ЕС задейства ReArm Europe

Лидерите на 27-те страни от Европейския съюз, събрали се на среща в Брюксел, дадоха зелена светлина на ReArm Europe – плана за превъоръжаване на Европа, пише OFFNews.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи тази седмица план за превъоръжаването на Европа, чиято цел е да бъдат мобилизирани 800 милиарда евро за засилването на отбранителните способности на европейския континент.,

Европейският съвет, който се състои от държавните глави и правителствените ръководители на 27-те страни от ЕС, „подчертава необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана“. Това пише в общата декларация на страните от ЕС.

В декларацията има призив Европейската комисия бързо да започне да прави конкретни предложения съгласно плана.

Какво предвижда ReArm Europe – планът за превъоръжаване на Европа

Планът ReArm Europe се състои от пет части. Първата част от този план за превъоръжаване на Европа е да се разгърне използването на публично финансиране в областта на отбраната на национално равнище. Държавите членки са готови да инвестират повече в собствената си сигурност, ако разполагат с фискална гъвкавост – затова ще се задейства националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж. Това ще позволи на държавите членки да увеличат значително разходите си за отбрана, без да се задейства процедурата при свръхдефицит. Например: ако държавите членки увеличат разходите си за отбрана средно с 1,5% от БВП, това би могло да създаде фискално пространство от близо 650 милиарда евро за период от четири години.

Второто предложение е нов инструмент – той ще предостави на държавите членки 150 милиарда евро заеми за инвестиции в областта на отбраната. Става въпрос основно за по-добро изразходване на средствата и за съвместно изразходване на средства. Става дума за области на общоевропейски способности. Например: противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, ракети и боеприпаси, безпилотни летателни апарати и системи против безпилотни летателни апарати; а също така и за други нужди – от кибермобилност до военна мобилност. Инструментът ще помогне на държавите членки да обединят търсенето и да купуват заедно. С това оборудване държавите членки могат значително да увеличат подкрепата си за Украйна.

Третата точка е използването на „мощта на бюджета на ЕС“ – допълнителни възможности и стимули за държавите членки, които ще решат, ако искат да използват програми за политика на сближаване, да увеличат разходите за отбрана.

Последните две области на действие са насочени към мобилизиране на частен капитал чрез ускоряване на съюза на спестяванията и инвестициите и чрез Европейската инвестиционна банка.

Планът за превъоръжаване на Европа би могъл да мобилизира близо 800 милиарда евро за „безопасна и устойчива Европа“.

Унгария провали съвместната позиция на ЕС за подкрепа за Украйна

Държавите от ЕС обаче не успяха да постигнат съгласие по съвместна позиция относно подкрепата за Украйна, след като Унгария не подкрепи изявление, в което се обещава предоставянето на допълнителна помощ за Киев.

В проекта на декларацията, одобрена от останалите 26 държави членки на ЕС, се потвърждаваше съществуващата позиция на Брюксел по отношение на войната в Украйна, подчертаваше се необходимостта от справедлив и траен мир, както и ангажиментът на блока да продължи да подпомага Киев, включително чрез предоставянето на военна помощ.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който поддържа близки отношения с Кремъл, обяви още миналата седмица налагането на вето от своя страна в писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, в което спомена за „стратегически различия в подхода ни към Украйна“.

В писмото си Орбан призова вместо това да бъде подкрепена резолюцията на ООН от миналата седмица, която призовава за бързо прекратяване на войната в Украйна, но в която не се посочва Русия като агресор.