Клавирното дуо открива утре симфоничния сезон на Опера Пловдив с френска програма, а връзката им с града започва още от детството и минава през същата сцена
„Две пиана, един ритъм и цял живот между тях: Генова и Димитров се връщат в Пловдив“
Утре вечер клавирното дуо Генова и Димитров ще открие новия симфоничен сезон на Опера Пловдив. В програмата са Концерт в ре минор за две пиана и оркестър от Франсиско Ленк и Симфония в ре минор от Цезар Франк – две произведения, които събират в една програма различни лица на френската музикална традиция.
Но срещата с Аглика Генова и Любен Димитров неизбежно отвежда разговора далеч отвъд утрешния концерт. И двамата имат дълбока, лична връзка с Пловдив и с тази сграда. Тук са започнали музикалните истории на техните семейства, тук са били първите им срещи с операта и сцената, а самите те се познават още от детските си години.
Днес те са едно от разпознаваемите клавирни дуо имена на международната сцена. А когато говорят за партньорството си, използват дума, която може би най-точно обяснява защо двама пианисти могат да звучат като един организъм – синхрон.
Вие откривате новия симфоничен сезон на Опера Пловдив. Какво носите със себе си към пловдивската публика?
Любен Димитров: Идваме с много положителна настройка и с много хубава покана – сърдечна покана от маестро Чубанов към нас за откриването на този концертен, симфоничен сезон на операта. Навсякъде, където сме поканени с такова отворено сърце и с позитивни емоции, винаги се опитваме в нашия концертен календар да намерим място и с удоволствие се отзоваваме.
Там, където има заинтересована публика, където има хора, които се интересуват от класическа музика, клавирно дуо, пиано, ние сме винаги там и правим всичко възможно да дадем на хората нещо, което да не забравят толкова лесно и което да им даде нещо и в ежедневието, и в следващите им срещи с концертния календар.
Този път програмата е изцяло френска, многоцветна, пъстроцветна, разнообразна, контрастна.
Ще прозвучи Концертът в ре минор за две пиана и оркестър от Франсиско Ленк. Това е произведение, което е много известно поне сред меломаните и се изпълнява с голямо удоволствие от различни клавирни дуа по света. То е неделима част от клавирния репертоар за всички пианисти, които се занимават сериозно с този жанр.
Във втората част на програмата ще присъства отново един знаменит автор – Цезар Франк, със Симфонията си в ре минор, която далеч не се изпълнява често по света.
Много сме щастливи да усетим художествената идея, която маестро Чубанов иска да изгради с тази програма. Получава се и много хубаво съвпадение в тоналността – концертът е в ре минор, симфонията също е в ре минор.
Така че има много дълбок смисъл в изграждането на тази програма.
Вие двамата имате много дълбока връзка с Пловдив. Какво е усещането да се върнете тук?
Аглика Генова: Историята е наистина дълга. И е семейно-лична и от двете страни.
Аз съм родена пловдивчанка, а Любен е полупловдивчанин – и по майчина, и по бащина линия.
Любен Димитров: Моите родители също имат много силна връзка с Пловдив. Майка ми Малина Димитрова дълги години е била концертмайстор и корепетитор в Пловдивската опера.
В тази именно сграда, в която се намираме в момента.
Баща ми, оперният артист Стефан Димитров, басът, също е направил първите си стъпки към по-нататъшната си кариера на българската и световната оперна сцена именно в тази опера.
Аглика Генова: А моята майка беше концертмайстор на оперния оркестър. Аз на практика девет месеца съм слушала всички възможни оперни спектакли, които са се правили в тази сграда.
След това, от тригодишна възраст, също присъствах на многобройни спектакли.
Дори съм плакала на вратата на пловдивския ни дом, тъй като мама не винаги можеше да ме вземе с нея. Невъзможно беше да присъствам на всяка репетиция, балет или опера. Но винаги от оркестрината ме гледаше и ми казваше да слушам, да съм тиха и да не преча на артистите и на сцената.
Всичко това се случваше именно в тази сграда.
А после, през ученическите ми години, имах прекрасните и незабравими уроци с моята легендарна преподавателка по пиано Стела Осликова Иванова. Тя беше изключително задълбочен и професионален човек, прекрасен клавирен педагог. Създаде силен клавирен клас към Пловдивското музикално училище и аз съм представител на този клас.
Тя също работеше в тази сграда. Много от рециталите ни и класовите концерти са били именно тук.
Познавате се още от деца. Това звучи почти като сюжет за отделен филм.
Любен Димитров: Разбира се. От петгодишна възраст сме почти на един чин – в една и съща класна стая, при едни и същи преподаватели, в един и същи клас. Завършихме заедно.
Беше много силен випуск на Пловдивското музикално училище. От него излязоха наистина прекрасни артисти и прекрасни колеги.
И тук искам да отправя един съвсем неслучаен комплимент към маестро Чубанов. Много дълги години не сме се виждали и не сме се срещали по различни причини. Но днес, когато се видяхме след толкова време, усещането беше сякаш всичко е било вчера.
Никаква дистанция, никаква студенина, никаква разделеност от времето. Напротив – същата енергия и същите приятни чувства.
Оказва се, че между вас има и още много семейни нишки.
Аглика Генова: Да. Двете ни баби са с гръцки произход от Пловдив и са били приятелки. Говорили са си на гръцки.
А майката на Любен, Малина, и моята майка Марияна Батинова, тогава още неомъжена, са били ученички в същото Пловдивско музикално училище. Майка ми е цигуларка, а Малина – пианистка.
Когато аз съм се родила и майка ми ме е разхождала с количка, Малина ме е видяла като бебе и е казала: „Марияна, да ти е живо и здраво момиченцето.“
Никога не е предполагала, че това ще бъде бъдещата ѝ снаха и, както казваме ние, втора майка в живота.
А как се стигна от това детско познанство до клавирното дуо?
Аглика Генова: Когато започнахме да участваме в национални и международни конкурси, всеки от нас знаеше името на другия. По това време системата на музикалното образование беше доста по-развита, по-строга и по-профилирана. Децата, които се бяха доказали чрез концерти и участия, участваха и в конкурсите.
И винаги, когато аз прочитах, че Любен ще участва в даден конкурс, или той разбираше, че аз ще участвам, сядахме и свирехме много повече, отколкото се изискваше от нас.
Защото усещахме другия като конкуренция.
Любен Димитров: И сме делили първи награди.
Аглика Генова: Точно така. На конкурса „Димитър Ненов“, в Провадия, на „Светослава Баретенов“ и други.
Без да знаем, че всъщност не сме имали конкуренция един на друг.
Впоследствие, като студенти на Джулия и Константин Ганев, големите български професори в Софийската държавна консерватория, вече бяхме в един клас. Там наистина започнахме да се срещаме много по-близо като хора и като музиканти.
Вашето мото е „Две лица на една душа, два мозъка, една страст“. Възможно ли е изобщо двама души да мислят, чувстват и дишат в абсолютно еднакъв ритъм на сцената?
Любен Димитров: В никакъв случай. Точно това е магията на клавирното дуо.
Ако двама души не са в състояние да намерят този синхрон в момента, в който са на сцената, чрез музиката и в музиката, в течение на музикалния поток, те просто нямат бъдеще като клавирно дуо.
Много лесно е двама души да седнат и да свирят заедно на пиано. Но това далеч не е клавирно дуо.
Клавирното дуо не е потискане на една личност, а синхронизиране на две личности.
Това изисква разбиране, развитие на чувствителност, дори свръхчувствителност един към друг – към това как единият мисли, как чувства, какво евентуално ще направи.
Другият вече трябва да го усеща, преди то да се е случило.
Това е нещото, което прави едно клавирно дуо.
За наше щастие, този синхрон при нас беше усетен още в първите стъпки. Не ни се налагаше да работим специално върху него. То беше като танц – или го има, или го няма.
