
Състояние – „Много добро“.“