Архитектурната гилдия не вярва, че ще има диалог с новия градоначалник

От КАБ са възмутени от питането на Здравко Димитров къде са били архитектите, отправено към тях по време на обсъждането на парцела до Понеделник пазара  

Кмет след кмет градът се похабява, смята арх. Чавдар Тенев

Архитектурната гилдия в Пловдив не вярва, че Здравко Димитров ще спази предизборните си обещания за диалог с професионалните гилдии и че въобще ще намери нов език с новия кмет. Архитектите са стигнали до този извод след проведеното обществено обсъждане на инвестиционните намерения на Димитър Георгиев за парцела с безценна археология край Понеделник пазара. Те са възмутени от изказването на градоначалника, който попита на микрофон къде са били архитектите през годините.

„ Пловдивските архитекти винаги са проявявали активност за важни за града ни проекти. Винаги са декларирали желание за сътрудничество с общинската администрация. За съжаление толкова години почти нямаше обратна връзка и  желание да се чуят експертните становища. Абсурдно е да се говори за бездействие от наша страна или липса на интерес”, заявяват в своя позиция от КАБ-Пловдив.

Като припомнят, че от 2010г. Камарата провежда  Архитектурен форум, като една от целите, освен изложбите на открито на пловдивските архитекти, е била да обърнат внимание на Община Пловдив  на важен проблем на града и да помогнат с възможни идеи и решения.

„Към КАБ РК Пловдив има създаден Архитектурен консултативен съвет, който се събира, обсъжда, прави становища по значими проекти, след което, те се изпращат да кмета и за съжаление няма никакъв резултат”, отбелязват от гилдията.

Под тепето се срещна с Мария Стоянова и Чавдар Тенев от КАБ. И двамата подчертаха, че организацията винаги е била активна, при това при всеки казус, който касае градската среда.

„ Въпреки заявката в предизборната кампания аз не съм очаквал да има комуникация с професионалните гилдии. Виждаме, че моите опасения се потвърждават. Проблемът на града в областта на урбанизма и архитектурата е задача от високо интелектуално ниво. Ако общинското ръководство по някакъв закон не е принудено да общува и да ползва експертизата на професионалните гилдии, в случая на архитектите, то тогава можем да разчитаме на високия интелектуален потенциал на кмета да осмисля тази необходимост и да търси мнение, да се обръща към нас. За съжаление в последните няколко мандата тази връзка е тотално скъсана и то от страна на кметовете. От тяхна страна, защото ние от името на Камарата на архитектите сме правили неведнъж обръщение към кметовете. Имаме Архитектурен консултативен съвет в Камарата с идеята да подпомагаме общинското ръководство, когато се взимат решения, касаещи градската среда. Опитвали сме се да даваме становища, които въобще не са чувани. Виждам, че и с новия кмет този модел като че ли ще продължи. На обсъждането на инвестиционните намерения на Димитър Георгиев много от колегите се възмутиха от думите и на инвеститора, и на кмета, къде е била архитектурната гилдия и защо не е реагирала досега по много подобни въпроси. Напротив. Реагирали сме, дори чрез медиите понякога, но просто отсреща има стена. След като по закон кметът няма задължение да се възползва от професионалните ни становища и му липсва нужния интелектуален потенциал да осмисля тази необходимост, няма как да се повлияе. И от това ние страдаме много професионално. Не виждаме как може да се промени това”, отбелязва арх. Чавдар Тенев.

„ При кандидат изборните кампании всички говорят за прозрачност, всички обещават, че ще има връзка с гилдиите, а това не се случва вече толкова години. И непрекъснато си задаваме въпроса „Защо?. Даже много често сме обвинявани като мрънкащи ретроградни елементи, които само мърморят, което въобще не е вярно. Това, което най-много ме боли, че толкова години правим опити и в края на краищата нищо не се случва. И затова бях крайно възмутена от изказването на кмета „Къде са архитектите?”. Ето ги къде са”, казва арх. Мария Стоянова и посочва списъка с безбройните становища и опити КАБ да се намеси във важните градски проблеми.

