На този ден православната църква чества Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.
Според закона на Мойсей всяко първородно дете момче трябвало да бъде посвещавано на Бог. Затова на 40-ия ден след раждането на първото си момче жените принасяли в жертва на Бога агне, а по-бедните – гълъб или гургулица. Света Богородица отнесла Младенеца в ерусалимския храм. Сретение Господне е един от най-великите християнски празници.
Вярвания
Старите българи наричат празника и Зимна Богородица. Той отбелязва завършването на коледното време.
Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.
Народът ни чества Петльовден на 2 февруари. Почита се мъжката сила, майките на момчета слагат на масата петел.
Според разказите по време на турското иго еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета като кръвен данък. Турците поставяли кървав знак на портата на всяка къща, от която вземали дете. Някои жени ибаче прибягвали до хитрина – откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.
Имен ден имат всички, които носят името Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка, Сретен, Сретен.
Изображение: pravoslavieto.com
