Архивите разказват: Кършияка в миналото

Въпреки че сега е един от най-гъсто застроените квартали, в който проблемите с паркирането и постоянното изникване на нови кооперации започна още преди петнайсет години, в миналото Кършияка е бил много слабо населен квартал, а на мястото на Панаирното градче е имало зеленчукови градини.

Името му буквално се превежда като „отвъден бряг“ , а близостта му до брега на река Марица предполагал многобройни наводнения дори и при най-малкото покачване на водата. В района дълго време нямало залесяване, водопроводна мрежа и канализация. Вода за поливане се използвала от кладенците, които имало във всяка къща или хан.

В целия квартал сградите били почти еднакви – грохнали от старост и дори с една и съща височина. Улиците – тесни, а мегданите – прашни и замърсени.

Между улиците Карловска и Брезовска имало голямо празно място, което лете служело за хармани и за поле за есенния и пролетен панаир. Било посещавано от хора от цялата страна – търговци, производители, продавачи, купувачи и зяпачи.

От двете страни на моста, който бил изцяло опожарен през 1877 г от отстъпващия турски аскер, имало по една джамия. На самия бряг пък, току до моста имало кафене. Голям пясъчен остров разделял течението, а ръкавът отляво наричали Малката Марица. На него имало много риба. Някои посетители, докато си пиели кафето, хвърляли въдицата и всеки ден ловяли по няколко килограма риба. Кафенето имало балкон за топлото време и закрита част, която се използвала през зимата. От балкона се слизало до реката.

Точно до кафенето имало и дюкянче, в което се продавали най-различни народни илачи. На острова пък имало работилница за поправка на мотори, а някога там се намирала леярната на Христо Дюкмеджиев. Дотам се стигало с каяк, а зад заведението бил хамамът.

През тези години – около и след Освобождението, Кършияка бил известен и с множеството си ханове.  На ул. „Карловска“ се намирал Търневият хан, в който се укривал Левски и много революционери от пловдивския комитет. Там бил и складът за боеприпаси. Пред него имало жилище с еркерна стаичка, известна като „стаята на Левски“. Удобно място за укриване и тайни събрания. За съжаление мястото било засегнато от регулацията и съборено преди повече от половин век.

Пак на същата улица в по-малките номера се намирала и ханът, винарската изба и кръчмата на Стоян Пеев. Той бил голям майстор на пелинаша, чиято рецепта пазел в дълбока тайна.

Друга улица с множество ханове била Средец. Там се намирали Байрактарския, Пещерския и други. Всички те имали просторни дворове и множество стаи. Улицата започвала от моста и вървяла наляво, където постройките били много нагъсто и така скупчени, че изглеждали като една голяма сграда. На нея били и бояджийските работилници, чиито майстори умеели да оцветяват всякакви платове, платна и прежди.

Цялата история може да проследите в единствения дигитален двуезичен гид за Града под тепетата Lost in Plovdiv.