Всъщност точното име на четиригодишния проект, стартирал през септември 2020 година е „Европейска мрежа за изграждане на система за подпомагане на възрастни самотни хора“. Само че участващите в него 70 научно-изследователски центрове, университети, индустриални компании, социални организации, експерти по етика и право от 37 страни предимно от ЕС вече го наричат помежду си „Good brother” – „Добрият брат“. В противовес на онзи страшен „Биг брадър“ от романа на Джордж Оруел „1984“. Български участник в проекта е Лабораторията по биомедицинско инженерство в Техническия университет – филиал Пловдив. Ето какво разказа за работата на българските учени в този иновативен проект ръководителката на лабораторията проф. д-р Галидия Петрова: „Общата цел на всички нас е по-добро качество на живот на възрастни хора, живеещи самостоятелно. Става дума за използване на комуникационни технологии, базирани на аудио и видеонаблюдение. Технологиите трябва да помогнат за мигновено откриване в проблеми със здравния и физически статус. Например ако на възрастен човек му прилошее и падне в къщи, изкуственият интелект веднага да прецени и да намери помощ.“ Проектът трябва да създаде стандарти, към които да се придържат бъдещите създатели и участници в тези системи за наблюдение на самотни възрастни хора.
Специалистите по етика и право пък ще задават ограниченията, които се налагат от навлизането в личното пространство на възрастните хора. След съвместна работа с тези учени пловдивските инженери обучават „Добрият брат“ да наблюдава и винаги да е готов да помогне, когато има нужда. В Техническия университет – филиал Пловдив вече започнаха експерименти за уточняване къде са критичните места в един апартамент на възрастен човек, който живее сам. Там научните работници поставят 6 инфрачервени камери с ниска разделителна способност, така че да не може да се разпознава лицето на човека.
„Техническото решение, което изработваме трябва да бъде евтино, лесно да се включва и интегрира със съществуващи структури, да дава възможност да се увеличава безпроблемно броя на наблюдаваните. С помощта на нашата система ще можем да откриваме и промени в поведението, вследствие на деменция, както и нуждата от рехабилитация. Ще създадем база данни на видео и аудио сигнали от нашите наблюдения, които след това ще могат да се ползват от различни изследователи.“ – заключи проф. Петрова.
Тази специалност в Техническия университет – филиал Пловдив изисква от бъдещите инженери определени медицински познания. „Когато проектира медицинска апаратура инженерът винаги трябва да мисли кой и къде ще я използва. В практиката има примери, в които чудесни от инженерна гледна точка апарати не са намерили приложение в медицината, защото не са приети от медицинската общност. Причината: на медицинските работници им е било трудно да работят с тези апарати. Точно затова обучаваме студентите си когато проектират нов апарат, да го тестват поне 6 месеца в няколко клиники. За да стане един биомесицински инженер добър в своята област, трябва да му замирише и на болница“ – категорична е проф. Галидия Петрова. Нейни студенти работят като сервизни инженери към фирми, проектиращи, произвеждащи и продаващи медицинска техника. Големите здравни заведения пък има нужда от медицински инженери, които да поддържат техниката, да обучават медиците с нова техника и да консултират мениджърите при покупка на медицински апарати и системи.
