Пловдивчани поискаха повече зеленина и по-малко обещания

За тепетата вече има пари, но гражданите на Пловдив поискаха още паркове, автобуси, велоалеи и тротоари

Бюджетът идва в края на годината и голяма част от предложенията реално ще останат за следващи бюджети

Над сто пловдивчани дойдоха на общественото обсъждане на бюджета за 2026 г. в края на работния ден в понеделник, не само да чуят колко милиона ще похарчи общината. В пълната голяма конферентна зала на Дома на културата „Борис Христов“ граждани, районни кметове и общински съветници поставиха пред администрацията конкретен въпрос – как ще изглежда градът, в който живеем, след тези инвестиции.

102 млн. евро за улици, училища и големи проекти: какво залага Пловдив в бюджета за 2026 г.

Повече паркове, по-добър градски транспорт, свързана веломрежа, ремонтирани тротоари, възстановени поливни системи, грижа за тепетата и повече възможности за спорт на децата бяха сред основните теми на продължилото повече от два часа обсъждане.

А бюджетът, който предстои да бъде гласуван през септември, е 400,8 млн. евро. От тях 253,6 млн. евро са държавни трансфери, а 147,2 млн. евро са местните приходи.

Пловдив най-сетне има проектобюджет – 400 млн. евро за оставащите четири месеца на годината

Само че има една съществена подробност – това е бюджет, който ще бъде изпълняван практически в последните месеци на годината.

За първи път тепетата получават отделно внимание

Един от новите акценти е, че за първи път в бюджета са предвидени целеви средства за пловдивските тепета.

За Младежкия хълм са заложени около 220 500 евро, а за Бунарджика – 232 000 евро. Средствата са насочени към поливни системи, проектиране на зелената система и охрана.

Това обаче веднага отвори следващия въпрос – защо Сахат тепе остава извън тази сметка.

Кметът на район „Централен“ Георги Стаменов настоя за 200 000 евро за Сахат тепе, които да бъдат използвани за възстановяване на напоителната система и ремонти по подпорните стени. Той поиска още 50 000 евро за ремонт на входа на Античния театър и зоната около него, както и средства за детски площадки.

Темата за хълмовете излезе и извън чисто бюджетните рамки.

Любомир Чакъров внесе в общината гражданска подписка с над 1 400 подписа срещу намерението за изграждане на лифт на Бунарджика.

Кметът Костадин Димитров от своя страна заяви, че за бъдещето на тепетата предстои широк обществен дебат и че мнението на пловдивчани ще бъде важно при вземането на решенията.

Така в рамките на едно бюджетно обсъждане се сблъскаха две различни представи за „социализация“ – по-лесен достъп и инфраструктура от едната страна и запазване на естествения характер на хълмовете от другата.

Паркът зад „Санкт Петербург“ отново влезе в дневния ред

Темата за зелените пространства продължи и с парка зад хотел „Санкт Петербург“.

Асен Костов от „Спаси Пловдив“ припомни, че над 8 500 пловдивчани са се подписали в защита на зеленото пространство. Той поиска теренът да бъде включен в плановете на общината.

Поставени бяха и конкретни инфраструктурни проблеми – тежкото състояние на бул. „Марица-север“ и ул. „Полковник Сава Муткуров“.

От „Съединени за Пловдив“ пък поискаха средства за проектиране на най-големия парк в район „Западен“ – терен от около 656 декара. За стартиране на процедурата са необходими приблизително 120 000 евро.

Районният кмет на „Западен“ Тони Стойчева също обърна внимание, че времето за реализация е критично. Според нея част от проектите могат да започнат още сега, ако бъдат осигурени необходимите отчуждавания.

„Дайте ни автобуси“ и 1 млн. евро за веломрежата

Градският транспорт беше друга тема, която трудно можеше да бъде избегната.

Павел Начев предложи още в този бюджет да бъде заложена първа вноска за закупуването на 100 автобуса или електробуси.

По думите му на Пловдив му е необходима и цялостна програма за веломрежата, за която предложи 1 млн. евро.

В списъка му влязоха още тротоарите – проблем, който от години присъства в сигналите на пловдивчани, но няма собствена мащабна програма за решаването му.

Бяха предложени и по 200 000 евро за всеки район за възстановяване на поливните системи.

Кметът заяви, че администрацията вече работи по свързването на съществуващите велоалеи, а по отношение на Екобус посочи, че е започнала обществена поръчка.

