Ангелина Ангелова
Така и така пиша есета,реших да напиша едно и за журналистиката в България. Слаба работа. Общо взето като всичко останало и тук сме със светлинни години назад,не че имам право да коментирам група драскачи,но ми е все едно, така и така всеки си пише, каквото му е кеф, пуска го, където му е кеф и въобще не е важно информацията да е истина. Въобще не е бизнес, просто така…дори може само,за да му е гадно на някой. Няма лошо хората са решили да изкарват пари,кой както може, а и в тази криза… Всякакви дебели чичковци или подрастващи пъпчасали момковци,сядат зад компютрите си и бълват какво ли не за кой ли не.То не са политици, не са футболисти,не са фолкпевици,не са манекенки и какви ли не хора.Няма спирачки за личен живот,семейство и ценности,всичко е под ножа за 20 лв на статия.Лошото е, че има аудитория за тази “боза”. Лошото е ,че всичко това се сади на почва,която вирее, а жълтите сайтове са най-посещаваните.
Другият интересен факт е, че “безсмъртните” журналисти си позволяват да съдят,хора които са направили нещо в живота си.Няма значение в каква област и по-какъв начин са успели,те са имали смелостта и дързостта да го направят.Е да, доста тежко е да стоиш зад компютъра и да гледаш успехите на другите отстрани,а ти да си оставаш просто един драскач,който трябва да даде мнение и да оцени. Много е трудно да говориш за успеха на другия,когато мразиш собствения си живот. Комплексите на българина не са никак малко и те дават отражение в целия социален и обществен живот.Целият този шум около група хора в медийното пространство за средноинтелигентния човек е губене на време,хората,които наистина имат елементарно възпитание си купуват вестник и пропускат жълтите страници,но има и такива,които си го взимат, заради тях.
