Молдова избра проевропейско бъдеще, но остава да го затвърди на втория тур на президентските избори

Автор: Ангелина Пискова

Резултатите от референдума за членството в ЕС на Молдова като стратегическа цел, която да бъде вписана в конституцията на страната, затвърдиха проевропейската перспектива на страната, макар и на косъм разстояние от евроскептиците. Предстои обаче втори тур на президентските избори, на които един срещу друг се изправят проевропейската кандидатка Мая Санду, която държи преднина на първия тур и Александър Стояногло. 

„Хората в Молдова избраха надеждата, стабилността и перспективите. Те избраха Европа“ – с тези думи председателката на Европейския парламент Роберта Мецола се обърна към евродепутатите преди началото на заседанието им в Страсбург миналата седмица. 

Европейският парламент категорично осъжда всякаква намеса в президентските избори на Молдова и в конституционния референдум за интеграцията в ЕС. Горди сме, че сме едни от най-силните съюзници и поддръжници на Молдова.  Разбираме, че бъдещето на Молдова е в ЕС и изцяло подкрепяме пътя й към нейната интеграция. 

Европейската служба за външна дейност също осъди хибридните атаки от страна на Русия. Говорителят Петер Стано:

Отбелязахме, че вотът в Молдова се проведе при безпрецедентна намеса и сплашване от страна на Русия и нейните проксита. Причината, поради която те могат да изглеждат успешни на моменти е, че при тях няма граници. Ние, Европейският съюз и нашите партньори, каквото и да правим, спазваме някои принципи, в т.ч. и закони. Русия и нейните проксита обаче не ги спазват. Те действат в по-свободна среда от нас. Ние трябва да се придържаме към някои правила. Те – не. 

Дали резултатите от референдума, които са на ръба в полза на евроинтеграцията на Молдова, не поставят европейското й бъдеще също на ръба, е първият ми въпрос към Аманда Пол, старши политически анализатор от  Европейския политически център в Брюксел:

• Наистина, победата беше много оспорвана, но трябва да видим причината за това. Наблюдавахме изключително голяма руска намеса в тази кампания по много различни начини, в т.ч. и купуване на гласове. Това със сигурност се отрази на резултата. Въпреки това, победата бе постигната – членството в ЕС е заложено в конституцията на Молдова. Разбира се, не знаем какви са резултатите от президентските избори, защото ще има втори тур. Ясно е, че по-голямата част от хората подкрепят евроинтеграцията, но големият проблем, пред който е изправена Молдова, е дезинформацията – продължаващите усилия на Руската федерация да разпространява лъжи. 
• Това е единият проблем, вторият е, че не знаем на кого ще дадат гласовете си останалите кандидати. ..
• Основният риск е тези хибридни атаки да повлияят на втория тур. Същевременно виждаме много положителни действия за справяне с тях. Например, повечето платформи, в т.ч. и „Телеграм“, са много ангажирани в отстраняването на невярното съдържание. Молдова се сдоби с много инструменти за борба с дезинформацията, но това не е лесно. Трудно е да се предвиди как ще гласуват избирателите, но в крайна сметка, ако искат по-добро финансово и по-справедливо бъдеще, то може да бъде постигнато чрез подкрепа на присъединяването към ЕС.  Молдова живя под сянката на СССР и Руската федерация в продължение на много години.  Русия не дава нищо на Молдова. Тя просто иска Молдова да е в нейната сфера на влияние, защото би било в нейна полза, а не на молдовските граждани. 
• Проблемът е, че много от хората в Молдова виждат причината за ниския си стандарт именно в ЕС, а не в Русия…
• За да сме честни, би трябвало да погледнат стандарта в самата Русия. Извън Москва, дори и в някои части на Москва, стандартът на живот не е страхотен. Ако посетите някои региони, особено по-отдалечените, ще видите, че нещата там са твърде мрачни. Не смятам, че Русия е добър пример за стандарт или как би трябвало да се управлява държавата. Там няма върховенство на закона, нито съответните свободи. Предполагам, че молдованите от целия политически спектър биха искали да живеят в свободна страна, в която има върховенство на закона и в която да се изразяват свободно. Ето, сега гласуването беше свободно въпреки руската намеса. Проблемите на тези избори не идваха от правителството на Молдова, а от външни фактори. Така че ако искаш по-добро качество на живот, свободи и ценности и повечето неща, които хората искат, особено за децата си и очакваш Русия да ти ги даде, значи гледаш в погрешната посока.
• Бихте ли дали основните наративи на дезинформацията, която идва от Русия към Молдова?
•  Тук не става дума само за една писта – Русия има цял хибриден куфар. Хибридните атаки стават чрез купуване на гласове, дезинформация и неистини за това какво ще се случи на молдовските граждани, ако се присъединят към ЕС и как животът им ще се промени към лошо. Например, въпросът с европейските ценности също се използва – например, се казва, че известната коледна напитка на молдованите, която се прави от специфични дребни плодове, ще бъде забранена. 

Виждате ли възможност за действия срещу олигарха Илан Шор, който спомага много за купуването на гласове в полза на Русия?

