Блокираните в студа на надлеза шофьори се включиха в шествието с клаксони и запалени свещи
Чуйте гласа ни! Чуйте гласа на Катуница и България!!! Това призоваха близо 100 души от селото, което преобърна България в рамките на 30 дни. Хората отново надигнаха глави на тазвечерното мирно протестно шествие, в което блокираха с горящи свещи и ясни искания новия пътен надлез. Справедливост, сигурност за децата ни, присъди, затвор за убийците, търсене на поръчителство, недопускане на дерибеи като Киро Рашков никъде в държавата. И най вече Държава! Това искаме. Искаме Държава с главно Д, казаха в едно протестиращите.
Катунци допуснаха през човешката бариера само няколко коли- джип с човек в тежко здравословно състояние и репортерски автомобила. Малко медии се отзоваха на обявеното предварително мероприятие в памет на загиналите Ангел и Павел. Под тепето бе там, както е от самото начало на събитията. В „капана” на хората със свещи попаднаха десетки автомобили, рейсове и камиони. Всички шофьори обаче подкрепиха катунци с клаксони. Някои дори поискаха свещи. „В такива ситуации трябва да сме единни. Тъй като България трябва да се промени. А само ние, хората, заедно, единни и в едно общо, можем да докараме промяната”, каза шофьор на камион със стока, който чинно изчака близо 45 минути протестът да отпуши надлеза с тлееща свещ в ръка. „Знаех, че може да има шествие. Бях чел из медиите. 
Но реших да мина от тук и тайно се надявах, да попадна на него
Блокираният надлез. Защото в крайна сметка гласът на хората трябва да бъде чут. А тези хора искат точно това. Искат да защитят интересите на цялата страна. И то го правят по най- цивилизования начин”, допълни млад мъж, който пътуваше до Садово, или чакаше да тръгне за Садово, но стъпи на клаксона си в знак на съпричастност. Блокадата продължи точно 35 минути. После множеството отпуши пътя, а на разклона преди надлеза вече имаше полиция и жандармерия. Униформените помагаха на движението и по никакъв начин не възпрепядстваха шествието на катунци. Което продължи до лобните места на Ангел и Павел. Първо всички запалиха свещ в памет на убития от гумите на буса от 
Столипиново, а после и умрялото от сърце 17-годишно момче. Всеки брои чинно по левче за свещ край малките параклиси на открито, които светят цяла нощ на двете успоредни улици. „Утре хора от селото събират стотинките и отиват да купят нови свещи. За да запалим на следващата вечер. Защото само пламъчето гори, а животите на Ангел и Павел изгаснаха. Какво друго ни остава…, разплака се младо момиче, близка приятелка и на двамата.
Близките на двете деца поплакаха, прегърнаха се в студа и се оттеглиха по домовете си. Но обещават, че няма да останат на топло в къщите си, а ще искат справедливост и утре, и в други ден, и другата седмица
. 
