Шампионите Виделин Видев и Сюрен Борисов: Гоним целите си на всяка цена
Култов тайландец на възраст 30 евро тренира и разсмива талантите на бойните спортове в Лаута Арми Файт Клуб, спонсорирани от Рефан
Мускули, адреналин, тестостерон. Особен тътен от сблъсък на плът с плът, свистене на ръце, „облечени“ в боксови ръкавици, въздишки, които празнят дробовете при всяко по-силно движение. Летящи атлетични тела, мощни треньорски напътствия. 
Борис Пусалски, Сюрен Борисов, Боунсонг Тамавонгса и Виделин Видев Така живее спортната зала на стадион Локомотив- футболната мека за черно-бялата общност под тепетата. Онова, което се случва в нея обаче е твърде далеч от футбола- там се подготвят гладиаторите от ММА клуб Лаута Арми.
След категоричната си победа на гала турнира ММА Арена Пловдив, шампионите Виделин Видев и Сюрен Борисов са се задълбочили отново в здрава тренировка. Момчетата се справиха очаквано добре на състезанието, като в края вдигнаха купите пред приятели, семейство и ВИП гости на събитието в залата на Пловдивския университет. Това, което малко хора знаят е, че седмица 
преди голямата среща, противникът на Сюрен се контузва и негов заместник е момче от долната категория. Тогава пловдивчанинът сваля 10 килограма за 6 дни, за да влезе в подходящите килограми. Въпреки изморителните тренировки и глад, Сюрен побеждава.
Месец по-късно, двамата се готвят за ново грандиозно ММА състезание, което ще се състои през ноември. Тайландският им треньор Боунсонг Тамавонгса е плътно до тях и наблюдава всеки техен ход. Редом с Виделин и Сюрен тренираха и деца на възраст от 14 до 16 години. Лаута Арми Файт Клуб събира всеки ден бойците в интересна, изрисувана на ръка зала без първоначален проект, от момче на име Ангел.
Единственият и важен спонсор на клуба е фирма Рефан, която ги подкрепя от дълго време.
Ето и забавен неофициален разговор за спорта и жените с 23-годишния Виделин Виденв, 22-годишния Сюрен Борисов, треньора им Боунсонг Тамавонгса и един от организаторите на клуба Борис Пусалски.
-По колко пъти тренирате?
-Виделин Видев: Всеки ден по два пъти – сутрин от около 9:00 и вечер към 19:00 часа.
-Преди месец станахте ММА шампиони. Промени ли се нещо в тренировката ви?
-ВВ: Продължаваме да тренираме упорито, защото след месец ни предстои състезание.
Борис Пусалски: Те винаги тренират на 100%. Няма 60, няма 80.
-Били ли сте се един срещу друг?
-ВВ: Не!
-Сюрен Борисов: Много пъти…
-Как протича една ваша тренировка?
-БП: Фирмена тайна.
-ВВ: Сутрин наблягаме на кросовете и на силовите тренировки. Следобед на спарингите и борбата.
-Имате ли си гаджета? Питам професионално.
-СБ: Щях да ти отговоря, ако беше личен въпрос.
-ВВ: Свободни сме и двамата.
-Защото тренирате много ли?
-ВВ: Сигурно е заради това.
-Трябва ли да е спортистка?
-СБ: Не, ама трябва да изглежда добре.
На момчетата им се случва рано да си тръгнат от срещи с приятели, да не осъмват в приказки с компания и да отказват често излизания.
-Сърдят ли ви се приятелите за това?
-СБ: Не. Радват ни се.
-ВВ: Много ни се радват.
-От колко време тренирате?
-ВВ: Аз от година и нещо.
-СБ: Аз от 3-4 години. От повече време, но имах пауза, защото бях в чужбина.
-БП: Сюрен е шампион по всички видове бойни изкуства в България.
-Колко награди имате?
-СБ: Не съм ги броил. Над 10 са.
-ВВ: Аз имам две победи на аматьорско, една в Македония и последната на ММА Арена Пловдив.
-СБ: Имаш и много опит.
-Случва ли се хората да говорят с повече респект с вас, когато разберат какви сте?
-СБ: Да.
-ВВ: Ами често.
-БП: Те вече всички ги познават.
-Трудно ли е да си ММА боец?
-СБ: Много е трудно в бойните изкуства. Без значение дали е ММА, карате, кикбокс. Без значение дали е в България или не.
-Като лишение или нормално приемате, че нямате същия начин на живот като връстниците си?
