Малко за реторсията, но с мир
Кирил Николов
Една френска поговорка гласи: „Търси жената във всички престъпления!”. Аз – не, но французите разбират от жени, нали!?
Учили сме история и, естествено, всички сме я забравили – кой пък би искал да се учи от историята. А там е бъкано с жени-злодеи. Вярно – с мъже тоже. Демек, злодейството е безполово. Бих слушал с вълнение и възторг защитата на обратната теза. Засега обаче съм спокоен и леко посърнал. Понеже няма кой да ме възторгне, тоест – опровергае.
Дискриминацията и свързаното с нея насилие са отвратителни социални явления. По това не бива да има спор, ясно е. Често, обаче, трябва да възниква спорът относно действително дискриминираната страна. А този спор хич не е лесен и трябва да се подхожда внимателно, но и с много кураж при решаването му.
Хомосексуалистите били дискриминирани. Чудя се – кое ги кара да се чувстват така, пък и кое кара всички да им вярват. Аз например не съм виждал парад на хетеросексуалните в защита на правото им на такъв именно сексуален избор. Как ли би изглеждало такова събитие, любопитно ми е… Обаче парадите на гейовете са доста чести и натрапчиви. А са натрапчиви не защото дразнят с физическото си проявление – голям праз, няколко голи задника в повече отдавна не правят лошо впечатление – а защото се опитват да внушат несъстоятелни послания: вижте ни колко сме дискриминирани от ретроградните мачисти.
Олеле, майко мила, прибери си вересиите!
В нашето направо безполово общество, в което майката и бащата са неразличими по пол, всеки момент ще се изобрети и метод, в който мъжете да раждат, а жените да осеменяват. Ако това все пак не стане, понеже Папата и Отец Николай гневно ще се намесят, поредната кибер-машинка ще го прави вместо людете. Разнополовото съешение на нейните Хард и Софт уери по задание ще цвъка хермафродитчета и всички спорове ще бъдат решени в името на еднополовия вселенски мир. Вероятно за радост и на Вселенския патриарх, в чийто диоцез, както се знае, отдавна не придирят към половете.
Мъжете вече се бръснат като жени, жените всеки момент ще си пуснат бради и мустаци /в защита против рака на простата например/, пичовете си имплантират пластмаса, за да изпълват по-секси дънките си, жените носят кубинки, с които по-успешно да наритват първите и така нататък и т.н. Къде е дискриминацията се питам аз и в същото време лично се чувствам като един дискриминиран… просто човек. За малко да кажа „нормален” човек, но не искам да дискриминирам някой, който само чака да го нарекат „ненормален”, за да ме осъди най-нормално по силата на ненормалните човешки правила.
Обаче не точно за това седнах да пиша.
Навсякъде гледам плакати, прокламиращи против насилието над жени. Браво, така трябва! Чета разни статии по първите страници, настръхвам от репортажите на какви ли не събития с жени-жертви и милея за тяхната защита. Голяма масовост в обществото по въпроса. Ха така! Изглежда значи и проблемът е много голям. Ама аз, нали нямам телевизор и смартфон, едва сега разбрах за този человечески катаклизъм преживял неандерталците, кроманьонците и други братовчеди, но сега пред заслужена гибел в ръцете на ООН и други организации, които се издържат от човешката тъпотия.
Разгеле, осведомих се все пак по въпроса. Какво да правя, занаятът ми е такъв, изхвърля те, ако не се ъпдейтваш на 20 години поне веднъж.
И ето на – статия, озаглавена „273 дела за насилие над жени и момичета в Пловдив за една година”.
Бият ли ги, бе, какво ги правят клетите фемини? А защо така? Ренесанса, Хуманизма, Християнството, пък и Домакинстването, къде ги оставихме?!
Като споменах Домакинстването, се сетих – понеже съм малко и в кухнята, така да се каже, бих искал да издам една малка истина: Не броят на делата, а съдържанието им определя коефициента на тяхната тревожност. Пак от кухнята да споделя и наблюденията си, че делата по ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ обичайно представляват предварителен, тактически бой за спечелване на предстоящата бракоразводна война. Един вид – преброяване на силите. Да живеят адвокатите! – и те семейства хранят. А колцина от вас са виждали разводи, при които децата са дадени на бащите?! Малей, какви палачи-гадняри сме значи, а!? Хак ни е!
