Общинското WC в Стария град- зловонното лице на Пловдив пред туристите
Човешката мъдрост отдавна е достигнала до прозрението, че в тоалетната всички сме равни- там и кралят ходи сам. В Пловдив градската управа упорито се опитва да наложи една собствена интерпретация на тази максима- в нужника на всички може и да ни е еднакво… гнусно.
„Ако пиете минимум 3 литра вода на ден, ще бъдете далеч от негативизма на околните, защото ще сте прекалено заети да пикаете…“. Това гласи пък един стар виц. Е, в Стария град той не е актуален, ако имате неблагоразумието да ползвате единствения обществен нужник в архитектурния резерват. Тогава със сигурност ще сте дваж по-негативен от околните, особено ако сте били на голям зор.
Необяснимо е защо общината прави всичко по силите си да не реши един толкова зловонен проблем с единственото общодостъпно WC в Стария град. Докато се хвали с множеството туристи по калдъръмените улички, администрацията е избрала с години да нехае за техния комфорт. Прави така, че едно от лицата на Пловдив пред чуждия посетител е меко казано нецивилизованата му тоалетна, баш в туристическото сърце на древния град.
Гледката там е отвратителна. Миризмата също. И така е от много години. Мъжката тоалетна въобще не функционира. В следствие на това дамската се ползва и от двата пола. Посетителите жвакат в течност, за която се надяват да е вода от непрестанно капещите кранове на мивките и съмнителните тоалетни чинии. Всъщност мивките си текат, но по същество не функционират, тъй като кранчетата не работят. Коментарът за хигиената е излишен.
Тоалетната се ползва както от туристите, така и от пловдивчани, които са имали лошия късмет да ги споходи повика на природата именно в Старинен Пловдив. Всички клети хора в нужда, които търсят спасението в общинския нужник, всъщност откриват особен вид кошмар, който остава в мислите, и в носа им. И се помни дълго.
WC-то се посещава и от клиентите на Конюшните и Малките конюшни- най-готините заведения в Стария град. Стопаните на двата обекта са готови сами да финансират ремонта на това проклето съоръжение, но не намират разбиране от страна на общината. От там пък се заричат в най-скоро време да направят ремонт (нещо, което може да се случи буквално за дни, с минимални средства) и занапред да поддържат обекта.
Обидно да се занимаваме с подобна тема, особено в един град с претенцията за туристически център и Европейска столица на културата. Обидно би следвало да се чувстват и управниците на града, че ги призоваваме да се ангажират с този вмирисан казус- отдавна трябваше „сложната инженерна задача“ да е изпълнена. Но не е. Пловдив отново влиза в най-високия посетителски и е наистина отвратително, че отново ще накараме гостите на града да отнасят у дома зловонния спомен за вековния ни град.
