Изгрев, естетика, любов и китара в „Абитуриенти“ на Ди Киро
Вгледайте се в картината на маестрото от 60-те след тазгодишните балове
„Абитуриенти“. Така се казва чудното платно на Димитър Киров, изложено в постоянната му експозиция в Къщата на художниците. Под тепето показва великолепната творба на Ди Киро само ден след истерията по балове 2013.
Някъде през 60-те години под четката на великия маестро оживяват млади хора в нощта на „уволнението“ от гимназията. Нощта на раздялата с приятелите от класа, със споделената или оставаща завинаги несподелена любов. Рамкираната идилия по изгрев слънце на някое от пловдивските тепета е гъсто запълнена с лица с различна емоция. Бели и шарени рокли, загладени коси с диадеми, оголени рамена и префинено кикотене. Папионки и вратовръзки, мъжка песен на китара или майтап за мустаците на учителя по география. Особено внимание Ди Киро е отделил на ученическата, истинската любов. Като някаква тайна, която се разкрива от палещото слънце. Искри в очите. Уморени глезени на девойки почиват най-сетне. Младите дами не душат за гърлото бирени бутилки, а с половин юмрук държат китка. Уморени са и спокойни. Изглеждат щастливи вдясно от китарата, вляво от женската група, над тепето и под слънцето. Изрисувани са с нежни, топли цветове. А самото платно дъха на аристократизъм, на лекота, на спокойствие, на стремеж към съвършенство, на естетика. Дали видяхме нещо подобно в последните няколко истерични дни… Вгледайте се и сами преценете!
