АктуалноГрадътКултураНовини

Архивите разказват: Катедралният храм на Пловдив е възкръсвал два пъти

Там е отслужена за пръв път литургия на български език

До Освобождението камбаните висели на дърво в двора на Св. Богородица

Катедралната църква на Пловдив отбелязва своя храмов празник на 15 август. Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. От далечни времена той са предшества от пост , който продължава девет дни.

Църквата Успение на Пресветата Богородица“ в Пловдив е разположена в Стария град, между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе. На това място още през Средновековието е имало красива и величествена църква. Според документи, които датират от ІХ – Х в. храмът още тогава бил посветен на Божията Майка.

По време на Третия кръстоносен поход храмът бил плячкосан и полуразрушен. В последствие църквата е обновена като катедрален храм, около който възникнал манастир и място се превърнало духовно средище. След завладяването на града през 1371 г. манастирът край църквата бил разрушен и напълно унищожен. През периода на Възраждането от древната и величествена църква нямало и следа.

За времето от 1844 до 1845 г. брациговски майстори издигнали нова голяма църква, изцяло съградена от камък. Тя представлявала трикорабна псевдобазилика с внушителни размери. Първоначално неин ктитор бил Вълко Теодорович Чалъков (Големия) от Копривщица, заселил се в град Пловдив в началото на ХІХ в. Той бил според Константин Моравенов неин епитроп от 1825 г. до 1841 г., когато и починал.  Заместил го след това брат му Стоян Тодорович Чалъков. При него именно била издигната новата красива църква. Благодарение на влиянието си пред султана, успял да издейства ферман за построяване на църквата, съобщава Пловдивската митрополия. На северната врата на храма върху малка мраморна плочка, взидана в мраморна рамка на вратата, е издълбан надпис на български, който свидетелства, че строежът на църквата е започнал на 26 април 1844 г. и най-вероятно е завършил през 1845 г. Предполага се, че освещаването е станало в същата 1845 г. при митрополит Никифор на храмовия празник или по-късно в същата година на друг Богородичен празник.

По време на църковно-народните борби за независимост църквата „Св. Богородица” изиграла изключително важна роля. На 25 декември 1859 г., в деня на Рождество Христово, тогавашният Пловдивски митрополит Паисий заедно с поп Златан, председател на храма, отслужили тържествена Света Литургия, за първи път на български език. Това било първото голямо постижение на българите от Пловдив в борбата за църковна независимост.

През 1872 г. в град Пловдив в катедралния храм бил посрещнат първият пловдивски екзархийски митрополит Панарет. Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии – гръцка, при старата митрополитска църква „Света Марина”, и българска – при църквата „Света Богородица”.

След Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от турско робство при храма била построена и камбанария – през 1881 г., тъй като такава липсвала до тогава, и камбаните на храма били закачени на дърво, намиращо се в двора на църквата. Новата камбанария била построена по проект на чешкия инженер и архитект Йосиф Шнитер. Тя била издигната над западния вход на катедралата и била построена в стил руски класицизъм. В този си вид тя се е запазила и до днес.

Ремонтират камбанарията на Шнитер на катедралния храм

По своята същност представлява голяма триетажна кула, поставена върху четири стълба, свързани помежду си с големи арки, купол на камбанарията и четири камбани, излети от Лазар Велеганов от Банско, който като се преселил в Пловдив построил леярница и отливал камбани.

На една от камбаните има надпис, който гласи, че тя е подарена на църквата в памет на Хр. Иванов от Пловдив, 25 декември 1895 г. Най-голямата също има надпис, който показва, че тя е подарена в памет на освободителя Александър Николаевич ІІ през 1909 г. Другите две камбани нямат надпис и навярно  едната от тях е тази, с която Лазар Велеганов посрещнал освободителите и генерал Гурко на 4 януари 1878 г.

 На западната фасада на камбанарията е поставен надпис с месингови букви: „Въ Память Освободителямъ”, с който пловдивското население я посветило на великия подвиг на руските воини, освободили града от турско робство на 4 януари 1878 г. под командването на генерал Гурко. В чест на това събитие на същата дата в храма бил отслужен и благодарствен молебен, на който присъствал лично генерал Гурко с цялата си свита.