Страх ме е от ужасното внушение, идващо от всичко това – мъжете са гадове, понеже тормозят своите ангели-жени.
Дали е така, бе хора?!
Ако една жена може немедленно да се снабди със съдебно-медицинско удостоверение за подутия си клепач, с какво ли пък удостоверение да се снабди един изтормозен от нейните истерии съпруг. Как ли би изглеждал този документ, ако трябваше да свидетелства, че клетникът е в остро паническо разстройство, само защото благоверната му, в перманентни пристъпи на благоверие, не го пуска, в името на неговото добро, да пие биричка с пиргишите от квартала. Обратно – ако тя изяде един шамар, задето се е самозабравила в Мола, пък сметката за ток и за хладилник тежи връз заплатата на мъжа й, жената е насилена. Айде в съда! – първото не може да се докаже, но за второто има надлежни документи.
В правото има едно понятие, наречено „компенсация на вини”. В наказателното право, основано на диалектическия материализъм, то се нарича „реторсия”, а в обичайното право, основано на разума за хигиена в отношенията на обществото – „зъб за зъб”.
Не съм за това! В никакъв случай. Никой мислещ и вярващ човек не бива да е! Трябва да знаем – компенсираното насилие си е насилие и то двойно.
Обаче привидното решаване на проблема чрез конституционно признати начини и средства нерядко също има като краен ефект чувството за причинено насилие. Ето – по цитирания закон, който бди над домашните жертви, дори да няма други доказателства за претендираното насилие, голата декларация за насилие над действителната или мнима жертва се явява достатъчна основа за осъждане /чл.13, ал.3 вр. чл.9, ал.3 от ЗЗДН/. Може би това е добре. А може би е добре само в общества, където хората не злоупотребяват тъй дръзко помежду си. Нашето сякаш не е такова. Иска ли някой да възрази?! Нима с ножицата, с която Армани крои платнените си прелести не може да се извърши насилие, въпреки замисъла, вложен в нея.
Отегчих ви, а вероятно някои от вас и отвратих. Затова ще приключа:
Какво ще правим с останалите животни на планетата, ако се дзверим само в суринамските жаби, гинещи от амазонските гущери-жабари? Не, не сравнявам жените със суринамски жаби, понеже, поне аз, не бих искал да бъда сравняван с гущер. Обаче никой проблем не може да бъде изкоренен, докато лечението е насочено само върху последиците му. Това се знае и от курсовете по приложна медицина и гещалт-психология на Полу-колю /както един приятел нарича любимеца-писател на низвергнатите дами/. Иначе мерките са палеативни, а не изцеряващи.
Затова нека разделим страданието си към жертвите на домашното насилие на две части /не е задължително да са равни/ – едната да остане за онзи, който в своето невежество не е намерил друг начин да се опълчи против перфидното насилие срещу себе си, което закон не го лови. Когато решаваме съдбата му на палач, нека се вгледаме в съдбата му на Човек.
Не на насилието!!!
Мейк лав, нот уор!!!
Вижда ми се лесно… пък и приятно. Препоръчвам го като алтернатива на ЗЗДН.
С уважение: /подпис/
/Д-р Менгеле/
Бумерангът на Сократ. – Унижението е нещо, което хората винаги връщат тъпкано. Ето защо иронията, насмешката и сарказмът са словесни оръжия, които – ако не бъдат използвани с пределна пестеливост – рано или късно се стоварват обратно върху главата на притежателя си.
Да сте чували за „бумерангът на Сократ“?
До “ Oh “ – и както всеки път Ох я чете ….защо ли ???
След като по европейските стандарти се оказа, че на българина почти не са му останали зъби в устата – минаваме на “ око за око “ ! Празници идват – пържолата трябва все пак да се дъвчи…..Пък с едно око благоверната все ще завие криво -ляво асеновградските сърменца !
Весели празници !
отново тъпа статия си написал, както всеки път…