Дейността на Градини и паркове не бива да е анонимна

Теодор Караколев

Защо пловдивската зелена система се поддържа в пълна непрозрачност?

Пълното обезличаване на легендарния пловдивски чинар преди бившето Бинго Балкан шокира много хора. Оправдания за неприятната изненада пристигнаха в прессъобщения от общинското предприятие „Градини и паркове“. Дървото било изсъхнало и опасно. Рязането на поне привидно зелените и растящи спокойно клони било наложително за сигурността на пловдивчани.

Може и да е така. Трудно ще се намери някой, който да смята човешката безопасност за по-маловажна от съществуването на едно дърво – колкото и да е ценно, красиво или важно за историята то. Иначе казано: ничий човешки живот не струва повече от животът на едно дърво.

Това обаче не оправдава всяко отсичане. Това не е „жокер“-карта, която общинските градинари могат да ползват при всяко унищожено дърво. „Помните ли какво стана при последната буря? Ами затова кастрим дърветата!“.

Поддръжката на дърветата не се изчерпва с това да се унищожи всичко, което не е стълбо. Някак си по света се справят с това да имат хубави, широко разперени дървета, за които местните специалисти се грижат внимателно и отговорно – а не единствено с резачките до корен или стъбло.

Наскоро получихме и сигнал за отсечени дървета в квартал „Христо Смирненски“. Въпреки гордостта, че е най-зеленият район на Пловдив, там се отсичат дървета по тротоарите без обяснение, а след това нови не се засаждат наново. Изпратилият ни сигнал гражданин е подали и заявление за достъп до обществена информация, но не е получил отговор. Информация за такива случаи има навсякъде – в центъра по ул. „Софроний Врачански“, на ул. „Железарска“ при новото разширяване на пешеходната зона и къде ли още не. Отсичат се дървета без обяснение и без подновяване на същото място.

Целта тук не е да се заяждаме. По-скоро да повдигнем въпроса: „Защо Градини и паркове работят в пълна непрозрачност? Защо цялата зелена система на Пловдив е анонимна?“.

Преди около година в Ню Йорк заработи онлайн система, в която е вкарано всяко едно дърво по улиците на града – всеки човек може да отвори картата на Ню Йорк, да увеличи до произволна улица и да намери подробна информация за дървото. Какъв вид е, колко му е дебело стълбото му и прочее. Всяко едно дърво. Натискате върху него и излиза снимка на съответното дърво с детайлна информация.
Разбира се, това е нереална мечта и непостижима утопия за българската реалност, в която е геройство един тротоар да направим като хората. Достъпът до базисна информация обаче е нещо постижимо.

По цивилизования свят, когато планират дейности по някое дърво, се поставят предупредителни и информационни знаци. Всеки има възможност да разбере какво ще се прави и, ако смята, че има нещо нередно – да се оплаче. Дърветата на запад не са по-различни от българските дървета – и те се разболяват, и те изсъхват, и там трябва да се прави санитарна сеч. Но там никой не се притеснява да сложи табелка „Уважаеми граждани, нашите експерти са сметнали това дърво за опасно, затова ще го премахнем. Ако имате възражения, обадете се на дадения телефон“.

Отново в сферата на утопията е да си представим пловдивските „Градини и паркове“ не като градската служба за сеч, а като структура, която да образова, да ни кара да разбираме повече и да обичаме повече нашата зелена система. Например на снимките може да видите малките информационни табелки пред много от дърветата в Барселона със съвсем семпло обяснение какво е това дърво и какъв е неговият произход. Подобно отношение имат на всички места по света, където зеленината в града не е товар, който пречи, а е нещо, което носи ползи както за естетиката на средата, така и за здравето. Работейки в пълна анонимност, тук трудно ще достигнем до второто ниво.