Лили Ангелова, модно ченге
Ще посветя първото си коментарче на първия човек в Пловдив- кметът Славчо Атанасов. Колегите от Под тепето ми показаха снимка на г-н Атанасов и неговите чепици от лъскав вечерен бал. Макар и нискокачествени, фотосите ме накараха да изтръпна от естетическа болка (ако трябва да я сравня с физическа такава- представете си, че парченце лед от любимия ви летен коктейл Секс он дъ бийч се е омотал в оголен зъбен нерв, докато препичате тялото си на някой дивашки плаж, заровили дясното си краче в горещия пясък). Изтръпнах и от съжаление по клетия чифт кожени накрайници за ходила. По всичко личи, че голям зор са видели.
Клетите, изстрадали кметски обуща
В първия момент си помислих, че това са чепиците на Малкия Мук. Че приказният пич е обиколил на пета скорост няколко континента за 24 часа. После се сетих за Форест Гъмп. А на следващата секунда ми сервираха, че това са кметските чепици, които иначе симпатичният като мъж наш любим кмет разхожда по официални коктейли и тежки събития. И бос да се появи на светско мероприятие, г-н Атанасов ще бие по-слабо на очи, отколкото с протритите си демодирани обувки. Като моден съдник, бих прочела доживотна фешън присъда на г-н кмета. Но ще се въздържа и ще дам условна. Като в присъдата включвам и протокола, позволил на началника си да се появява с този очукан, оглозган и сякаш ръфан от мечка стръвница налъм на обществено място. Въздържам се и по друга причина- че да се ходи пеш в Пловдив не е лесно. Мръсотия, очукани тротоари, калчоци на всяка крачка, локви и затлачени шахти. Онзи ден изхвърлих моето Фере с висок ток заради влизане в тротоарна яма с превишена скорост. Чак силиконът ми се разтресе от пешеходния ми инцидент.
