Архивите разказват: Голямото сбиване в Цар-Симеоновата градина (ГАЛЕРИЯ)

Забравеният град

 

"Танкове на демокрацията" окървавили Хайд парк

Снимки: Владимир Янев

Фоторазказът от личния архив на Владимир Янев този път ни отвежда във филма „Синият бой, който боядиса в червено Цар-Симеоновата градина“. Действието се развива на 16 юли 1992 година в Пловдив между активисти на СДС (групата е известна като „танковете на демокрацията“) и хора, събрани за дискусия на сбирка на "Хайд парк" в Пловдив.

Мелето беше голямо, спомня си Янев. В цялата градина се гониха и удряха хора, особено в зоната около фонтана на Деметра, разказва той. От черно-белите му фотографии надничат лицата на големи мъже с посинени очи и аркади на веждите, сцепени устни и яростни погледи…, милиционери с белезници и арестувани…  

Ако си мислите, че медиите са отразили надълго и нашироко случилото се или пък е лесно да откриете статии от онова време, то да знаете: отговорът и на двата въпроса е „не“.   

Ето какво пише журналистът Георги Петров на следващия ден в статия, озаглавена  „Хайд парк бе окървавен“:   

 „Снощи в Царсимеоновата градина на Пловдив множеството беше необичайно. В единия ъгъл се водеха некоректни спорове. Когато се зададе Румен Воденичаров,група от петдесетина човека (едната страна на спора)се отправи към него, крещейки: „Предател!“ , „Няма да говориш!“ и най-обикновени ругатни. Воденичаров и придружаващите го се оттегляха на тревната площ. Група от желаещите да слушат Воденичаров се противопостави на групата нежелаещи почти със същите средства. Нямаше полиция. Репортерът на вестника не видя кой удари един от братята Трайкови, но пред телевизионната камера той застана с лошо окървавена скула.

Преди това организаторите на „Гореща пейка“ раздадоха на журналистите обръщение към кмета на града, председателя на Об С, директора на РДВР и районната прокуратура, с което обясняват действията си и се оплакват от групата, в която влизат близнаците Трайкови.  Наричат ги „Танкове на демокрацията“.    

Воденичаров взе мегафона и каза, че няма да говори там, където се лее кръв. Организаторите призоваха множеството да отиде пред телевизията.

Преди това дойдоха полицаи и с употребата на сила неутрализираха екстремно държащите се под съпровода на одобрителните и неодобрителните викове. Пред телевизията Воденичаров каза, че ще говори в Пловдив на „горещата пейка“, когато законно се отреди място, което да се охранява. И подчерта, че не бива да се нарушава закона. На репортера не е известно организаторите на пейката да са искали по законов ред такова място. Тяхното, изразено и вчера становище е, че такова право имат по конституция. В общината завчера имаше информация, че се очакват ексцесии.

 Зам.-кметът Любомир Комитов взе мегафона и разясни становището на общината – желаещите имат право да се събират по предвидения от закона начин. Множеството се опита да го освирка. Един от организаторите на пейката – Стефан Таушанов, съобщи, че ще направят законови постъпки, но ако до следващия четвъртък общината не вземе решение, ще организират мълчаливо присъствие на това място. Преди да се оттегли, Воденичаров призова да се изслушат местните оратори. Те говориха, имаше множество.“

Споделете ни във:

3 коментара за “Архивите разказват: Голямото сбиване в Цар-Симеоновата градина (ГАЛЕРИЯ)

  1. На снимката се виждат известни скандалджии големият брат Румен Трайков и Никора Бойчанов Братята близнацина Румен Трайков и Бойчанаво бяха първоначлно членова на БСДП / моята партия/ Правеха впечатления с бийния си характер и не голям умствен багаж По късно напуснаха партията По късно близнаците бяха назначени като инспектори или нещо подобно и бяха заловени да искат рушвети

  2. – Каква е целта на статията?
    – За какво информира читателя?
    – Кои са участниците? Какви са участниците?
    – Какво противопоставя тези две групи?
    – Какво е било обсъждано на тези срещи?
    – Каква е била политическата конюнктура?
    – Паралел с днешното съвремие?
    Ако бях на мястото на автора бих използвал подобно скеле, за да продам съдържание на списвания текст. Аман от бездарно и безсмислено писане и съществуване!

  3. Не е вярно, че не е отразен боят. Аз лично правих репортаж за “По света и у нас” и той се излъчи. И понеже имах предварителна информация, че се готви нещо, бях повикала двама оператори и хванахме всичко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.