Плетеница от епохи излезе при спасителни археологически разкопки край Тунела

Антична и Средновековна улици, градежи от 12-13 век и много предметни находки разкриха археолозите

Обектът е пример за приемственост на планировката през отделните исторически периоди

Антична и средновековна улица, зидове от средновековни сгради, стенописни фрагменти и много керамика откри екип на Археологическия музей при поредните спасителни разкопки в центъра на града. Обектът се намира на булеварда на западния тротоар на Тунела-юг, точно под митрополския комплекс и Античния театър. Археолозите, ръководени от Елена Божинова, и 20 строителни работници работят върху бъдещите основи на офис сграда, която трябва да бъде построена на апетитния парцел. Процедурата е започнала още миналата година, като най-горните пластове са премахнати от терена с машини. После са вървели укрепвания, за обезопасяването на съседните сгради. От 13 дни археолози и строителни работници копаят терена с ръце.

Излязоха много пластове, типично за тази част на града. Почти изчерпахме Средновековието. Навлизаме в Античността. Това, което е интересно тук и което знаехме, че ще излезе, е античната улица. Трасето й минава точно от тук. Тя е засечена и на големия обект от другата страна на булеварда. Виждаме поредна инфраструктурна приемственост в историята на града– над античната улица регистрираме средновековна. Дори да не говорим за пълна приемственост на планировката през отделните периоди, винаги има едно застрояване с оставяне на свободните пространства за улична инфраструктура. Трасетата на улиците си се запазват. Както днес „Съборна” например повтаря трасето на средновековната улица, а най-вероятно и на по-ранната такава, разходи ни из обекта ръководителят на разкопките Елена Божинова.

Ясно си личат различните нива на трамбовки. Античното е  от големи квадри, през средновековието се прави трамбоване тип паваж, но от по-дребни фрагменти- каменни и строителна керамика. Колкото по-богат и цветущ за града е периодът, като например втората половина на 12 век и началото на 13 век, толкова по-прецизно е направена трамбовката, обяснява Елена Божинова. И посочва един от пластовете в различните нива, който е глинест. Някъде от началото на 11 век е вероятно, когато тук са газили буквално в река от кал, отбелязва археоложката.

На места хващаме сградите, които са били непосредствено до улицата. Има добре запазена зидария от началото на 13 век. Тя е била залепена за улицата. Имаме и зид от края на Средновековието и началото на Османския период. Той е бил вкопан дълбоко. Изключително добре е запазен. Попаднахме и на останки от много богата представителна сграда от периода 12-13 век. От нея хващаме само мазето. В него открихме фрагменти от стенописи върху дървена основа. Вероятно са били от горните етажи на сградата, които са били изградени от дървени дъски и върху тях е имало цветни мотиви, вероятно фигурални композиции. Трудно е обаче да хванем цял сюжет, защото фрагментите са съвсем дребни. Но все пак се виждат фигури, изпълнени с различни цветове. Надяваме се да намерим още малко стенописи, за да разберем каква е била функцията на тази сграда. Нямаме данни да е религиозна, по скоро е със светски характер, разказва Божинова.  

На обекта излизат обичайните за разкопки в тази част на града предмети- керамика, монети, коланни апликации, гривни, копчета и друг вид бижута. Излязъл е фрагмент от паница, внесена от Египет, с човешко изображение върху нея. Намерени са и големи архитектурни елементи от античния период, за които се предполага, че може да са се свлекли от Античния театър.

В момента археолозите работят под фундаментната кота на бъдещата офис сграда. Дотук няма нито една структура, която да си заслужава експониране в бъдеще. В дълбочина ще видим дали античната улица е добре запазена. Тя е интересна и би имала експозиционна стойност. Но улиците не са нещо толкова изключително, че да е задължен собственикът да го експонира. По-скоро ще е въпрос на негов избор. Но не трябва да забравяме, че сме в богата част на историческия Пловдив и като нищо може и мозайка да излезе- в близост е сграда Ейрене и Епископската базилика. Тогава нещата биха се променили, допълва Елена Божинова.

За 45 работни дни археолозите трябва да приключат работата си на обекта. След това ще има комисия от Министерството на културата. Тя трябва да прецени, дали някои от откритите структури трябва да бъдат демонтирани.

Цялата галерия в КАПАНА.БГ