За света евтиният юан е силнодействаща отрова, защото китайските стоки ще станат още по-конкурентни за сметка на всички останали
Димитър Герганов
По всичко личи, че сривът на китайските борси от лятото на 2015 г. ще се окаже генерална репетиция за надигащото се финансово цунами. Трусът през първите дни на новата година има еквивалент на опустошително земетресение от най-висока степен по скалата на Рихтер! Важният борсов индекс CSI 300 се срина с над 7% и търговията с акции и фючърси върху индекси в континентален Китай бе спряна от автоматичната система за блокиране, в отчаян опит да се пресече повсеместната паника. Положението в Хонконг не е много по-розово – там основният борсов индекс Hang Seng потъна с над 3,3% до най-ниското си ниво от 5 години насам. Тези проценти на пръв поглед не изглеждат големи, но всъщност много от борсовите спекуланти играят с левъридж и за тях реалното измерение е загуби от 30-40% и дори фалит, ако тенденцията се запази.
На този мрачен фон Китайската Народна Банка наля ликвидност от 20 милиарда долара на пазара и продължи с агресивните намаления на базовия лихвен процент, което от своя страна отслаби юана до нива от 6,59 за американски долар. По-слабата китайска валута се смята като единствено лекарство срещу все по-забавящите се темпове на икономически растеж – 6,9% за 2015 г., което е най-слабият резултат от началото на 90-те години. За останалия свят обаче евтиният юан е силнодействаща отрова, защото китайските стоки ще станат още по-конкурентни за сметка на всички останали. Не случайно пословичният излишък във външната търговия позволи на Китай за две десетилетия, да натрупа колосални валутни резерви на стойност 3 330 милиарда долара – най големите в света!
За сравнение валутните авоари на Русия са 340 милиарда долара – спад от 524 млрд. след началото на украинската криза, на Япония са – 980 млрд., а тези на Саудитска Арабия – вече под 700 млрд. с тенденция към свиване, поради продължаващия низходящ тренд в цените на петрола. Впрочем китайските резерви през декември продължават негативната тенденция и отбелязват спад от минус 195 милиарда спрямо нивата от октомври. Намалението на годишна база е още по-впечатляващо – минус 500 млрд., което е първият годишен спад въобще в модерните времена!
Централната Банка на Китай няма особено голям избор и през следващите месеци ще продължи „контролирано” да обезценява юана, което никак няма да се хареса на инвеститорите и ще стимулира износа на капитали. Първите проблеми вече са налице – между акциите в континентален Китай и тези на борсата в Хонконг дивергенцията е цели 38%, като очакванията са дистанцията да се разшири поради стабилния курс на хонконгския долар. Другият инструмент за въздействие – контролираните от държавата фондове наричани на жаргон „Национален отбор” следват партийната директива и правят, каквото могат – т.е. изкупуват акции с големи тегла в основните индекси, но и техните ликвидни средства в един момент ще се пресъхнат.
През следващата седмица финансовата система на Китай ще бъде изправена пред важен тест. Шестмесечната забрана за продажба на големи пакети акции въведена след паниката от миналото лято ще е изтекла. Според някои мрачни прогнози са възможни разпродажби на активи за над 1 000 милиарда юана – черен сценарий, който борсовите регулатори на всяка цена ще се опитат да предотвратят. Дали ще успеят обаче?
Принципно битката на държавата срещу свободния пазар изначално е обречена, доколкото на китайските борси е налице висока концентрация на индивидуални инвеститори, които изпитват все по-дълбоки съмнения в способността на комунистическата партия да управлява икономика с намаляващ растеж. Пък и кой казва, че някой ден китайският БВП няма да отбележи спад. Тази абстрактна вероятност, вече съвсем не изглежда чак толкова далечна. Тогава властите в Пекин ще навлязат в непознати за тях територии като спадащи доходи, съкращения и безработица, което на свой ред ще изкара на улицата гневни хора! Ако съдим по това как се справят с екологичните проблеми – потънали в нетърпим смог градове, където маските за лице са продукт от първа необходимост, картината не изглежда оптимистична.
Какво ни пука за грижите на Китай, ще възкликнат повечето читатели? Пука ни и още как! Световната икономика е твърде обвързана и нестабилност в ключов икономически играч бързо се пренася на останалите пазари. Да си припомним последната криза, която започна след пукането на ипотечния балон в Америка. В крайна сметка държавите платиха загубите на крупните финансови играчи за сметка на реалната икономика или в превод – на обикновените хора!
Сорос е с махмурлук!