Архивите разказват: Храм „Св. Иван Рилски“ – единственият под шапката на модернизма

Православният храм „Св. Иван Рилски“ в Пловдив е издигнат през 1930-32 г. със средства от Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението (ДИПОЗЕ) през 1928 година.

Проектът е типов /виж снимката на корицата/. Същият, с леки изменения, може да бъде видян в Борисовград (дн. Първомай), който, от своя страна, е приписван на арх. Димитър Ненов. Вероятно и двата са проект на водещия арихтект в ДИПОЗЕ Пантелей Цветков, автор на много други храмове с подобен план, а на място е имало архитекти-отговорници, като в случая с Ненов в Първомай, разказват от „Български архитектурен модернизъм“.

Днес се отбелязва храмовият празник в чест на успението на св. Йоан Рилски – 19 октомври. Обикновено на този ден се раздава курбан след празничата литургия в храма.

Наскоро Под тепето ви информира как поредни ценни стенописи в пловдивски храм бяха унищожени при ремонт – Варварски унищожиха и стенописите в „Св. Иван Рилски“.

Оригинално храм там има още от XIX век във възрожденски чисто български квартал от северната страна на реката. През 1923 година той изгаря в пожар и на негово място започва да се строи друг по проект на архитектите Христо Бърнев и Манол Манолов. Тази сграда не се достроява поради липса на средства и е повредена от земетресението през 1928 година.

Така се стига до строежа на сегашната сграда в началото на 30-те години на миналия век. Тя е специфична с това, че е еднопространствен храм – тип, който се налага в края на 20-те и 30-те години у нас. Наосът не е разделен от колони и големият купол създава едно цялостно, обединено, добре осветено и уютно помещение.

Историята на храма:

Според преданието още през XVIII в. в северното плов­дивско предградие „Каршияка“ съществувал малък па­раклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подно­жието на Таксимтепе. До сре­дата на XIX в. поради липса на по-голям храм жителите на „Каршияка“ посещавали черквата „Св. Димитър“, на­мираща се на Трихълмието.

През 1848 г. Стоян Чалъков – Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото населе­ние в северната част на гра­да. Той самият станал дари­тел заедно със зет си Димитрика Мицора – пловдивски търговец и бегликчия, родом от Мецово. Помощи изпра­тил и Александър Екзарх, който по това време се нами­рал в Цариград. В писмо до него църковното настоятел­ство го уведомява за тържественото освещаване на 6 но­ември 1849 г. и моли да се изпратят така необходимите богослужебни книги.

За първи свещеници са на­значени поп Златан Кинов (по-късно Серафим митропо­лит Сливенски) и поп Анастасий. Поп Златан става и първият български учител в училището, построено при черквата.

Архитектурата на храма следва схемата на просторна трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са не­известни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена веро­ятно с градежа на черквата от братята Димитър и Антон Станишеви, като първият сам изработил владишкия трон. Стените са изписани през 1864-1865 г. от пазарджиш­ките зографи Стефан Андо­нов и Атанас Гюдженов, на­скоро завършили стенописи­те на „Св. св. Константин и Елена“. Техни помощници са Андон Варски и Милтиади Николов, син на зографа Ни­кола Одринчанин. На 3 март 1923 г. стихиен по­жар унищожил до основи сградата на храма.

През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконо­стаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконо­писец Кирил Кънчев. В се­верния край на иконостаса върху аналой е иконата от 1854 г. „Взиграние“ (Играе­ща с Младенеца), която изоб­разява св. Богородица, заоби­колена от 12-те апостоли. След построяване на черков­ната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил, бъдещ патриарх Бъл­гарски, освещава храма.

Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зо­графа Атанас Гюдженов, ри­сувал стенописите на стария храм. Членове на колектива са проф. Георги Богданов, Олга Богданова, Цанко Васи­лев и декораторът Димитър Македонски. Освен сцените от живота на Иисус Христос и св. Богородица, интерес предизвикват църковно-историческите композиции „Св. св. Кирил и Методий пропо­вядват на народа“ и „Св. Йо­ан Рилски връща даровете на цар Петър“. При източната страна на хра­ма е оформен неголям некропол в ансамбъл с историче­ски паметници. Това са надгробията на заслужили све­щеници, духовни водачи, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България като поп Манол Коларов (1843-1918 г.), поп Тачо, чие­то светско име е Христо Кос­тов (1854-1927 г.). От двете страни на апсидата са монти­рани две възпоменателни плочи на загиналите в Бал­канската и в Първата светов­на войни жители на квартал „Филипово“ („Каршияка“). На едната от тях е отбелязано името на Георги Търнев, член на революционния ко­митет, загинал като воевода на чета през 1876 г. Друг за­бележителен исторически паметник показва мястото, къ­дето са погребани двамата руски унтерофицери Раков и Разбицкий, загинали при ос­вобождението на Пловдив в Руско-турската освободител­на война (2 януари 1878 г.).

Днес храмът е и част от Туритстическа архитектурна разходка, която показва красотите на улица „Карловска„, организирана фондация „Български архитектурен модернизъм“.

Още по темата научете в статията Пловдивски свещеник изпраща мощите на Иван Рилски в Рилския манастир през XV век.