Нашият преподавател Владимир Крайнев също го усети, когато бяхме негови студенти и специализанти в Хановерската академия за музика. Това ни помогна и в конкурсите, които спечелихме буквално в рамките на две години.
Ние не работехме само върху това как да изсвирим заедно дадена фраза. Работехме върху собственото си музикално съвместно развитие.
Как бихте обяснили това на човек, който никога не е слушал клавирно дуо?
Любен Димитров: Представете си висшия пилотаж.
Клавирното дуо е като онези самолети, които летят на метри един от друг. Пилотите владеят до такава степен собствената си машина, че могат да си позволят да прекрачат границите на сигурността.
По същия начин в клавирното изпълнителско изкуство един пианист трябва до такава степен да владее собствения си инструмент, собственото си пиано, че въобще да не мисли за него.
Той трябва да мисли и да чувства това, което партньорът му прави или мисли в този момент.
Вие сте хора, които имат огромен опит и международна кариера. Как се привличат младите хора към класическата музика?
Аглика Генова: С личен пример. Единствено това можем да направим – с изключителна енергия, жива енергия, с искреност към музиката и всеотдайност към нея.
Не винаги е важно да си мислиш за парите. Това е много наболяла тема не само в България, а и в световен мащаб.
Много често се чува: „За толкова пари толкова може да се направи.“ За нас това не е важно.
Много пъти се е случвало да работим на майсторски класове двойно и тройно повече с младите ни колеги, отколкото е било платено, планирано или изисквано.
И те го разбират.
На 9 октомври ще направим това цял ден – ще го посветим именно на тези деца в Пловдивското музикално училище. Правим го с най-голямо удоволствие.
И тогава се радваме, когато забележим, че след такъв майсторски клас, уъркшоп или просто среща с млади хора след наш концерт очите им започват да светят по друг начин.
Те започват да задават въпроси – какво да облекат, къде да отидат да учат, какво бихме им препоръчали, какво бихме направили на тяхно място.
Тези съвети ги даваме с абсолютно удоволствие и с отворено сърце.
Искаме по този начин да подпомагаме младите хора навсякъде по света. Те го усещат.
Това е една възможност с личния пример и със собствения ангажимент човек да направи така, че някой да се заинтересува още повече, да запали огънче в себе си, а не просто да възприема музикалното изпълнение като начин да печели пари.
Парите ще дойдат в един момент. Но на първо място трябва да заложим собственото си сърце и душа.
А какво е отношението ви към музиката, която изпълнявате? Има ли граница между респекта към композитора и собствената интерпретация?
Любен Димитров: Ние бяхме възпитани да изпитваме пълен респект, особено към нотния текст на един композитор.
Повечето от тези композитори вече са починали. Ние изпълняваме музика на хора, които вече не са с нас на тази земя, но те ни гледат отгоре. Това е поне нашата вяра и разбиране като християни.
Изпитваме огромен респект.
Но също така трябва да осъзнаваме, че всички те са били преди всичко хора.
Няма нищо страшно да бъде изслушана творба на Бах, на Моцарт или на Цезар Франк без някакви суеверия, притеснения или предразсъдъци.
Това са гениални хора, представители на човешкия род, личности, които са получили – това е нашата вяра – от Бога вдъхновението, тази музика, която е зазвучала в главите, душите и сърцата им.
Те са я изписали на белия лист.
Независимо в какво време живеем, дали имаме дигитални медии, интернет, социални мрежи или не, тези хора са живели преди стотици години.
И ние трябва просто да влезем в концертната зала без страх и предразсъдъци, да си отворим душите и сърцата, независимо на каква възраст е слушателят, и да дадем шанс на тази гениална музика.
Тя може да ни пречисти отвътре, да ни даде нещо неповторимо, което на другия ден няма как да получим по същия начин.
Това ли според вас е силата на класическата музика?
Любен Димитров: Аз не познавам друг музикален жанр, който до такава степен да може да пречисти най-тънките страни на човешката душевност, да ги докосне и да направи така, че човек да забрави къде се намира.
Дали това е Пловдив, Токио, Берлин или Париж – няма значение.
Това е ролята на артиста.
