Моят човек Ботев!

Хубаво е в тези дни да мълчим и да сложим по едно цвете. Нищо повече. Само че ние искаме да приказваме

Любомир Минчев

Подозрително е когато художник чете слово за Ботев. Няма данни да е бил изкушен от четката. Но какво значение има кой чете. На тази дата с години слушаме едно и също. Както и за Левски. Затова е хубаво в тези дни да мълчим и да сложим по едно цвете. Нищо повече. Само че ние искаме да приказваме.

Снежана Фурнаджиева се справи със задачата да каже нещо, което хората очакват – с патос и чувство, като за национален герой. Но така се получава, че с подобни слова – каквито хората очакват, неглижираме героите си. С годините сме ги превърнали в портрети, които висят по кабинетите. Това искаме, това сме направили.

В словото имаше дребен геополитически щрих – Ботев искал да взимаме от Европа, но не всичко, трябвало да запазим облика си на самобитен народ. Сега е важно всичко да се обяснява с геополитика – дори ако махнат някакъв партиен шеф. И все пак, убийството на Ботев е по-важно от смяната на Местан.

Затова през годините към Ботев са посягали анархисти, комунисти, либерали и народнолиберали, демократи и радикалдемократи, републиканци и монархисти, националисти, фашисти. Всички припознават Ботев като свой идеологически баща.

 Защото това е Ботев. Той няма съдбата на Левски да бъде общ, на всички. Битката е била за Ботев – чий да бъде. Общото между двамата е, че сме ги убили. Единият с въже на шията, а другият с куршум – в челото или гърба.

В определенито „националист“, „национал“ нямало нищо лошо, както и в „социалист“. Цялата мръсотия идвала от тирето между тях.  С подобни спекулации Ботев беше краден и използван. На един му е нужен само поетът, на друг – публицистът. На един му е нужно словото, на друг – единствено делото.

 През 1929 г. вестник "Български фашист" обявява, че Христо Ботев е "предтеча на българския фашизъм", защото „той пръв възвести и умре за неговите принципи: международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход, свобода и възход чрез дълг, меч,себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване.“

„Символ – верую на българската комуна“ го превръща в знаме на комунистите, макар че авторството на Ботев  върху този текст е оспорен.

„Гордо знаме ни е Ботев,

пръв учител Димитров“

Четяхме, че: „Ботевото „Символ-верую на българската комуна” става оня потребен, насъщен мост между българското националноосвободително движение и наследниците на великото народно дело – българските революционери марксисти.”

Комунистите му сложиха едно тире и Ботев  стана мост. Откраднаха го от фашистите. Каква съдба! Каква мръсотия!

А Ботев е нанавиждал подобни онанисти.  „Сифилис и онанизъм се разпространяват в нашия обществен живот – онанизъм  в науката и мисълта, онанизъм в литературата и журналистиката, сифилис и онанизъм в мозъците  на нашите цивилизатори  и водители народни“, пише Ботев в „Независимост“ през 1872 година.

Пише и за руската „любов“ към българите в  руската част на Бесарабия – руснаците ги колят и изнасилват, както и турчин не го е правил, три години преди да ни освободят.

Но в едно слово пред паметника на Ботев не е редно да говорим  по този начин. Много ще си захвърлят венците и ще си тръгнат. Трябва първо да положат венците и тогава да тръгнат . Така сме сигурни, че комунистите го имат за свой човек, фашистите също, демократите също, анархистите също.

Моят човек Ботев!