ПредястиетоПлакал съм от храна. Плаках от щастие, че има толкова съвършено чувство- вкус, аромат, откривателство, приключение. Плакал съм, защото храната е щастие. Тя е пиеса на велик композитор, а когато е изпълнена от великолепен оркестър , може да разплаква. Това ми каза моят сътрапезник- известен диригент в цяла Европа, миналата нощ. Говорихме за вино, гастрономия и музика в ресторант Salt&Pepper, където стартира кулинарна поредица с гост творци в кухнята. 
Изгарящо фламенко- козе сирене с шунка Серано, мармалад от червен лук и зелени смокиниОткри я един от най-добрите по мнение на гилдията и чревоугодниците- капитанът на националния ни отбор и главен готвач на Бакхуския ресторант в хотел Метрополитън София Андрей Стоилов. Обграден от неуморна армия помощници, той не скри, че тази вечер не е на работа, а излага творби в изложба.
Тук не готвим. Тук правим изкуство. Кулинарията е едно от най-ярките изкуства. Радва най-много сетива. Наистина прави хората щастливи, казаха от екипа на Стоилов.
ДесертътАвторско меню на маестрото може би трябваше да върви с нотни листове, но все на пиеси от различни жанрове. Предястието бе като етно джаз творба- с вкус и мирис на ориент, събран в модерна, аристократична, европейска визия. Вълнуващо, странно еротично, като приключение бе съчетанието на мус от нахут с листни салати, домати, лимец, маслини, Халуми, магданозено олио и домашен арабски хляб. Страстно, изгарящо сетивата фламенко бе втората стъпка от менюто- сирене, запечено в шунка Серано, поднесено върху мармалад от червен лук със зелена смокиня. Хапваш и тииде да скочиш, да тропнеш с крак и търсиш куха китара за огнен рефрен. Като бароков клавирен шедьовър „звучеше“ сочното pary от телешко с родопска манатарка, гарнирано с домашно приготвена немска паста „Шпетцле”. А сякаш Паганини бе вдъхновител за десерта „Паначило”- празничен Италиански пай с ядки и маскарпоне мус с вишни.