Здравко Димитров се обърна към архитектите по повод проекта за Епископската Базилика, за който от КАБ са излизали със становище. „ Четири пъти сме правили опити за среща, за да заявим, че трябва да има конкурс за такава сграда, че не може да мине с директно възлагане без обществени обсъждания”, допълва арх. Стоянова. Като примери за активност от КАБ тя посочва Архитектурните форуми и конкурси за новия градски мост, за тютюневите складове, за кино Космос. „След тях, никаква реакция отникъде”, подчертава арх. Стоянова.

„  Има и друг момент. Бяха направени няколко конкурса и се вижда резултатът от тях какъв е. Виждам вече нежеланието на младите архитекти да участват в такива конкурси, защото няма резултат от тях. Какъв е смисълът да се упражняваш в архитектурен конкурс, след като няма ефект. Когато Камарата организира първия конкурс за кино Космос участваха 36 колектива, при това със съзнанието, че това са едни идеи, които не е задължително да се реализират. А за площада колко участваха? И след това, на следващия форум, бяха 16, след това 6, а след това вече не можехме да намерим дори желаещи да участват”, припомня арх. Стоянова.

„ Обръщам внимание, че говорим най-вече за конкурси, които не организира общината, а ние, възмутени от бездействието й или начина, по който възлага тя обществените поръчки без конкурси, за да дадем примери директно на кмета как трябва да действа. Но от администрацията се отнесоха абсолютно без интерес към тези наши предложения. И така кмет след кмет градът се похабява и онази атмосфера на Пловдив, която е примамвала всички, започва да се губи. Така важните свободни обществени пространства вече се запълват и застрояват. Разбира се тук слагам и цялото антично наследство. Но малко по малко бизнесът овладява, а кметът не просто не се съпротивлява, а съдейства”, допълва колежката си арх. Чавдар Тенев.

Арх. Мария Стоянова смята, че кметовете не умеят да приемат други мнения, критикуващи даден проект. По думите й, те не искат да чуят аргументите и тогава да вземат решение, като приемат критиките като нещо, което им обърква сметките.

Колкото до инвестиционните намерения за терена на Понеделник пазара, архитектите са убедени, че купувайки имота Димитър Георгиев е бил наясно, че там има ценна археология и това би утежнило значително проектирането.

На въпрос дали биха посъветвали Димитър Георгиев да използва за основа проектът на арх. Милчо Сапунджиев за Музей на тракийското изкуство, като го модернизира и му приложи други функции арх. Чавдар Тенев заявява, че на това място трябва да има музей, а не хотел или търговски център.

„ Онзи проект е бил избран след дълга конкурсна битка. Но ценното от самото начало там е било мястото. Самото то е избрано с конкурс при назряване на идеята за реализиране на Музей на тракийското изкуство. След години наред изследвания е избрано това място заради пряката му комуникация с цялата околна археология и с Трихълмието. Там трябва да бъде не друго, а Музеят на тракийското изкуство. Там ценното е ситуацията на това място спрямо околната среда. Би било хубаво ако представителите на сегашния бизнес имат доброто желание наистина да се вгледат в миналото на града, когато бизнесът е инвестирал в градската среда и е дарявал инвестициите си. Защото сега виждаме бизнес, който търси своя интерес не да направи нещо в полза на Пловдив, а да направи нещо в полза на себе си с циничното обяснение, че нещо хубаво ще се случи за града”, казва арх. Чавдар Тенев.

Арх. Мария Стоянова пък смята, че археологията край Понеделник пазара трябва да се наблюдава отвисоко.

„Този под на кота нула е абсолютно излишен, защото да я възприемеш тази разлята археология трябва да я гледаш отвисоко и отгоре. За такъв важен проект може да се търси  становището на гилдиите още преди ЕСУТ, защото там ние имаме право да се изказваме само по законосъобразност. Нямаме право да се изказваме за архитектурен облик например, което е абсолютно безумие, обаче е законово определено. И резултатите са очевидни”, казва арх. Стоянова.

