Игра „Познай автора“ на изложбата на Петимата големи в Стария Пловдив

Смачкани, накъсани, непълни и разностилни надписи развалят впечатлението от изложбата в къща Стамболян на легендарните плодвивски художници от средата на миналия век

Някои от листовете са залепени директно върху самите творби

Най- неприятното усещане остави плачевното състояние на рамките на някои от изложените картини на знаменитите ни майстори

Теодор Караколев, Иво Дернев

Претупана работа по представянето на картините на легендарните Христо Стефанов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Киров и Георги Божилов разваля впечатлението от изложбата, която в навечерието на 2019 година би трябвало да бъде фундаментална за представянето на пловдивската култура. Десетките картини по стените из стаите на трите етажа в къща Стамболян са подредени по непознат за масовия посетител начин, който може да разбере единствено заглавието им. Изглежда очакванията са изложбата да е приятна единствено за гости, които разпознават подписа на авторите или при липсата му, да разпознаят стила на художника.

Сред картините има и такива в лошо състояние – творби на Ди Киро са изкривени или с изпадала боя. Все пак реставрацията им е скъпа, а една такава изложба може да провокира дебат за състоянието на ценните работи.

Освен дебат, всяка изложба трябва да провокира и интерес сред все повече и повече хора. В противен случай се получава познатата картина – по откриванията и в галериите ходят все едни и същи посетители, които се познават от години. Макар и мисията да си припомняме или запознаваме с непознати работи на големите ни творци да е страхотна, целта трябва да бъде и да научим нещо от това. Защото другото, което се случва е, че по изложбите в Стария град по инерция минават и туристи, които виждат едни творби, но не научават нищо от видяното. В случая – защото мнозинството информативни текстове за живота и творчеството на художниците, е написано единствено на български език.

А отношението ни към туристите също изглежда все още е няколко десетилетия зад световните тенденции. Цялата къща е богато обзаведена със специални знаци, забраняващи снимките – любим спомен за всеки един турист, а дори и за нас, пловдивчани. Колкото и да е разбираемо, че част от творбите може да са от частни колекции с ревниви собственици например, какъвто не е конкретният случай, отношението към публиката навсякъде вече е на първо място – подобен проблем с правене на снимки нямат нито в музеите в Рим и Ватикана, нито в Уфици във Флоренция, Лувъра в Париж или произволно друго място, където не се оплакват, че все по-малко млади хора се интересуват от изкуство.

Табелките към картините също привличат погледа, но не с усмивка. По-често с примижване, примесено с разочарование след това. Изключения са картините, на които на табелата можем да открием автор (!) или година на създаване. Впечатляващи са творби със заглавие „Автопортрет“ или „Семейството на художника“, на които незапознатият с творчеството на Димитър Киров няма как да знае, че вижда тъкмо него. В този контекст разностилната визия на табелките – множеството от които написани със ситен шрифт, напечатани на обикновен лист хартия – вероятно е малък проблем. Пожелателно остава една такава изложба да бъде представена с надписи в един стил (при това с хубав дизайн, евентуално, ако може, ако не – поне да не са в шрифт с размер 12), поставени близо до нивото на очите и също, да не са забити с габърчета за рамките или, както в някои особено странни случаи – залепени върху самите творби.

Може би най- неприятното усещане обаче оставиха рамките на някои от изложените в къща Стамболян картини на знаменитите ни майстори. Плачевното им състояние направи впечатление на част от посетителите на откриването на изложбата по-рано тази седмица. Почитатели на Ди Киро, Слона, Йони, Енчо и Христо се чудеха как е възможно шедьоврите им да битуват в такива дървени „домове”. Рамката на една от картините на Димитър Киров буквално се разпадаше пред очите на ценителите- долната част, която основно държи платното, се бе откъртила грозно и висеше над дюшемето в къщата в Стария град. Много от рамките са неподържани, други очевидно имат нужда от подмяна. Изглеждат така, сякаш току що са изкарани от някое прашно и влажно мазе. Величаем големите творци, но представяме творчеството им по този начин. Обидно е. При това картините идват от депата на Градска художествена галерия и „Старинен Пловдив” , където са длъжни да се грижат за тях. Извинение от типа „няма пари” не може да бъде използвано в конкретния случай, когато става въпрос за наследството на Петимата големи.

Нека бием камбаната. Ние тук показваме, че помним, имаме памет. Нека стъпваме на традицията и да не забравяме фундамента! Тези петима души направиха за Пловдив толкова много, че не можем никога да им се отблагодарим! Това бяха малка част от посланията и пожеланията, които бяха отправени на откриването на изложбата. Отношението към творбите им обаче дава съвсем други поводи за размисъл.

Иначе изложбата е прекрасна – удивително е да си припомним творбите на художниците, променили българското изкуство от 1960-те насам. Всеки може да види картини от различните периоди на петимата творци събрани на едно място – поглед към периода, който всеки любител на пловдивското изкуство трябва да види.