Легендарният пловдивски художник е участвал на Венецианското биенале
Пловдивски параклис пази копие на чудотворна светогорска икона от Лавренов
Фондация „Цанко Лавренов“ търси партньори за представяне в Пловдив през 2019-а година и на английско издание
Теодор Караколев
Българското изкуство се сдоби с, вероятно първото истински пълноценно, детайлно и пространно проучване в професионално, луксозно издание за наш художник. А пловдивчани можем да сме щастливи, че то е за съгражданина ни Цанко Лавренов. Свързван най-вече с картините си за Стария Възрожденски Пловдив, в издадената от едноименната фондация монография, той е показан в своята цялост с много повече по-малко познати, или изцяло нови страни от своя живот и характер.
Книгата бе представена преди няколко дни в Софийска градска художествена галерия, а нейната пловдивска премиера предстои. Това би трябвало да се случи в рамките на годината, в която Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, заяви за „Под тепето“ Лаврен Петров – при това не само, като странично събитие, а представяйки ново издание на английски език. Петров е внук на Цанко Лавренов и основен инициатор на събитията в памет на художника. Фондацията, която той ръководи вече работи върху създаване на партньорства с пловдивчани и местния бизнес, които да подкрепят това събитие и издаването на английската версия на монографията.
Монографията е логично и планирано продължение на работата на екипа на фондация „Цанко Лавренов“ след голямата изложба през 2016 година. Тя бе първото по-сериозно представяне на Лавренов след друга инициатива на същата фондация през 2001-02 година. Днес ситуацията, сравнено с тогава, е съвсем различна, оптимистично разказа Лаврен Петров. Днес има много повече интелигентни и милеещи за изкуството хора с възможности, смята той. Книгата сме я издали без един лев финансиране от държавата – за всичко разчитаме на частни спонсори, както фондации, като „Америка за България“, така и корпоративно спонсорство от много фирми и различни частни дарители. Приятелите, които споменаваме в книгата, спомогнали за този труд също са десетки, добавя той.
Около половината си живот Лавренов прекарва в София, но почти всички, които са чували името му, го свързват с Пловдив. Неговите картини са се превърнали в символ на града. Поради това – и не само – Лаврен Петров е убеден, че дядо му заслужава достойно представяне в Пловдив.
А „Лавренов“ не е единствено архитектурните пейзажи на възрожденския Пловдив. Редица малко познати факти от живота му са изкарани наяве в над 1000 репродукции на негови картини, рисунки, фотографии и документи, публикувани в монографията. Безценни са статиите от изтъкнатите историци и изкуствоведи – водеща в труда е Анелия Николаева, допълнена от статии на д-р Ружа Маринска, д-р Владимир Димитров, д-р Станислава Николова, д-р Катя Тинева и Жанет Митева. В тях се запознаваме, например, с по-„модерния“ период от творчеството на Цанко Лавренов през 20-те години на века, преди да добие широката си популярност с възрожденските сюжети. Виждаме и графичното му наследство – марки, работата за различни периодични издания или, например, за Пловдивския панаир. Панаирната „визуална идентичност“, както бихме нарекли днес творчеството му, е впечатляваща, като освен за самите организатори, той твори и за фирмата „Братя Стайнови“ – на казанлъшката фамилия, клон от който се настанява в Пловдив. Лавренов е близък приятел на Стоян (или Стайно) Стайнов, чиято къща на Таксим тепе – вече в нови ръце – бе наскоро ремонтирана по доста спорен начин.
Активната му връзка с културния и обществен живот не е пропусната в изданието. От изданието научаваме как Лавренов получава поръчка за копиране на ктиторските портрети на Вълко Чалъков в Бачковския и Рилския манастири от наследничка на бележития възрожденец. Именно Стайнови пък спонсорират пътуването на художника до Света гора, където през 1935 и 1936 година той създава някои от най-бележитите си творби.
Акцент в живота са и международните изяви на Лавренов. Известна е работата му по Българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година, където Цанко Лавренов създава голяма карта, представящата националната индустрия. От монографията научаваме обаче и други по-малко известни факти – например участието му с три картини в пътуваща изложба на български художници в Германия и Австрия през 1942 година. Уникално откритие при ровенето в архива и изледването на самите творби на Цанко Лавренов прави и самият Лаврен Петров, открива в Националната галерия една от трите творби участвали във Венецианското Биенале през лятото на същата тази 1942 г.
В този бурен период Лавренов вече се е преместил в София. Венчава се за съпругата си Йорданка Базанова в храма „Свети Седмочисленици“, а негов кум става Данаил Дечев.
Освен прекрасните текстове – сами по себе си научен принос – монографията е безценна и с своите репродукции. За част от тях са полагани усилия и в чужбина, разказа Лаврен Петров. Открити и представени са, например, картини, собственост на частни колекционери в Швеция. Уникално е откритието на картината „Червените покриви (или Рилският манастир)“ от 1961 година, собственост на галерия „Белведере“ във Виена. Тя е направена като правителствен подарък още преди десетилетия, а днес е част от австрийската колекция, като в монографията е представена нейна репродукция. От творчеството с религиозна тематика, впечатляващо откритие от изследователите е и това на копието на Фануилската чудотворна икона от Зографския манастир, което днес се пази в параклиса – ефория на манастира в Пловдив. „Стои на същото място, на което дядо ми я е поставил преди 80 години“, пише в увода на монографията Лаврен Петров.
Хилядите репродукции и задълбочените текстове на изкуствоведите представят творчеството на Цанко Лавренов в един пълноценен вид, спрямо изследванията до днешна дата. Монографията обръща внимание дори на неговите важни трудове като критик и изкуствовед. Д-р Ружа Маринска коментира връзката му с музиката, а д-р Владимир Димитров акцентира върху факта, че Цанко Лавренов е сред първите българи, които обръщат поглед с положителен знак към Възраждането – един процес, който през 20-те години на XX век тепърва започва, а Лавренов е сред авангарда в него.
Лаврен Петров коментира с огромна благодарност дейността на всички дарители. Той обаче е оптимист и към публиката. Вече има ниво сред културната публика, коментира той. Наблюдавайки продажбите на книгата само в първите дни след нейното представяне, смята че такива издания могат да се издържат и само чрез продажбите. Без подкрепата на спонсори обаче, такива огромни издания трудно биха излезли първоначално на пазара.
Най-лесно монографията може да се закупи от самата фондация „Цанко Лавренов“. Изданието излиза с помощта на издателска къща „Труд“.
Снимки в галерията от откриването: Елена Дикова/fb Фондация „Цанко Лавренов“
