Фалитът на бизнесмена- фантаст Димитър Бекриев завеща екокатастрофа край язовир Батак
Планина от бетон, вместо от почва и сочна трева. Стърчащи арматури, вместо гора. Свежи лилави минзухари до ръждиви строителни кранове. Пролетно пробуждане на природата на фона на тлеещата мечта за бетонирането й с цел печалба. Мечта на един бизнесмен- фантаст, който поиска да превърне Цигов чарк в Сейнт Мориц на Родопите с „гигантски“ 300-метрови ски писти, които да завършват почти до водите на язовир Батак. Три ръкава, оръдия за сняг, много изсечени дървета, дренажи в един абсолютно нереалистичен бизнес проект, който доведе до мини екокатастрофа в района. Бетонирането на планината е унищожило десетки декари горски фонд. А комплексът- мечта на Бекриев в момента представлява една гигантска руина, която се вижда и от космоса. 
Развалина, в която са бетонирани завинаги близо 12 милиона лева. Тук идва и въпросът: Какво правим с този грозен великан на брега на Батак? Май нищо. Бекриев все още се надява да продаде проекта си на ключови инвеститори, но такива балами вече не се намират- няма кои да инвестира в ски комплекс на място, което няма условия за зимни спортове. По последна информация на Под тепето пък във владение на имота е влязла Българо- Американска Кредитна Банка, към която предприемачът е имал големи задължения. Не е тайна, че именно проектът в Цигов чарк унищожи бизнес империята на Бекриев. Самият той не го крие.
Мега хотелът трябваше да е готов през 2006-а. Фантастът Бекриев първо направи писти, после вкара кранове и почна да бетонира. В един момент, когато предприемачът все още имаше пари, язовир Батак изглеждаше като национален строителен обект. Стотици работници се щуркаха в епохален труд, който остана само спомен за славни финансови времена в бетона, заедно с 12-те милиона (според някой, заровените там пари са доста повече). Пистата трябваше да завършва между две от крилата на хотела. Вътре трябваше да е 7-звезден лукс, който да задоволи и най-притенциозните баровци. Ентусиазмът изтля с идването на кризата и забуксуването на Регнис.
Сега чудовището край Батак е на груб строеж, а хората дори се страхуват да минат покрай него. И заради грозната гледка- мръсотия, съсипия, голямо блато, образувало се в една от строителните дупки, и заради страховитите табели, които напомнят, че имотът е частен, влизането забранено, а всеки подлежи на проверка на документи и багаж.
Често казано ме е гнус да минавам от тук. Заради чувството, че унищожаваме природата. Тук, покрай тази „блестяща“ инвестиционна идея, трябваше да идва световния елит и да пръска пари из Цигов чарк. Пълни глупости. Кой ще дойде да кара ски на 300-метрова пистичка.
И кога, като тук сняг се задържа по един месец в годината. Сега ходя да тичам в другия край на язовира и се налага да минавам покрай този саркофаг. Става ми изключително неприятно, не крие млад мъж, който спряхме край бетонното чудовище. Той се връщаше от джогинг, а край него вървяха две кучета. И на хайваните не им се минава от тук, твърде неестествено е за тях, посочи смърдящото блато в бетона. Дори минзухарите изглеждат някак тъжно на съседната поляна, завърши човекът.
На хълма, малко в страни от руината, се извисява и личната хасиенда на Димитър Бекриев, която също като „хотела“ пустее и се руши. 
Къщата на билото е с панорамни прозорци, скъпи орнаменти от ковано желязо, разпадащ се покрив. Единственият интериор, който може да бъде видян отвън, са копринените пердета на втория етаж. До нея стърчи и табелата, която напомня на туристите, че имотът е частен и че при поискване трябва да покажат документите и багажа си. 
На километър от погребаните в бетона 12 милиона, край водата и върху зелените площи скромно, но истински, реалистично, се открояват бараките за 1200 лева на рибари от Батак и Пловдив. Те се вписват в панорамата сякаш да напомнят, че кованото желязо, бетонът и панорамните прозорци не могат да те направят щастлив, минзухарите, рибата във водата и тучната ливада обаче могат. 
Хасиендата на Бекриев се руши, също като бизнеса и мечтите му
Щастлив човек край караваната си за 1200 лева, която е само на 500 метра от бетонираните завинаги 12 милиона