Нов мост при „Копривщица“, но не в този бюджет

Един от големите инфраструктурни въпроси също получи отговор.

Проектирането на новия мост над Марица при бул. „Копривщица“ няма да бъде заложено в настоящия бюджет, а се предвижда за следващия.

Обсъждат проекта за жп естакада по бул. „Копривщица“ и нов мост над Марица

Това е показателно за един от основните проблеми на тазгодишната бюджетна процедура – част от идеите са поставени на масата, но времето за изпълнението им през 2026 г. вече практически е изтекло.

Същото важи и за редица други предложения, които могат да бъдат заложени като проектиране и подготовка, но трудно ще стигнат до реално строителство в рамките на тази година.

102 млн. евро капиталова програма, но само 41 млн. от местния бюджет

Капиталовата програма е за около 102 млн. евро, но тук също има важна подробност.

Пряко от местния бюджет са предвидени 41,142 млн. евро, докато останалите средства са свързани с други източници, включително европейски програми.

Сред големите обекти са инвестициите в образователната инфраструктура, пътната мрежа, стадионите и градската среда.

За образование са предвидени 175,874 млн. евро, от които над 103 млн. евро са за училища и близо 47,7 млн. евро за детски градини.

За строителство, благоустройство, чистота и екология са заложени 80,263 млн. евро, включително 35 млн. евро за чистота, 15,891 млн. евро за изграждане и поддръжка на уличната мрежа и 14,053 млн. евро за благоустройство.

За социални дейности са предвидени 41,085 млн. евро, а за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело – 32,256 млн. евро.

И стадионите, и „Космос“, и Хуманитарната гимназия

Сред обектите, които администрацията посочи като приоритетни, са стадионите „Локомотив“ и „Христо Ботев“, както и стадион „Марица“.

Продължават проектите за Дома за възрастни хора „Св. Врач“ и кино „Космос“.

В образователната инфраструктура най-големият обект е Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, за която се предвиждат около 3,7 млн. евро.

В същото време част от големите проекти, които общината очакваше да получат държавно финансиране, са изправени пред нова ситуация след отпадането на т.нар. Приложение №3 към държавния бюджет.

Администрацията търси възможности част от тях да бъдат прехвърлени към оперативни програми.

„Добре сме финансово“, но бюджетът идва през август

На фона на всички предложения кметът Костадин Димитров представи и финансовата картина.

По думите му приходите на общината за 2025 г. са изпълнени на 97,5%, което според него е най-доброто изпълнение за последните пет години.

Димитров подчерта и че през настоящия мандат общината не е теглила нови дългосрочни заеми.

Местните приходи в проектобюджета за 2026 г. са 147,184 млн. евро. От местните данъци се очакват 58,583 млн. евро, а от общински такси – 52,125 млн. евро. Най-голямото перо сред таксите е „Битови отпадъци“ – 36,112 млн. евро.

Има обаче един въпрос, който остава над всички таблици:

Какво реално може да бъде направено с този бюджет през 2026 г., след като той ще бъде гласуван едва през септември?

Самият кмет призна, че бюджетът идва късно. Причината е политическата и бюджетната ситуация на държавно ниво, заради която Пловдив получава своята финансова рамка едва в края на лятото.

Така предложенията от днешното обсъждане вероятно ще имат различна съдба – част могат да бъдат реализирани, други ще останат на ниво проектиране, а трети ще трябва да чакат Бюджет 2027.

Пловдивчани поискаха град, който да се вижда и извън таблиците

И може би това беше най-същественото от днешното обсъждане.

Гражданите не говориха само за милиони евро. Говориха за тротоарите, по които се ходи трудно, автобусите, които трябва да са повече, велоалеите, които трябва да се свързват, парковете, които трябва да останат зелени, и тепетата, за които градът трябва да реши как иска да се грижи.

Дори предложението за повече спорт за децата беше поставено в този контекст – като инвестиция не само в спортни бази, а и в превенция на агресията и противообществените прояви.

Кметът заяви, че общината работи с местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, като идеята е около 400 деца в риск да получат възможност да бъдат насочени към спортни и културни занимания.

Следващата важна дата е 17 септември. Тогава проектобюджетът трябва да бъде внесен за гласуване в Общинския съвет.

Тогава ще видим кои от днешните предложения ще останат само в протокола от общественото обсъждане и кои ще се превърнат в реални редове в бюджета.