7 мита за лабораторните изследвания, които трябва да знаете

Лабораторните изследвания са един от най-честите методи за диагностика и профилактика в медицината. Те дават ценна информация за състоянието на организма, но около тях често се въртят легенди и заблуди, които могат да доведат до объркване или грешно поведение от страна на пациентите.

А каква всъщност е истината? Днес развенчаваме 7 заблуди, които всеки от нас трябва да знае:

Мит 1: Щом се чувствам добре, нямам нужда от изследвания

Реалност: Много заболявания – като диабет, проблеми с щитовидната жлеза, високи нива на холестерол или анемия,  може дълго време да протичат без симптоми. Редовните профилактични изследвания (например пълна кръвна картина, липиден профил, кръвна захар) помагат да се открият ранни промени, преди да се появят оплаквания.

Мит 2: Една кръвна картина е достатъчна, за да разбера дали съм здрав

Реалност: Пълната кръвна картина е важна, но сама по себе си тя не дава цялата информация и не може да е повод за диагноза или лечение. За оценка на функцията на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза или нивата на витамини и минерали се изискват допълнителни тестове. Лекуващият лекар е този, който преценява кои показатели са нужни според възрастта, пола и здравословното състояние и който може да тълкува резултатите на база личните данни на пациента.

Мит 3: Не е нужно да се подготвям за изследванията

Реалност: Подготовката е ключова. Добре е да коментирате с лекуващия си лекар кои показатели е нужно да се изследват на гладно, за кои е решаваща първата сутрешна проба и какви са особеностите при изследване на хормоните например. Понякога също е възможно известно време преди провеждане на изследванията да се преустанови терапията, за да се създаде по-точна и ясна картина на резултатите. Неспазването на правилата може да създаде неточности и съответно назначаване на грешно лечение.

Мит 4: Лабораторните резултати сами по себе си са диагноза

Реалност: Резултатите от изследванията трябва да се тълкуват от лекар. Един показател извън референтните граници невинаги означава болест – може да е временно отклонение или индивидуална особеност. При назначване на профили съотношението между отделните маркери също трябва да се вземе под внимание и да се интерпретира задължително от специалист. Диагнозата винаги се поставя след преглед, анамнеза и евентуално допълнителни тестове.

Мит 5: Колкото повече изследвания, толкова по-добре

Реалност: Пациентите често настояват за „пълни изследвания“, без ясна медицинска причина. Това води до излишни разходи и понякога до тревожни, но незначителни отклонения. Най-добрият подход е балансиран – да се правят изследвания, които са препоръчани от специалист или са част от профилактични програми, особено ако не са налице специфични оплаквания или фамилна обремененост.

Мит 6: Резултатите от всички лаборатории са еднакви

Реалност: Различните лаборатории могат да използват различни методики, апаратура и референтни стойности. Затова е важно при проследяване на хронично заболяване пациентът да се изследва в една и съща лаборатория, за да има обективна база за сравнение.

Мит 7:  Веднага след резултатите ще знам дали съм болен

Реалност: Лабораторните изследвания са само част от цялостния медицински подход. Често е необходимо време за консултация със специалист, допълнителни образни или функционални изследвания, за да се постави точна диагноза.

Към момента НЗОК покрива един задължителен профилактичен преглед годишно за лица над 18 години. 

Той включва: анамнеза, статус, измерване на артериално налягане, ИТМ, оценка на психичен статус, ориентировъчно изследване на зрение, ЕКГ, и урина с тест-ленти (протеин, глюкоза, билирубин/уробилиноген, pH и др.).  НЗОК определядопълнително  кои медико-диагностични изследвания се назначават в допълнение към прегледа, както и в зависимост от възраст, пол и рискови фактори.