Почти нулев ръст на БВП, ограничаване на износа и потреблението и над 10% средногодишна инфлация у нас очакват експертите
Със среден ръст от 9,5% през 2023 година заплатите на българите ще продължат да догонват увеличението на цените
Според анализаторите страната ни ще влезе в Еврозоната най-рано през 2025 година
Ръст на БВП близо до нулата (0,9%) и продължаваща инфлация от над 10% на средногодишна база през 2023 година предвижда глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в регулярния си доклад за България. На тази база международните анализатори обобщават прогнозата си за страната в едно изречение – „Страх от стагфлация“. Те обръщат внимание на отслабването на ключови фактори за икономическия растеж като износа, който се очаква да забави ръста си над три пъти до 2% спрямо 7,1% през изминалата година.
“Българската икономика е силно зависима от експорта и съответно е уязвима при външни сътресения. Последствията от руската инвазия в Украйна и мрачните перспективи за икономическото развитие на Европейския съюз – основната експортна дестинация за българския бизнес, със сигурност ще имат негативно отражение. Към това се добавя и намалената покупателна способност на населението заради устойчивата инфлация, като разходите на домакинствата се очаква също да забавят ръста си значително до 1%. В резултат на това имаме индикации дори за слаба рецесия в началото на 2023 година в България.“, обяснява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade.
Сред негативните тенденции се откроява и сериозното недоверие в бизнес средата, като доказателство за това е осезаемият спад в инвестициите с -7% за 2022 година. Експертите обръщат внимание и на енергийната зависимост на България от доставки на руски газ, както и на политическата нестабилност в страната и общественото недоволство към стандарта на живот.
Силните фискални мерки, които осигуриха ръст от 6% на публичните разходи през 2022 година и са основен фактор за нарастването на БВП с 3% през периода, също се очаква да бъдат ограничени. Затова ключовият компенсационен механизъм за развитие на българската икономика през 2023 година според експертите на Allianz Trade ще бъде свежият поток на европари. При постигане на стабилност и успокояване на процесите анализаторите виждат по-дългосрочна перспектива за скромен ръст на БВП на България през 2024 година от около 2%.
Според прогнозата през 2023 година се очаква у нас да продължи тенденцията заплатите да опитват да догонят ръста на цените, но да се движат с леко изоставане. Ако през 2022 година се отчита 14% средно увеличение на трудовите възнаграждения при инфлация от над 15%, прогнозите за настоящата година са за 9,5% ръст на заплатите спрямо средногодишна инфлация от малко над 10%. Нивото на безработица ще се установи около 5%.
„В условия на стагфлация и неясни прогнози за икономиката в Европа и на глобално ниво, българският бизнес трябва да е особено внимателен към управлението на риска. При съществено забавяне на износа и ограничаване на вътрешното потребление, никой не е застрахован, докато наистина не е застрахован“, категорична е Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България.
„В предстоящата година на повсеместен страх от рецесия договорите, сделките и плащанията по тях в по-голяма или по-малка степен ще бъдат под въпрос. Затова застраховката на търговски кредити и то от надежден партньор с глобална мрежа може да се окаже спасителна лодка в бурно море дори за бизнеси със сериозен опит, установени търговски отношения и дългогодишна история“, категорична е тя.
Наред с рисковите фактори за развитието на българската икономика, анализаторите на Allianz Trade за поредна година отчитат и положителните индикации, свързани предимно с фискалната стабилност. От една страна наличието на валутен борд подпомага устойчивостта към турбуленции на глобално ниво, а от друга традиционно консервативната фискална политика също намалява рисковете дори в периодите на засилени антикризисни бюджетни мерки заради COVID-19 и войната в Украйна.
Въпреки че през последните предизвикателни години България излезе от дългата серия на бюджетен излишък, очакванията на експертите са през 2023 и 2024 година годишният дефицит да се стабилизира под -3% от БВП. Публичният дълг у нас също достигна нива от около 24% от БВП спрямо 20% от БВП през 2019 година, като прогнозата е през настоящата и следващата година да се стабилизира без съществена промяна. Въпреки увеличението, специалистите са категорични, че актуалното съотношение продължава да бъде едно най-благоприятните в рамките на ЕС.
След приемането на България в „чакалнята“ на Еврозоната и в Банковия съюз през 2020 година, анализаторите на Allianz Trade очакват присъединявата на страната към Еврозоната да се случи най-рано през 2025 година.
Цялостната оценка на експертите за актуалната бизнес среда в България е „адекватна“ с позитиви като данъчната тежест, свободата на пазара на труда и търговските отношения, но и с някои дългосрочно неразрешени проблеми, свързани с ефективността на съдебната система, корупционни практики, както и с ограничения в инвестициите. В перспективата на новата ESG ера анализаторите обръщат специално внимание и на класирането на страната на 72-ро място от 210 спрямо индекса на Allianz Trade за екологична устойчивост. Наред със сравнително благоприятни показатели за ниво на въглеродните емисии спрямо БВП, вниманието се фокусира и върху области със сериозно изоставане като развитието на възобновяеми енергийни източници и нивото на рециклиране на отпадъци.
Една смислена статия от вас!