Кметовете. Ню Йорк – да плащаш от собствения си джоб, за да управляваш!

Блумбърг е похарчил над 650 милиона долара лични средства по време на 12 годишното си управление

Не всички обаче харесват Майкъл – особено пушачите

Димитър Герганов

Идват местни избори! Кой ще е следващият кмет на Пловдив? Този въпрос си задават много, много хора. Политиците в следващите три месеца ще са във вихъра. Ще летят компромати, ще се режат ленти, ще се свикват пресконференции, ще се водят тежки преговори за подкрепа… и прочие. Така, както се правят избори по нашенски. Най- важното- посланията към хората отново ще се губят. Няма време за тях. Затова пък Под тепето ще изпрати послание към всичките кандидати за власт с поредица на автора ни Димитър Герганов за успешните кметове на важни градове. Какъвто, без капчица съмнение, Пловдив е. Надяваме се всеки от тях се зачете в онова, което ни е подготвил Герганов- има какво да се научи…

Раждат ли се кметовете или се създават? През следващите седмици ще ви разкажа за емблематични кметове, променили своите градове. Какви качества притежават  успешните управници? Има ли значение приемствеността или всеки трябва да започва отначало, зачерквайки предшествениците си.

    По стандартите на Стара Европа градът на „Голямата ябълка” е направо младеж със своите едва 400 години история. Основан от холандски търговци през 1614 г., Ню Йорк става британски през 1664 г. и бързо се превръща във важен пристанищен, финансов и  културен център. След Американската революция за кратко е столица, а впоследствие „врата” за десетките милиони прекосяващи Атлантика, в търсене на нов живот. През 1886 г. в Ню Йорк пристига като подарък от Франция статуя на жена, символизираща Свободата. Първото, което виждат новопристигналите, преди да ги въдворят в емигрантския лагер.

     Някъде в средата на 20-те години на миналия век Ню Йорк вече е задминал Лондон като световен търговски и финансов център. После идват „Голямата депресия” и  „сухия режим”, които раждат американската мафия – напаст, с която градът ще се бори повече от половин век. 60-те и 70-те години са тежки за Ню Йорк, а ширещата се престъпност се превръща в негова емблема. И точно когато всичко изглежда изгубено, на сцената излиза Руди Джулиани – предшественикът. Роден в Бруклин през 1944 г., прави име като безкомпромисен прокурор, завел десетки дела срещу босове на организираната престъпност, както и срещу дузина от считаните дотогава за недосегаеми „финансови акули” от Уолстрийт. Политическата кариера на Руди започва при демократите, после е независим, а след 1980 г., акостира при републиканците. Изглежда, че „политическото номадство” съвсем не е „български патент”.
      Мистър Джулиани сяда на кметския стол през 1994 г. и управлява два поредни мандата до 2001 г. Нюйоркчани ще го запомнят с неговата концепция на нулева толерантност дори срещу най-дребните правонарушения – „теорията на счупените прозорци”, която гласи: ако в една сграда има дори един счупен прозорец, не се ли поправи веднага, много скоро и останалите стъкла ще го последват… Администрацията на Джулиани е безкомпромисна без значение дали става въпрос за мафиоти, улични престъпници, или драскачи на графити и резултатите не закъсняват – Ню Йорк си спечелва славата на най-сигурния град в страната! Идилията обаче е разрушена на 11-ти септември, когато са атакувани „кулите близнаци”. Трагедията поставя на изпитание лидерските качества на Джулиани, ала той успява да излезе с чест от трудната ситуация. Вече е време да се отстъпи кметския стол на наследника – Майкъл Блумбърг.

       Израснал в обикновено семейство на баща счетоводител и майка – секретарка, младият Майкъл е от хората, които наричаме селф-мейд – самосъздали се. Почти набор на Джулиани – роден е 1942 г., проявява бизнес-нюх още като бойскаут, продавайки новогодишни играчки за да финансира летния си лагер. Следват „Джон Хопкинс” и „Харвард”, които Блумбърг завършва, без особено да се напъва. Избухва Виетнамската война. Майкъл е патриот и веднага опитва да се запише в армията, но му отказват – дюстабанлия е! Започва работа във финансовата компания Соломон Брадърс, където бързо става любимец на началството. Майкъл е работохолик и пристига на работното си място в 7 часа, когато другите още сладко спят. Прави успешна кариера, но си създава и врагове, които го принуждават да напусне. Тръгва си с 10 милиона долара и важна идея – светът на парите има нужда от информационна система за финансовите пазари на достъпна цена. Майкъл е провидец и пионер – компютърната ера тропа на вратата!

     През следващите 20 години информационната агенция „Блумбърг” ще се превърне в глобален лидер с пазарна капитализация от милиарди долари. Личният финансов успех не е достатъчен за Майкъл – той има мисия. Да стане кмет на Ню Йорк. Град на емигранти, в който се говорят над 800 езика и наречия, а населението е по-голямо от това на България с един милион! „Град, който никога не спи”! Също както и Джулиани Блумбърг не изпитва особени скрупули да сменя партийната си принадлежност и от демократ, става републиканец, а накрая се кандидатира като независим. Годината е 2002-ра, а градът е зле ранен – терористичната атака е разрушила имиджа му на сигурно място. Туризмът е в колапс. Блумбърг е точният човек – през 2004 г. гостите на Ню Йорк достигат нивото отпреди атентатите. В наши дни градът се посещава от над 55 милиона души годишно!

     Кметът на Ню Йорк има право на годишна заплата от 2,7 милиона долара, ала Майкъл е филантроп – определя си символичния 1 долар. Не мислете обаче, че спира дотук. Според изчисления на авторитетни медии Блумбърг е похарчил над 650 милиона долара лични средства по време на 12 годишното си управление. Сам финансира кампаниите си, което го прави независим от лобисти и магнати, дарява за здраве, изкуство и култура. 5-ят най-голям меценат на Америка! Да плащаш от собствения си джоб за да управляваш!  Не всички обаче харесват Майкъл – особено пушачите. След жестока битка кметът успява, да наложи тотална забрана за пушене на закрито в Ню Йорк много преди в Европа да започнат, да прилагат въпросната мярка.

      Кой все пак е Майкъл Блумбърг? Богаташ със състояние от 31 млрд. долара. Селф-мейд, патриот, пионер и провидец, политически номад, рицар на кралицата, визионер и меценат… Все качества необходими за спечелването и задържането на град като Ню Йорк, чийто общински съвет впрочем е съставен от 51 души – точно колкото и в Пловдив…