От КАБ отчитаме и нещо друго- че в последните два мандата ключови за града проекти се възлагат на софийски колективи.

„Нямам никакви претенции към колегите, но има една особеност- пловдивските архитекти имаме усет към града си. Проектите, които идват от София, са като слон в стъкларски магазин- нямат усещане към спецификата на града. Възмущава ни, че се бяга от пловдивските архитекти”, казва на финал арх. Тенев.

„ И на това ни се отговаря, че завиждаме. Най-малко би трябвало да се иска становището на пловдивската гилдия, която познава проблемите и историята на проблемите”, допълва го арх. Мария Стоянова.

Ето и активността на Камарата на архитектите в Пловдив в последните години по справка, направена от браншовата организация:

2012 година

–              Архитектурен форум Пловдив 2012 – архитектурен конкурс на тема – „Кино Космос-място за култура“- представени бяха 36 проекта, направен албум и предоставен на Община Пловдив

–              Архитектурна работилница с реализация на облагородяване на три знакови стълбища по и около главната улица на Пловдив, за да се обърне внимание, че те могат да се превърнат в интересни и социално активни за града ни места.

2013 година

–              Архитектурен форум Пловдив 2013 – 13 акции за почистването на кино Космос и връщането му към живот. Създаден беше Колектив Кино Космос, който имаше единствената цел да запази направеното и продължи с обновяването на киното, като културна ценност

–              25.01.2013 – дискусия на тема „Транспортно-комуникационен възел на бул.“Марица юг“ и бул. „Цар Борис III Обединител“.

–              11.07.2013г.- Писмо  относно проведени , обявени и предстоящи Обществени поръчки по ЗОП- Изх. №ПД34/11.07.2013г.

–              07.10.2013г.- становище относно: Техническо задание  за конкурс „Идеен проект за обект “Административна сграда на Община Пловдив- реконструкция, модернизация и фасадно оформление“  изх. №ПД 45/ 07.10.2013г.

–              11.07.2013г.- Писмо  относно проведени , обявени и предстоящи Обществени поръчки по ЗОП- Изх. №ПД34/11.07.2013г.

2014 година

–              Архитектурен форум Пловдив 2014 – облагородяване пространството пред кино Космос, създавайки галерия на открито

–              12.02.2014г.- писмо до Кмета на Община Пловдив относно обявени обществени поръчки по ЗОП   изх.№ ПД 07/12.02.2014г.

–              02.03.2014 – писмо до Кмета за въвеждане на конкурсното начало за знакови сгради в града ни и разширен състав от в комисиите по ЗОП

–              19.05.2014 – декларация на КАБ за опазване автентичността на „Небет тепе“

2015 година

–              Архитектурен форум Пловдив 2015- архитектурен конкурс „По моста“- визирайки новия градски мост на р.Марица и неговата значимост като част от градската структура – бяха представени 16 проекта и албум, предоставен на Община Пловдив

–              23.02.2015 – среща с инж.Кацарски, на която се повдигна въпросът, защо няма конкурс за Базиликата

–              30.03.2015 – Становища относно Обществено обсъждане на идеен проект „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на археологически ансамбъл „Небет тепе“    изх.№07/30.03.2015

2016 година

–              Архитектурен форум Пловдив 2016- организиран архитектурен конкурс „Тютюневият град на Пловдив-идентичност, обновяване, приобщаване,

спасяване”, завършил със становище и албум, предоставен на Община Пловдив

–              14.01.2016г – Писмо за среща -дискусия с кмета на Община Пловдив по повод на: Архитектурен пленер „По моста“, част от Архитектурен форум Пловдив 2015 г.  – Изх.№  ПД -02/.14.01.2016г

–              27.07.2016 – становище за сградата на ул. Отец Паисий 16

–              23.08.2016 – отворено писмо до кмета и Министерство на културата за предприемане на спешни действия за аварийно укрепване на останалите след пожара фасади от тютюневите складове.