-ВВ: Ние си поставяме цел и я следваме на всяка цена.
-На всяка цена?
-ВВ: На всяка цена!
-На всяка цена?
-ВВ: На ВСЯКА!
-И да се разсърдят приятели и семейство?
-ВВ: ДА!
-БП: Никой няма да им се разсърди. Всеки ги познава и се радва, че ги познава. Хората ги подкрепят.
-Какво им казват хората?
-БП: Късай, животноо!
-Чувствате ли се популярни?
-ВВ: Не.
-СБ: Не.
-БП: Грандоманията не е в полезна, нали така?
-Мислите ли да учите нещо занапред?
-СБ: Мислим да се занимаваме по-упорито със спорт.
-Вие бихте ли се били с Кубрат?
-СБ: Ние сме в различен ранг. Той играе само бокс, а ние- смесени бойни изкуства.
-Значи ще му счупите главата… Само бокс… Бихте ли и играли с чуждо знаме?
-СБ: Не!
-ВВ: Не!
-Какво си спомняте от състезанието ММА Арена Пловдив същия ден?
-ВВ: Бяхме малко напрегнати. Бяха дошли много наши приятели, за да ни гледат, и то в нашия град.
-Освен за себе си играете и за другите, така ли?
-СБ: Играем за себе си, но гледаме да не разочароваме нашите приятели.
-Само спортът ли ви свързва вас двамата?
-СБ: Не само, израснали сме заедно.
-Бъхтали ли сте се с други хора извън ринг?
-СБ: Случвало се е…
-Побеждавахте ли?
-СБ: Винаги.
Треньорът Боунсонг идва… Предаваме ви колоритния му български с тайландски акцент едно към едно…
Боунсонг Тамавонгса: Най-добрите състезатели в клуба, който носи името не само на нашето клуб, а и на нашия град. Ние направихме състезания срещу кой ли не. Националният отбор на България- ние пак победихме. Имахме и муай тай предложение, но отидохме на участие на мeмейто.
-Защо са най-добрите?
-Боунсонг Т.: Защото слушат. В нашия клуб имаме още шампиони. 7-8 момчета и едно момиче.
-Имат ли негативни качества тези момчета?
-Боунсонг: Засега не вижда.
-Изморяват ли се лесно?
-Боунсонг: Когато държат форма- няма проблем. Спираш да тренираш- край.
-Жените харесват ли ги?
-Боунсонг: Ооооооооооо! Аз нямам дума. Ама това е личен въпрос. Аз не ходя, където те таковат.. Някой път идват и питат „Как се казва този?“. Като ходим на лагер и идват при мен и питат „Кой е този, много е хубав.“
-Коя им е най-силната страна?
-СБ (тихичко): Коравата глава…
-Боунсонг: Сюрен има предимство, че е левичар. Гард му е обратен, но той не е обратен. Гарантирам! Но той всеки ден тренира с нормален гард и пак играе с нормален гард. Важното е, че и двамата имат сърце. Не ги е страх. Като видят, че си красива не умее да каже чао. Той казва „Душа, хубава си. Хайде с мен“ Ей това е смелост. И в спорта е така.
-Има ли хумор докато тренирате?
-БП: Всеки път.
-Боунсонг: Ееее как! Ако само ги тирмозим няма да идват. Ако всеки път едно и също, те ще кажат, знайм го.
-Какво ново им предлагате?
-Боунсонг: Ми, аз ги уча Кама сутра. То не е майтап. Не се смей! То върви заедно с муай тай.
-Вярно ли е, момчета?
-ВВ: Да.
-СБ: Да.
-Боунсонг: Нали можем да си говорим. С която и мадама да са били- никоя не ги е забравила. Щото ги уча. Един път си жив. Обаче момчетата не пият. Само по 1 или 2 бири.
-На година?
-Боунсонг: Ха-ха не. Като си поискат, но месец преди мача- нищо. Други използват химия. При нас е забранено. Аз го забранявам. Ние преди всичко тренираме за здравето. Ние само хранителни добавки използваме. Някой ще използва химия и ще му падне… това долу. Аз затова не им давам. Да ядат 2 пилета наведнъж или друго, но химия- не.
-БП: След 2-3 години по Евроспорт ще ги гледате.
-Боунсонг: Зега уредихме в Хърватско, после Истанбул, после още…
-БП: Те имат бъдеще още 10 състезателни години сигурно.
