Каназирева: Правителството призна, че програмата за саниране има пропуски. Нека чуят нашите предложения

"Съюз за Пловдив" повторно внася своите предложения за корекции в МРРБ

Два месеца след като „Съюз за Пловдив“ предупреди, че Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е изготвена прибързано и крие рискове за сериозни проблеми, правителството стигна до същия извод. Министър Лиляна Павлова е изготвила предложение до Министерския съвет за промяна на постановлението, което регламентира програмата за саниране. 
Ние предупреждавахме многократно, че добрата идея да се помогне на хората и да направим градовете ни по-красиви може да се провали заради  недомислията в програмата и ината на правителството да се вслуша в предложенията на експертите.
Днес имаме само 400 сключени договора от общо 70 хиляди панелни сгради в България. Притесненията на хората са факт, защото договорите за санирането са написани набързо, не са предвидили всички възможни ситуации, които могат да възникнат, не са предвидили правна възможност хората да правят възражения и това създава излишно напрежение.
Правителството пропусна да чуе страховете на хората и мнението на експертите предварително и напълно закономерно забуксува в изпълнението на програмата. 
В отговор до нас от 02.04 МРРБ обяснява, че нашите предложения не бяха включени, тъй като постановлението на Министерски съвет вече е прието и промени в него не могат да се правят в движение.
Две седмици по-късно самото правителство се готви да промени постановлението – да разреши и на сгради с над 32 апартамента да участват, да допусне изключения от изискването за 100% съгласие от всички собственици, както и да разреши големите блокове тип „китайска стена“ да се санират наполовина.
Това обаче не е достатъчно и „Съюз за Пловдив“ изпраща отново своите конкретни предложения.
„Кабинетът може да се вслуша в разумните съвети на експертите, а може и отново да не ни обърне внимание с високомерие. Цената обаче ще я плащаме всички ние. Сега е моментът предложенията ни да бъдат включени в програмата“, счита лидерът на „Съюз за Пловдив“ и общински съветник адв. д-р Дани Каназирева.
Програмата за саниране бе поредният пример за свръхцентрализирания модел на спускане на готови решения, заповеди, в случая типови договори, без хората да бъдат питани.
„Съюз за Пловдив“ настоява Министерски съвет да приеме нашите предложения. Днес вече нямат оправдание да ги отхвърлят. 

Предложенията на „Съюз на Пловдив“:
1.    Трябва да бъде предвидена възможност по договор на Сдружението на собствениците да бъдат предоставяни всички договори и анекси, преди да бъдат подписани с банката или с фирмите-изпълнители. Срокът за възражения може да бъде 7 дни, за да не се бави процеса.
Това е изключително важно, защото точно Сдружението на собствениците се явява задълженото лице спрямо баката.  Това ще гарантира правото на хората да знаят как се харчат техните пари, с какви материали ще се извършват ремонтите и в какви срокове. 
2.    В договора за целево финансиране трябва изрично да се посочи, че се заплащат сто процента от пълната стойност по строително-монтажните работи. Честа практика е в България да възникнат допълнителни дейности, да се сключват анекси и това да води до увеличение на цената. Трябва да има гаранция, че банката или респективно държавата, ще финансират целия ремонт.
3.    Собствениците трябва да имат право да възразят срещу некачествен или забавен ремонт и, ако в разумен срок дефектът или забава не се отстранят, да имат правото едностранно да прекратят договора, без да дължат неустойки и изплащане на каквито и да е разходи. Това е и нормалното според договорното ни право.
Сега хората изпитват страх, защото ако избраният от общината изпълнител работи некачествено или забави изпълнението, собствениците нямат право да прекратят договора. Ако го направят, сами трябва да плащат всички разходи по санирането. При обществените поръчки водещ критерий е най – ниската цена. Това носи опасност да бъдат използвани некачествени материали или например най – евтината дограма. По договор Сдружението няма право да откаже, например, монтаж на най-евтината дограма, иначе договорът се прекратява и  собствениците правят ремонта за своя сметка. 
4.    В договора между Сдружението и кмета трябва изрично да бъде уговорено как се процедира в случай на съдебен спор, например, за несвършена от строителите работа или забава, кой ще представлява сдружението пред съда и кой ще поеме тези разходи. Сега такава клауза няма. Трябва да има резервен фонд за такива случаи, за да не остане някой без прозорец месеци наред, докато траят бавни административни процедури.
5.    Да се предвиди текст в полза Сдружението на собствениците в случай, че някой от собствениците замине в чужбина и не успее да осигури достъп до апартамента си в един единствен момент от периода на ремонта, който може да трае от няколко месеца до над година. Зависи от обществените поръчки и евентуалното им обжалване.
В момента в договорите се съдържа коварната клауза, че ако Сдружението не осигури достъп до всеки апартамент, вода, ел.енергия и строителна площадка, банката еднократно може да прекрати договора и всички разходи остават за плащане от собствениците.
6.    Трябва да отпадне член 5, ал. 10 от договора, която забранява на собствениците да отдават под наем апартаментите си в продължение на 5 години след санирането. В момента собственикът отново дължи разходите, ако наруши тази забрана.
7.    Да се опишат подробно какво включват вписаните в договора в чл. 8, ал. 3 „всички суми, дължими от банката, следва да й бъдат изплатени изцяло, без от тях да се правят каквито и да било приспадания или удръжки“. За да няма недоразумения, това трябва да бъде изяснено.
8.    Да се разсеят окончателно страховете на хората, че домовете им могат да станат заложници за изплащане на парите на банката, с промяна в чл. 8, ал. 1, който да гласи: „Страните се съгласяват, че всички дължими от Сдружението на Банката суми, за извършване на дейностите, предвидени по програмата, включително и възникнали бъдещи претенции за средства по подписани договори и анекси, се изплащат изцяло от Държавата, като в случай на спорове задължена страна спрямо Банката се явява МС на Р. България“.