Еврото в България: Първи стъпки и обществени нагласи

Анализ на резултатите от потребителско проучване на MoitePari.bg

Въвеждането на еврото като официално разплащателно средство в България бе посрещнато със смесени емоции, висока степен на информираност и значителни очаквания за икономическа трансформация. Данните от анкетата (пусната в първите няколко дни след приемане на единната валута) беше проведена сред над 500 респонденти, очертавайки практическите предизвикателства и дългосрочните прогнози на гражданите,посетители на сайта MoitePari.bg.

Техническа готовност и първи транзакции

Първите дни на 2026 г. преминаха без мащабни технически сътресения в банковата система, но с известни затруднения в търговската мрежа.

• Картови плащания: Огромното мнозинство от потребителите (94%) споделят, че не са срещнали проблеми при плащане с банкова карта след 1 януари
• Кешови наличности: 37% от анкетираните са посрещнали новата година с наличности и в двете валути, докато други 37% са разчитали само на левове. Едва 4% са разполагали единствено с евро в брой в началото на годината.
• Операции на банкомат в първите дни: 76% от анкетираните споделят, че не им се е наложило да теглят пари от банкомат, а други 23% са теглили суми в първите дни на банкомат и не са срещнали никакви трудности. Едва при 1% от анкетираните не е имало налично евро в банкомата. 
• Разплащания в търговски обекти: 

Плащания в левове: 76% от анкетираните споделят, че не срещат трудности да плащат в левове, тъй като търговците премат левове. 18% пък вече не разполагат с левови наличности, а са обменили спестяванията си, преди 01.01.2026 г. 

В същото време 48% анкетираните споделят, че при кешово плащане търговците връщат ресто предимно в евро. Една по-малка част (40%) споделят, че търговците им връщат ресто в лева, защото нямат достатъчно еврови наличности. 12% пък споделят, че им връщат смесено (нещо, което не позволява и е в разрес със закон за приемането на еврото). Според правилата търговците са длъжни да връщат рестото единствено в евро, независимо дали сте платили в левове, в евро или в комбинация от двете валути. Ако търговецът няма достатъчна моментна наличност в евро, за да върне рестото, той може да го върне изцяло в левове. Важно е да се отбележи, че не се допуска „смесено ресто“ (част от сумата в левове, а другата част в евро).

Подкрепа и очаквания 

Проучването показва превес на поддръжниците на единната валута, макар и при наличие на силна опозиция.

• Обща подкрепа: 50% от анкетираните заявяват пълна подкрепа за еврото, а 23% споделят, че категорично не подкрепят неговото въвеждане. Все пак сумарно броят на групата на акетираните с положително мнение за единната валута (67%) е по-голяма от тази на евроскептиците (30%). 
• Ползи срещу негативи: 57% вярват, че еврото ще донесе повече ползи за страната, докато 25% очакват предимно негативни последици^.
• Лични доходи: В средносрочен план (1-2 години) нагласите за личните доходи са силно фрагментирани – 33% очакват повишение, заради приемането на единната валута, докато 32% се опасяват, че те ще намалеят.

Основните страхове: Цени, имоти и лихви

Най-голямото притеснение на анкетираните остава инфлационният натиск и ефектът върху имотния пазар.

• Инфлация: Едва 6% вярват, че еврото ще донесе ценова стабилност. Мнозинството (76%) очаква повишение на цените, като 40% прогнозират значителен ръст, а 36%– леко повишение поради закръгляне. За 17% еврото няма да се отрази върху общото ценово равнище.
• Контрол върху спекулата: Доверието в мерките за контрол (двойно обозначаване, санкции) е ниско – 51% ги смятат за неефективни, срещу 43%, които вярват в тяхната ефективност
• Имотен пазар: Очакванията за цените на имотите са възходящи – 55% предвиждат ръст в следващите две години, като 10% от тях очакват повишение от порядъка на 11-20%.
• Кредитиране: Относно лихвените проценти по нови кредити, мненията са разделени – 32% очакват те да останат същите, 29% прогнозират повишение, а едва 12% се надяват те да станат още по-ниски.

Какво притеснява българина при смяна на валутата

Данните на MoitePari.bg показват, че въпреки технически успешния старт на прехода, психологическата бариера и страхът от спекулативно повишение на цените остават водещи. Българите са подготвени практически, но остават скептични по отношение на дългосрочната ценова стабилност. 

1. Спекулативни практики в ценообразуването

Потребителите описват примери, при които превалутирането се използва като повод за мащабно изкуствено повишение на цените:

• Директна замяна на валутния знак: Респонденти съобщават за случаи, в които цени в лева директно се превръщат в същата цифрова стойност, но в евро (например кроасан от 1,20 лв. става 1,20 евро), което представлява скрито увеличение от близо 100%
• Спекула при малките търговци: Наблюдава се тенденция при малките обекти и пазарите цените да се завишават самосиндикално, като се разчита на първоначалното объркване на купувачите
• Сектор на услугите: Изразено е сериозно недоволство от поскъпването на зъболекарските и медицинските услуги, както и на тези при занаятчиите („майсторите“), които работят предимно в брой

2. Оперативни проблеми в търговската мрежа

Данните показват, че търговците често са били неподготвени за ролята си на „обменни бюра“ в периода на двойно обращение⁶⁶⁶⁶:

• Липса на евро наличности: 18% от анкетираните посочват, че търговците им връщат ресто в лева с оправданието, че нямат налично евро. Някои потребители описват ситуацията като „пълна бъркотия“
• Отказ от приемане на лева: Макар и малък процент (5%), има случаи, в които търговци неправомерно са отказвали да приемат плащания в левове след 1 януари
• Проблеми с монетите: Потребители съобщават за тотална липса на евро монети в определени региони (например Бургас) и невъзможност те да бъдат закупени дори от банките в първите дни

3. Аналитичен коментар: Изкривяване на пазара

Анализът на свободните коментари разкрива няколко критични за икономиката моменти: 

• Ерозия на доверието: Липсата на ефективен контрол (51% скептицизъм към мерките) кара гражданите да вярват, че държавата е позволила на бизнеса да се възползва от ситуацията
• Принудителна цифровизация: Положителен, макар и страничен ефект е, че някои малки търговци са инсталирали ПОС терминали от страх пред фалшиви евро банкноти или затруднения с рестото
• Социално напрежение: Възрастните хора са идентифицирани като най-уязвимата група, за която информацията е била недостатъчна и която е най-застрашена от измами при връщане на ресто и обмяна на валутата

4. Профил на участниците и информираност

Резултатите отразяват мнението на високообразованата и икономически активна част от населението – посетители на сайта MoitePari.bg

• Образование: 78% от участниците са с висше образование (магистър или бакалавър)
• Информираност: 81% заявяват, че са били напълно или по-скоро информирани за практическите стъпки при прехода
• Доходи: 28% от респондентите са с нетен месечен доход на домакинството над 5000 лв.

Анкетата е изготвена от финансовите анализатори от портала MoitePari.bg и е проведена в периода 05.01.2026 г. – 08.01.2026 г.