Самата църква е с размери 32 м на 17 м. Тя представлява трикорабна базилика, на която  средната част (наос) е разделена на три кораба от два реда по шест колони, завършващи с пищни капители в стил барок, свързани една с друга посредтством арки. Има също една олтарна абсида и притвор. Църквата е без купол поради съществуващите по онова време ограничения за християнските храмове. В западната й част се намира притворът, а на изток е светият олтар. В западната част на наоса се намира и емпорията или т. нар. балкон с дъговиден парапет, известен още като женско отделение. Средният кораб е широк колкото двата странични и е по-висок от тях, с размери 11 х 9 м. И трите кораба са сводести и са под общ седловиден покрив.

Иконостасът бил изработен от дебърските майстори резбари Андон и Димитър Станишеви в стил ампир, т. е. с малко, но едри резбовани елементи, които били апликирани върху основата. Този стил тогава бил, както се казва „на мода”. Иконостасът е с размери 14,30 х 3,75 м. В резбата преобладават растителни мотиви – рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки. Иконите на иконостаса са дело на Никола Одринчанин. Под царските икони в медальони били изписани свещени образи и библейски събития.

Станислав Доспевски е автор на царската икона на Пресвета Богородица с Младенеца Иисус от иконостаса, която той нарисувал през 1875 г. специално за големия си приятел и съмишленик Найден Геров – руски вицеконсул в Пловдив по онова време. Когато изписвал тази икона, авторът имал основната цел да я подари на Найден Геров, за да бъде поставена в параклисния кът на къщата му на улица „Съборна” в Стария град. Той изобщо не подозирал, че след време тази икона ще се превърне в изключителен шедьовър на българското възрожденско изкуство, за каквато се счита днес. По-късно иконата била подарена на храма от Мария Найден Герова.

Негова е и иконата на Иисус Христос, която датира от 1876 г. Иконата,  именувана „Архангелски събор” е близка до византийската живопис, характеризира се със строги лица и тъмни тонове. В долния ѝ край се чете надпис: „1836 Димитър Хр. Зограф”. Това показва кой точно е автор на иконата и кога тя е изписана.

Архиерейският трон е дело на пловдивския резбар Иван Манов,  работил в Пловдив през първата половина на ХХ в. И тук, както при иконостаса, в резбата са пресъздадени същите растителни мотиви, също има и ангелчета с корони, гълъби и др. Певницата е осемстенна, с инкрустирани бели костени частици. Пловдивският резбар Стоян Петров Кюстебеков през 1967 г. изработил два еднакви кивота за храма с резба в стила на иконостаса.

През 1952 – 1953 г. по инициатива и с благословението на тогавашния пловдивски митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български, църквата „Света Богородица” била изографисана от професорите Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Захариев. Кожухаров и Гюдженов били възпитаници на Парижката академия за изящни изкуства и отговаряли за стенописите, а Захариев усъвършенствал таланта си в Академията в Лайпциг. Той пък бил отговорник по декорацията на храма. Заедно с тях работили  и други видни пловдивчани като Златю Бояджиев и Димитър Куманов. Благодарение на тяхната съвместна дейност църквата била изографисана с ликовете на видни български дейци, дали своя принос за църковната независимост, като митрополит Методий Кусев, Натанаил Пловдивски, Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски, Екзарх Антим І, Екзарх Йосиф, Авксентий Велешки, епископ Иларион Макариополски и на родолюбивите  българи – Драган Цанков, Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, П. Р. Славейков, Тодор Бурмов, Йоаким Груев и др., които заедно с духовенството също посветили живота си за независимостта на българската църква. Орнаментите не били правени по шаблон, а поотделно. Използвани били основно плетеници, лозници, древнохристиянски символи и др. В това отношение църквата се характеризира с изключително изящество.

В чест на 2000-та годишнина от Рождество Христово храмът е цялостно реставриран и възстановен.

снимки: Пловдивска митрополия

Снимка на корицата: Поглед към църквата „Успение Богородично“, построена в 1844 г. /източник: Фото Пловдивъ/ Fb

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина