“Сивите дробове на Пловдив” или “За правото да дишаш”

Въздухът в Пловдив по-често нездравословен от София и Пекин 

Пловдив е задушен от може би най-тежкия от години зимен смог. Заради високите дози на фини прахови частици все повече граждани избират сигурността пред комфорта и излизат с маски на лицата, за да извършват ежедневните си дейности в градска среда. Въздухът под тепетата е дори по-нездравословен от този в градове като София и Пекин. За цяла България, над 18  хиляди души умират всяка година от болести, свързани със замърсения въздух, а поне три пъти повече са тези с хронични заболявания и нарушена трудоспособност. Мръсният въздух е и една от причините българите да живеем 6.5 години по-малко от останалите европейци.

Заради мръсотията, която дишаме, се активизираха и зелените организации. Според Зелените е недопустимо да обричаме на подобен живот себе си и децата си. Въпреки идентификацията на основните източници на замърсяването на въздуха – отоплението на твърдо гориво, остарелите автомобили, мръсните градски улици и тротоари и намаляващите зелени площи – към момента липсват сериозни и системни действия от страна на администрацията за справяне с проблема. Въпреки че наскоро ЕС прие нови, значително по-строги изисквания за качеството на атмосферния въздух, които ще станат задължителни и за България след 2018 г., страната ни все още не е покрила дори и сегашните, значително по-занижени норми. Няма и сериозен и последователен план как това да се промени в обозримо бъдеще, ако не броим „авангардната“ идея измерванията да се правят на по-малко мръсни места. 

Мнението на Зелените е, че има бързи, лесно изпълними и нескъпи мерки, които могат да подобрят съществено ситуацията с мръсния въздух веднага, стига да има съответната политическа воля за това. Затова и продължават да настояват за изпълнение на следното: 

1. Замяна на социалните помощи за отопление с твърдо гориво с такива за по-екологични източници на отопление (напр. ток, газ, парно). 

2. Данъчни стимули за ограничаване консумацията на твърдо гориво, особено в големите градове (напр. по-висок данък „сгради“, съответно отстъпки при преминаване на по-екологично отопление). 

3. Драстично ограничение на дизеловите автомобили над определена възраст чрез промяна на местните данъци върху МПС („замърсителят да плаща повече“), както и чрез спиране от движение на автомобилите без катализатори. 

4. Превръщането на обществения и велосипедния транспорт в по-привлекателни и изгодни алтернативи за придвижване от автомобила чрез увеличаване на бързината на придвижване с тях, обновяване на подвижния състав с екологични возила, атрактивна ценова политика, съответно по-голям контрол и цена за паркиране на автомобили. 

5. Преразглеждане на общинските договори за почистване с цел редовно метене и миене на градовете и недопускане на използване на пясък при зимното почистване. 

6. Драстично увеличение на зелените площи в градовете и прекратяване на практиките на застрояване на паркове и градинки. Увеличаване на средствата за поддръжка на съществуващите зелени площи и недопускане автомобили да навлизат и паркират в тях.