Архивите разказват: Храм „Св. Иван Рилски“ – единственият под шапката на модернизма
![църква в стил модернизъм](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/10/proekt-780x470.jpg)
Православният храм „Св. Иван Рилски“ в Пловдив е издигнат през 1930-32 г. със средства от Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението (ДИПОЗЕ) през 1928 година.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/10/dsc_8878-1024x680.jpg)
Проектът е типов / виж снимката на корицата/. Същият, с леки изменения, може да бъде видян в Борисовград (дн. Първомай), който, от своя страна, е приписван на арх. Димитър Ненов. Вероятно и двата са проект на водещия арихтект в ДИПОЗЕ Пантелей Цветков, автор на много други храмове с подобен план, а на място е имало архитекти-отговорници, като в случая с Ненов в Първомай, разказват от „Български архитектурен модернизъм“.
Днес се отбелязва храмовият празник в чест на успението на св. Йоан Рилски – 19 октомври. В двора на църквата бе раздаден традиционния курбан за здраве, след литургията.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/10/img_5026-1024x683.jpg)
Оригинално храм там има още от XIX век във възрожденски чисто български квартал от северната страна на реката. През 1923 година той изгаря в пожар и на негово място започва да се строи друг по проект на архитектите Христо Бърнев и Манол Манолов. Тази сграда не се достроява поради липса на средства и е повредена от земетресението през 1928 година.
Така се стига до строежа на сегашната сграда в началото на 30-те години на миналия век. Тя е специфична с това, че е еднопространствен храм – тип, който се налага в края на 20-те и 30-те години у нас. Наосът не е разделен от колони и големият купол създава едно цялостно, обединено, добре осветено и уютно помещение.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/10/dsc_8881-680x1024.jpg)
Историята на храма:
Според преданието още през XVIII в. в северното пловдивско предградие „Каршияка“ съществувал малък параклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подножието на Таксимтепе. До средата на XIX в. поради липса на по-голям храм жителите на „Каршияка“ посещавали черквата „Св. Димитър“, намираща се на Трихълмието.
През 1848 г. Стоян Чалъков – Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото население в северната част на града. Той самият станал дарител заедно със зет си Димитрика Мицора – пловдивски търговец и бегликчия, родом от Мецово. Помощи изпратил и Александър Екзарх, който по това време се намирал в Цариград. В писмо до него църковното настоятелство го уведомява за тържественото освещаване на 6 ноември 1849 г. и моли да се изпратят така необходимите богослужебни книги.
За първи свещеници са назначени поп Златан Кинов (по-късно Серафим митрополит Сливенски) и поп Анастасий. Поп Златан става и първият български учител в училището, построено при черквата.
Архитектурата на храма следва схемата на просторна трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са неизвестни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена вероятно с градежа на черквата от братята Димитър и Антон Станишеви, като първият сам изработил владишкия трон. Стените са изписани през 1864-1865 г. от пазарджишките зографи Стефан Андонов и Атанас Гюдженов, наскоро завършили стенописите на „Св. св. Константин и Елена“. Техни помощници са Андон Варски и Милтиади Николов, син на зографа Никола Одринчанин. На 3 март 1923 г. стихиен пожар унищожил до основи сградата на храма.
През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконостаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконописец Кирил Кънчев. В северния край на иконостаса върху аналой е иконата от 1854 г. „Взиграние“ (Играеща с Младенеца), която изобразява св. Богородица, заобиколена от 12-те апостоли. След построяване на черковната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил, бъдещ патриарх Български, освещава храма.
Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зографа Атанас Гюдженов, рисувал стенописите на стария храм. Членове на колектива са проф. Георги Богданов, Олга Богданова, Цанко Василев и декораторът Димитър Македонски. Освен сцените от живота на Иисус Христос и св. Богородица, интерес предизвикват църковно-историческите композиции „Св. св. Кирил и Методий проповядват на народа“ и „Св. Йоан Рилски връща даровете на цар Петър“. При източната страна на храма е оформен неголям некропол в ансамбъл с исторически паметници. Това са надгробията на заслужили свещеници, духовни водачи, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България като поп Манол Коларов (1843-1918 г.), поп Тачо, чието светско име е Христо Костов (1854-1927 г.). От двете страни на апсидата са монтирани две възпоменателни плочи на загиналите в Балканската и в Първата световна войни жители на квартал „Филипово“ („Каршияка“). На едната от тях е отбелязано името на Георги Търнев, член на революционния комитет, загинал като воевода на чета през 1876 г. Друг забележителен исторически паметник показва мястото, където са погребани двамата руски унтерофицери Раков и Разбицкий, загинали при освобождението на Пловдив в Руско-турската освободителна война (2 януари 1878 г.).
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2022/10/277741226_2099298086906596_6816845863001026680_n-1024x768.jpg)
Днес храмът е и част от Туритстическа архитектурна разходка, която показва красотите на улица „Карловска„, организирана фондация „Български архитектурен модернизъм“.
Очевидно храма на снимките е различен от този на скиците. Всъщност не е единствения, този от скицата все пак е построен в Столипиново и в Коматево, така стават 3 в днешен Пловдив. Този в Кичука и на Бунарджика също имат препратки към стила.