• Това зависи от начините, по които се разпространява тази дезинформация. Ако е чрез социалните медии, съответните платформи трябва да отстранят тези ботове или профилите на хората, на които се плаща, за да я разпространяват. Също така трябва там да се предоставя повече достоверна информация.  
• Можем ли да очакваме опити за сепаратизъм? На принципа на Приднестровието, а и автономната област Гагаузия е проруска….
•  Приднестровието така или иначе е отцепнически район. Не очаквам някакви сериозни промени там за момента. Но в него населението не е хомогенно, така че не всеки може да бъде определен като проруски. Нека припомним, че Приднестровието се възползва от всеобхватното споразумение за свободна търговия, каквото има и с Молдова. Гагаузия е по-голямо главоболие за ръководството на Молдова, защото лидерката й е много проруски настроена – тя е от рускоезичните турци. Този регион обаче беше бомбардиран от проруски наративи, мислене и дезинформация и това няма да се реши в близко бъдеще. Всичко това се дължи на руския имперски подход към тези територии.  Това, което Русия прави, не е от полза на Приднестровието, Гагаузия и всички молдовани – тя провежда политика за укрепване на самата себе си.  Като ги държи слаби, тя просто не може да осъзнае, че вече не е имперска сила. Независимите страни имат право да вземат решения за бъдещето си и за това на децата и внуците си.  Кремъл обаче не може да приеме това и затова предприе пълномащабната инвазия в Украйна. Русия дори не приема Украйна като държава. Така че руската политика не е в полза на народа на Молдова по никакъв начин. В един идеален свят молдованите би трябвало да имат икономически и търговски връзки както с Русия, така и с ЕС и няма причина това да не се случи. Именно руснаците правят това невъзможно и го спират. 
• Как се отразява пътя към членството на Молдова факта, че граничи с Украйна, където има война?
• Пътят на Молдова към ЕС беше много по-труден преди войната в Украйна, отколкото след това. Тогава ЕС не беше заинтересован от членството й, дори и от това на Украйна. Руската пълномащабна инвазия върна разширяването в дневния ред и накара ЕС да осъзнае, че един такъв нестабилен регион с т.нар. „сиви зони“ подкопава собствената му сигурност и стабилност. Така че Молдова нямаше да отвори преговорни глави, ако войната не беше започнала. Тя беше засегната много сериозно от нея – както споменахте, тя е съсед на Украйна, беше засегната от руски ракети и останки, от Приднестровието й спряха тока, от Русия – газа. Всичко това са негативни фактори, но те направиха Молдова по-устойчива и сближиха нейното ръководство и европейските лидери още повече. Молдова преодоля тези огромни предизвикателства. Приемането на Украйна и Молдова в ЕС е и естествен процес за подсилването на европейската сигурност. 
• Можем ли да очакваме силови действия от страна на Русия, ако Молдова укрепи европейската си перспектива?
• Откровено казано смятам, че тя е укрепила европейския си път – вече е подала молба за членство и е започнала преговори през юни. Това е факт и се дължи на Русия. В момента точно тя ускорява и членството си в ЕС. Разбира се, руснаците ще направят всичко възможно, за да обърнат посоката, но ако не се случи  огромна катастрофа, която да я обърне, тя ще се запази.  И тя е правилната, защото Молдова е европейска страна – независима и демократична и нейното население избра да се присъедини към ЕС.
• Но не можем ли да очакваме действия от Русия в обратна посока?
• Русия ще направи каквото може и ще използва всички възможни инструменти. Молдова трябва да е подготвена за най-лошото и смятам, че правителството в Кишинев е напълно наясно с това. 
• Каква би била тогава реакцията на ЕС, като се има предвид, че той вече е силно ангажиран с Украйна?
• ЕС даде много подкрепа за Молдова от началото на войната в Украйна и последиците от нея. Това се отрази на нейната сигурност и икономика, отново благодарение на руснаците. ЕС е отдаден на напредъка на Молдова по пътя й към него. Разбира се, той зависи от това как Молдова ще направи необходимите реформи, за да отваря и затваря преговорни глави, но би трябвало ЕС да продължи подкрепата си в тази насока. Разбира се, Западните Балкани също имат европейска перспектива и ЕС трябва да се подготви за допълнително разширяване, което означава още вътрешни реформи.  Но по отношение на Русия, ЕС научи някои много трудни уроци – едновременно заради това, което тя направи със съседите си – Украйна, Молдова и Грузия, но и заради някои ужасяващи действия в самия ЕС като убийства и отравяния. Сега Съюзът разбира повече от когато и да било какво представлява и как действа Кремъл, докъде е готов да стигне и какво трябва да направи ЕС, за да му даде отпор. Това предполага и да продължи да укрепва собствените си механизми, за да се бори по-добре с дезинформацията, да бъде по-независим в сигурността и отбраната като действащ субект, както и за всичко, което Русия би решила да ни изпрати.
• Скоро предстоят президентски избори в Съединените щати. Ако Тръмп спечели, това няма ли да промени и отношението към Молдова?
• Ако Тръмп спечели, това би било лоша новина като цяло. За европейската сигурност, защото ЕС изобщо не е подготвен за президентството на Тръмп, за Украйна, защото в момента Европа не е подготвена да й даде подкрепата, от която се нуждае. Но в крайна сметка, не мисля, че това ще промени до голяма степен пътя към членството на тези страни. Молдова не е във фокуса на Съединените щати за военна помощ за разлика от Украйна. Просто тя трябва да направи необходимите реформи, да продължи да укрепва своята устойчивост- и да се ангажира с възможно повече външни партньори. Това ще й помогне да стане по-силна и устойчива страна от гледна точка на политиката, икономиката и сигурността. Политически, за да се справя с руската заплаха и да предприема действия за обединението на страната, така че хората да се отърват от тези разделения, които съществуват вътре в нея. Това е много сериозен вътрешен проблем и няма да се реши лесно. 

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.