–              26.10.2016 г.-  Архитектурен съвет на КАБ РК Пловдив – „Тютюневият град на Пловдив“ – финална дискусия   за резултати и насоки за бъдещи действия, писмо  до кмета относно: Резултатите, анализите и препоръките от  проведения архитектурен конкурс „Тютюневия град – идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване”  изх № 73/28.10.2016г.

–              13.12. 2016 г. – Архитектурен съвет на КАБ РК Пловдив – дискусия на КАБ РК Пловдив , съвместно с КИИП- секция транспортно   планиране Пловдив  във връзка със Задание за изработване на  проект за нов ОУПО  на община Пловдив и  Инвестиционен проект за улица „Цветан Лазаров” – жк. Тракия

2017 година

–              16.02.2017 – Архитектурен съвет на КАБ РК Пловдив – обсъждане по повод „Проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП с обхват: УПИ I- общински, за експониране на АНТИЧНА БАЗИЛИКА и общ.обслужване,кв 137. Протоколът от това обсъждане и становището на КАБ РК Пловдив са изпратени до Община Пловдив и Министерството на културата. -изх.№ ПД -12 /07.03.2017г

–              02.02.2017 г – Архитектурен съвет на КАБ РК Пловдив  – обсъждане на проект „ Мемориал на духовността”  с автори: скулптор Цвятко Сиромашки и архитект Стойчо Петров.  – представено становище

–              Архитектурен форум Пловдив 2017 – организиран архитектурен конкурс-  „Елементи на градския дизайн – изложбени модули  за временни експозиции на открити обществени пространства“, отчитайки спечелването на титлата „ЕСК 2019“ и липсата на елементи за изложби на открито – представени бяха 14 проекта, направен албум и предоставен на Община Пловдив с писмо с изх.№ ПД 52/01.11.2017 г.

2018 година

–              25.01.2018 – отворено писмо до кмета относно възлагането на обществени поръчки за знакови сгради на Пловдив и възлагането на инженеринг или без конкурс – Изх.№  ПД – 03 /25.01.2018

–              18.05.2018г.- Писмо с предложение за сътрудничеството на Община Пловдив със съсловните организации на архитектите, в организирането и провеждането на конкурси за знакови обекти в града-Изх. № ПД – 27/18.05.2018г.

–              23.07.2018г – Архитектурен съвет на КАБ РК Пловдив – обсъждане на предложението за отреждане парцела под сградата на пл.Централен / бивш Партиен дом / за построяване на сграда- център за музикално сценично изкуство, съответстващо на Предложение от 25.05.2018г. на Фондация „Дом за Пловдивската опера.   – представено становище с Изх.№ПД 36/25.07.2018 г.

–              27.09.2018- писмо до кмета за искане на обществено обсъждане с предоставяне на материали по повод „Изграждане на художествена галерия на ул.Гладстон, Пловдив

–              20.09.2018 г.-  Архитектурен съвет на КАБ РК Пловдив -разглеждане на вариантите на проекта за нова Художествена галерия на ул.“Гладстон“, Пловдив

–              16.11.2018 – писмо на КАБ относно нов проект за Кино Космос без обявяване на обществена поръчка и без конкурс

–              17.12.2018 – декларация относно „Преустройство на Дом на новороденото в Дом на динозавъра в Пловдив“ – Изх.№  ПД –  57 / 17.12.2018

2019 година

–              12.02.2019г. – Архитектурен съвет на КАБ РК Пловдив  – обсъждане на Градоустройствена концепция за „Пантеон на загиналите във войните за национално обединение“

–              15.03.2019г- Становище за заданието за архитектурен конкурс за Идеен проект за Основен ремонт на кино „Космос“  – писмо до Община Пловдив с изх.№ ПД 10 /15.03.2019г

–              21.11.2019г.- Становище за процедурата по назначаването на Главен архитект на Пловдив писмо с изх.№ 33/21.11.2019г.