АктуалноГласовеМненияНовини

Журналистика без маски: Политическият натиск се увеличава, доходите на журналистите намаляват

Наблюдава се притеснителна тенденция държавни институции да отказват да предоставят информация или да демонстрират различно, пренебрежително или арогантно отношение към критични медии

Източник: АЕЖ

Снимка: Здравко Йончев

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) представи в петък петото поредно проучване за свободата на словото в България.

Ирина Недева, председател на АЕЖ, обяви, че с всяко следващо издание все повече журналисти участват в изследването. Тази година те са 204. Недева изтъкна, че предишното проучване на АЕЖ е цитирано в последния доклад на Европейската комисия, представен само преди седмица.

От ляво на дясно: Ирина Недева (председател на АЕЖ), Мария Черешева (зам-председател на АЕЖ), Беа тен Тъшер (посланик на Кралство Нидерландия в България)

На този факт наблегна в изказването и Беа тен Тъшер, посланик на Кралство Нидерландия в България. Нейно Превъзходителство посочи, че животът на журналистите не е лесен, но ролята им е много важна. Тя изтъкна, че подкрепата на Посолството за Асоциацията на европейските журналисти не е тайна и че в контактите си с българското правителство, винаги посочва, че те подкрепят журналистиката и гражданските организации. Според Тен Тъшер в днешните трудни времена, журналистите трябва да проявяват креативност, за да оцелеят.

Казаното се потвърди от представените данни от д-р Илия Вълков от АЕЖ, който е автор на проучването. Според резултатите в последните години доходите на повечето журналисти са намалели и много от тях са потърсили реализация в друга сфера.

През 2020 г. се регистрира сериозно увеличаване на културата на натиска. Ако през 2017 г. има леко подобрение – след негативните резултати две години по-рано, то сега се наблюдава опасен ръст.

Външният натиск от политически лица върху медиите не само че не си е отишъл, не е намалял, но и е сравнително двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции.

Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите в ежедневната си работа, са се превърнали в тревожна, неписана норма. А в извънредни ситуации и периоди на несигурност те стават още по-видими.

Резултатите от последното проучване остават почти непроменени от 2015 г. насам. Почти всеки втори български журналист дава оценки за свободата на словото в България „лоша“ и „много лоша, а „отлична“ – едва 3%.

Мерките срещу медийната концентрация и разпространение на печатните издания продължават да се виждат като инструмент за подобряване на медийната среда в страната. Все повече надежда се възлага на алтернативните форми на журналистика (медии, които предлагат различен и по-задълбочен прочит на събитията, търсят независимо финансиране от дарения и месечни такси на потребители и т.н.). А регионалните медии са вече “застрашен вид“.

Спас Спасов, коресподент във Варна на “Дневник” и главен редактор на сайта за регионална журналистика “За истината” илюстрира предизвикателствата пред регионалната журналистика с две истории от Севлиево и една от Стара Загора. Според него подобни проучвания са важни за регионалните журналисти, тъй като чрез тях те усещат солидарност и че са част от една общност, която ги подкрепя.

За първи път тази година АЕЖ-България включва в своето проучване и два нови индикатора –отношението на държавни и общински институции към критичната журналистика и ефектите на коронавирусната пандемия върху медиите и работната среда в редакциите.

Наблюдава се притеснителна тенденция държавни институции да отказват да предоставят информация или да демонстрират различно, пренебрежително или арогантно отношение към критични медии. Над 80% от анкетираните журналисти заявяват, че са били обект на подобно отношение „често“ или „понякога“.

Пандемията от коронавируса се е отразила не само върху финансовото състояние на медиите, но се е наложила промяна в режима на работа на журналистите. В анкетите се отбелязват и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори респондент (52%) вижда ограничения върху свободата на словото от приложените мерки по време на извънредното положение, обявено през март 2020 г.

Пандемията силно ограничава свободата на словото, смятат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили само на 22,3% от участниците в анкетата.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина