Frankfurt am Main – Пловдив – Митницата: Приключенията на един немски автобус под Тепетата

Защо 11-ката плаши пътниците с 60 евро глоба? Какво прави „германецът“ от района на река Рейн под тепетата? Проследихме пътя на един „нов“ автобус от градския транспорт

Пловдив вози с автобуси втора ръка от Франкфурт

Какво разказват немските табели, които още стоят в рейс по линия 11, свързващ район „Южен“ със „Северен“

Когато казваме, че Транспортът на един град е култура – не се шегуваме. Намираме я и в „нов“ автобус по маршрутна линия 11 в Пловдив. В превозното средство все още стоят оригинални табели на немски език, които ясно показват откъде идва машината. И се потапяме в неговата история и културата на мястото, от където идва.

Така, докато в Германия глобата за нередовен пътник е 60 евро, в Пловдив пътниците по линия 11 могат поне да научат това… директно от източника.

От огромния стикер с обозначения на Rhein-Main-Verkehrsverbund (RMV) – транспортната мрежа в района на Франкфурт на Майн, разбира ме, че глобата за пътуването без билет струва 60 евро.

Друга пък дава подробни инструкции за превоз на велосипеди.

За да е пълно забавлението и да наподобява истинско пътуване в немсаката провинция Хесен, добавяме и привод:

„Информация за пътниците относно превоза на велосипеди

Молим за вашето съобразяване с останалите пътници и – ако велосипедът ви не може да бъде превозен – за разбиране.

Превозът на велосипеди е разрешен само при наличие на достатъчно място в автобуса и само в многофункционалната зона.

От съображения за безопасност превозът е ограничен до максимум два велосипеда в автобус.

Групи от пътници с велосипеди нямат право да изискват съвместно превозване.

Собственикът е длъжен да осигури велосипеда си по време на цялото пътуване чрез придържане. Не трябва да се застрашават други пътници. За щети отговаря собственикът.

Пътници с инвалидни колички, детски колички или ролатори винаги са с предимство, дори ако се качват по-късно.

Няма гарантирано право за превоз на велосипед. При необходимост колоездачите трябва да слязат от автобуса – дори ако имат валиден билет.

В часовете с най-натоварен трафик многофункционалната зона се използва за правостоящи пътници. Тогава често не е възможен превоз на велосипеди.

Силно замърсени велосипеди не се допускат.

При валиден билет превозът на велосипед е безплатен. Първо билетът трябва да бъде показан или закупен от шофьора, и едва след това е разрешено качването.

Съгласно общите условия за превоз, персоналът решава дали е възможно качването с велосипед.

За превоз на велосипеди по линия 246 (Weltalbus) важат специални условия.“

Истинска „конституция“ на толерантността.

Само си представете как тези правила биха функционирали в Пловдив и как всички пътници в масовия градски транспорт под тепетата ги спазват?!

Стикерите в твоя автобус са останки от общество, което разчита на индивидуалната отговорност.

Любопитен детайл е и посоченият телефон с код 069 – именно кодът на Франкфурт, което допълнително потвърждава произхода на автобуса. (не е препоръчително да звъните – може да ви вдигнат)

От снимките става ясно, че превозното средство е било част от мрежата на RMV, а вероятно и обслужвано от HLB Basis AG – регионален превозвач в провинция Хесен. Още по-любопитна се явява спомената линия 246. Тя е Rufbus (по заявка), означава, че в Германия дори в най-забравеното село в Таунус държавата е намерила начин да прати превоз, ако имаш нужда, докато от Пловдив понякога няма транспорт до съседните села, или пък чакаме 20 минути на централна спирка, без да знаем дали рейсът изобщо ще дойде.

Този автобус не просто е „дошъл от Германия“, той е обслужвал една от най-красивите и исторически значими зони в Европа. Районът, от който идва линия 246, е част от мрежата, обслужваща Горното поречие на Среден Рейн – обект на ЮНЕСКО от 2002 г.

снимка: https://www.unesco.de/

Пловдив вози с автобуси втора ръка от Франкфурт

Подобна практика – внос на употребявани автобуси от Западна Европа – не е нова за Пловдив. В случая обаче впечатление прави, че дори информационните табели не са подменени и пловдивчани и гостите на града ежедневно пътуват с инструкции на немски. За такива на български си мечтаят.

Европейска мобилност „втора ръка“

Вносът на употребявани автобуси от Западна Европа не е нов феномен за Пловдив. Машини като тази (вероятно модел Mercedes-Benz Citaro) често се пенсионират в Германия не заради повреди, а заради строгите екологични изисквания.

В Пловдив обаче тези „пенсионери“ често са по-комфортни и по-добре поддържани от местния парк. Единственото, което липсва на линия 11, е кондукторът да влезе в ролята на преводач, за да обясни на пътниците защо правилата за превоз на велосипеди са толкова стриктни в… Хесен.

Дотогава пловдивчани ще продължат да пътуват в „европейска“ атмосфера – с немски ред на табелите и наши павета под колелата.

Това е Justyna Cielecka-Drozdz, спечелила анкетата за „Любим шофьор на автобус на пътниците в Ханау“ за 2025 г./снимка: gnz.de

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Stadt Hanau (@stadt_hanau)

От Франкфурт на Майн до пловдивската Митница и Филипово – европейската мобилност в действие, по пловдивски.

Маршрутът на линия 11 също не е случаен. Той буквално прекосява целия град. Тръгва от района на „Митница“, минава през Кючука, центъра, бул. „Шести септември“, Тунела и стига чак до квартал Филипово в района след бензиностанция „Еко“ на бул. „Васил Априлов“. Общо близо 26-километрова кръгова обиколка в двете посоки и почти 100 минути – един от най-дългите градски маршрути.

Натъжаващото не е в самия автобус (той често е по-добър от всичко останало на пътя), а в контраста на мисленето, който тези табели разкриват. 

Стикерите в твоя автобус са останки от общество, което разчита на индивидуалната отговорност.

Табелите напомня, че транспортът може да бъде мислен като услуга за всички, а не просто като „рейс до работата“.

Тези стикери са като „черни кутии“ от един по-подреден свят. Те ни напомнят, че разликата между Пловдив и Франкфурт не е в модела на автобуса, а в правилата, които стоят на прозореца му. И докато ние само превеждаме инструкциите им, те отдавна са ги превърнали в начин на живот.

Тази „игра“ със сканирането на стикери, надписи и лога, не е само за забавление. Тя е прецизна социална фотография, документираща сблъсъка на два свята. Важна е защото показва колко много ни предстои да извървим…

Не в километри по линия 11, а в начина, по който ценим времето и достойнството си като пътници.