-Боунсонг: От тази школа, мой ученик излезе навън Иван Дамянов. А там- от 24 мача, 23 победи. В 24-ти мач тръгва да побеждава, но треньорска грешка и губи. Давид Манукен също от нашата школа, сега играе в Америка с българско знаме винаги.
-Тези деца в залата кои са?
-Боунсонг: Не не са мои. Аз нямам толкова много деца. Те нямат дръпнати очи.
-Добре. На колко са години?
-Боунсонг: от 14 до 16. Кикбокс и муайтай тренират. Рано им е още за състезания.
-Трудно ли им е?
-Боунсонг: Не, те сега им е силата. Трудно е на възрастни като мен.
-БП: Този човек е на 60 години.
-Боунсонг: Не, аз съм на 30 евро.
-Вие женен ли сте?
-Боунсонг: Не. Ама две деца имам. Те са в столица на Пловдив – Кючюк Париж.
-БП: Те и в София го знаят Кючюка.
-Боунсонг: Единствен затвор има само в Кючюка.
-Как решихте да дойдете в Пловдив?
-Боунсонг: По любов, бе, душа. По жени. Български жени най-красиви.
-БП: Ние разправяме, че тайландките са най-красиви.
-Боунсонг: Още съм влюбен в българки.
Когато ходят на лагер учениците на Боунсонг стават в 6 часа.
-Боунсонг: Бягане по плажа, спринтове във водата по 100 метра, ама много пъти. Отделно лицеви опори, спринт по пясък, свалиме- качиме. Взема лодка на 300 метра в морето и ги хвърлям за рапани – хем има мезе, хем въздух. Малко продължава сутришната им тренировка, само по 2 часа. Отиваме със собствени пари. Момчетата и момичетата засужават повече. Радваме се, че Рефан са с нас и ни помагат.
-Имате ли хобита, момчета?
-ВВ: Спортуваме, нямаме друго.
-СБ: Само спорт… и красиви жени.
-Таланти други имате ли?
-СБ: Като станеш силен спортист това ти помага за различни таланти.
-ВВ:… за нещата от живота.
-СБ: Във всичко сме добри. По-организирани сме.
Боунсонг: Оооо Сюрен какъв писател е. Малииии- чета и рева. Стихотворения пише… Ужас! Вика: Ако дерветата бяха муливи, моретата е мастило, небето е лист- те не биха свикнали да се обичат твойта красота.
-А? Това е сигурно тайлантска поговорка…
-Боунсонг: Там няма толкова умен. Всички само се бият. Ние сме джунгла още.
-БП: Ядат кучета.
-Боунсонг: Не, ама спим с кучета.
-Как си почивате?
-СБ: Душ, хапване и спане.
-Ходите ли по барове?
-СБ: Да, когато имаме възможност. След състезание.
-БП: Искам да кажа, че получаваме покани за участия в състезание постоянно. Всяка седмица ни се обаждат. Избираме ги внимателно. Защото те трябва да са подготвени качествено.
-С.Б:За състезанието ММА Арена Пловдив трябваше да бъде в категория за 93 килограма, но новият ми противник бе 84. Беше много тежка седмица. Тренирах с яке, обезводнявах се. Изискваше се сила, въздух, диети и това не е хубаво за организма.
-Вие един за друг притеснявате ли се?
-СБ: Нормално. Ние тренираме от толкова време и се познаваме от години. Притесняваме се един за друг.
-ВВ: Притесняваме се, да.
-Идвали ли са момичета да ви гледат по време на тренировка?
-СБ: Идвали са, да. Не обръщаме внимание, гледаме да си тренираме.
-БП: Няма никакво разсейване.
-Имате ли си идоли?
-ВВ: Аз нямам.
-СБ: Не.
-А мислите ли, че за няколко сте идоли?
-БП: Да. Но те няма да си го кажат.
-Боунсонг: Малкият ми син вика „Като Асурен, като Асурен искам да стана. Тренирам да стана като Асурен.“
-БП: Дъщерята на Боунсонг е в националния по хокей на трева. Скоро са се били в Хърватско.
-Боунсонг: Целият сезон 24 гола вкара.
-Каква е разликата между ММА бойците и футболистите?
-СБ: Разликата не знам каква е, но нямат нищо общо.
-ВВ: Разхайтени са малко.
-Боунсонг: Разликата е във финансовото. Ние си продаваме юмрука за жълти стотинки. Ние носим бой много. И двамата ги боли при мач и след него той.
