Митрополитите Гавриил и Натанаил срещу архонтството, интелектуалци внасят петиция срещу БПЦ, на Светия синод не му пука
Митрополит Гавриил- достоен духовникГавра с вярата и православието. Само така може да определи днешното форсиране на Светия Синод от г-н Николай Методиев Севастианов, с което той притиска висшия клир да приеме „архонтството“. Медиите мълчат, приковани от „божието дело“, което върши пловдивския владика. А храма остава затворен. За всички онези, които не са загубили духовното. Днес Светия Синод тръшна вратите под носа на миряните, може би завинаги. Църквата ни стана корпорация. Светлият лъч е, че още се намират хора, които да крещят срещу случващото се. А това са явно двама достойни митрополити- Ловчанският Гавриил, Неврокопският Натанаил и инициативна група, която започна събирането на подписка срещу решението на Светия синод да легализира архонтите. Въпросната група призовава всички православни християни, разтревожени от продължаващото отстъпление на архиереите на БПЦ от духа и традициите на Православието, на мълчаливо молитвено бдение пред Синодалната палата в петък, 22 юни, 8:15 часа сутринта. По време на бдението ще бъде връчена и подписката против узаконяването на скандалната титла „архонт“. За трите дни, откакто стартира подписката, са събрани близо 600 подписа. Сред подписалите са проф. Калин Янакиев, писателите Теодора Димова и Емилия Дворянова, известният психиатър и богослов д-р Николай Михайлов, университетски преподаватели, учени от БАН, учители, студенти, адвокати, лекари, журналисти, хора на изкуството, богослови, свещеници, както и не малко българи от чужбина.
Ловчанският митрополит Гавриил, който включи в пловдивския правилник за архонтите поправката за „чист произход на парите“ на дарителите, направи за в. Монитор уточнението, че узаконената титла „архонт“ ще означава почетен ктитор и няма да е благородническа титла и следователно няма да се предава от баща на първороден син. Освен това тя ще се присъжда и на жени. Припомняме, че според концепцията на архонтмейкърите титлата архонт беше благородническо звание, с което се произвеждат български благородници, наследници на „архонтите на средновековната българска държава“. С тази мотивация български бизнесмени и бизнесменки „даряваха“ средства, за да станат архонти и архонтеси и да се титулуват „Ваши благородия“. Това обаче предизвика насмешка и подигравки срещу Църквата в обществото. Еднозначно негативна беше реакцията и по отношение на първите титулувани в различни центрове в страната и чужбина – в Рим, в Азиси, в Шипченския манастир, в Гърция, в САЩ и т. н. от различни епископи, някои от които и неканонични. Сега митр. Гавриил уточнява, че архонти ще стават не само хора, които са дарили пари, но и такива, които имат някакъв принос към Православието, а именно учители, писатели, общественици и катехизатори. Тези уточнения са направени под влияние на активната обществена дискусия, която отграничи като порочна идеята да се отличават с висши отличия само богати хора.
Не е ясно доколко горното изразява личното мнение на митр. Гавриил и дали архонтмейкърите митр. Николай, митр. Галактион и архим. Дионисий ще се съобразят с него. Защото досега те убеждаваха всички отличени, че Църквата им е дала благородническа титла, която семействата им ще запазят.
Не е ясно и дали Св. Синод признава архондисванията, направени преди приемането на тези правила, както и програмните документи, по които досега действаха архонтемейкърите.
Не е ясно накрая и това, каква ще бъде участта на българския Орден на архонтите, в който влизат досега архонтисаните бизнесмени и който има за център италианския град Азиси, нито дали Св. Синод призна и титлата „Свещеноначалник на великия архонтски събор“, с която се кичи Старозагорският митр. Галактион. Защото ако признаването на титлата „архонт“ е равнозначно на легализация на дейността на тези организации, то всички уточнения на митр. Гавриил и поправки в пловдивския правилник ще имат характер единствено на приспиване на съвестта и маскиране на истинския проблем. Припомняме, че неспиращите архонтисвания предизвикаха реакцията на българския Парламент, а Комисията по вероизповеданията към НС изрази надежда, че Св. Синод ще сложи край на тази практика, която произвежда за архонти хора „със съмнителна репутация и с известни прякори от подземния свят“ и петни репутацията на Църквата. Реакцията на Св. Синод на питането на депутатите беше още същия ден да узакони практиката.
Митрополит Натанаил- достоен духовникА Неврокопският митрополит Натанаил се разграничи от взетото решение на Св. Синод за узаконяване на архонтството и за приемането на правилник за произвеждането на архонти. Решението бе взето под давление на Пловдивския митрополит Николай в отсъствието на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и на двамата митрополити Неврокопски Натанаил и Русенски Неофит. В писмо до патриарх Максим Неврокопският митрополит пише, че вярващите в неговата епархия са смутени и съблазнени от отмяната на решението на Св. Синод в пълен състав от 2007 г. и са поискали от него обяснение за действията на Синода. Според митр. Натанаил практиката да се отменят принципни решения на Св. Синод не спомага за преодоляването на смущенията, а напротив увеличава ги, защото подронва доверието на хората към решенията на висшия управленски орган на БПЦ. Той определя архонтството като нововъведение, чуждо на традициите на нашата Църква, което „унижава великата добродетел на храмостроителството от чисти подбуди”. Следва пълният текст на писмото на митр. Натанаил:
До Негово Светейшество Българския патриарх
МАКСИМ
Председател на Св. Синод
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
Повод да пишем настоящото ни писмо е обаждането по телефона на мнозина православни християни от епархията и извън нея, които са се съблазнили от решението на Светия Синод, взето в заседанието му на 14 юни 2012 г., прот. № 16 и публикувано в същия ден на официалната интернет страница на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
Отворихме официалната интернет страница на БПЦ – БП и прочетохме повода и взетото решение, което цитираме: „За да не се създава съблазън и смущение в обществото, Св. Синод преразгледа решението си от 24.01.2007 г., прот. № 3 – пълен състав, и в светлината на св. православна традиция, в която съществува молитва за ктиторите, дарителите и благоукрасителите на св. храмове и манастири, отменя решението, взето в заседание на Св. Синод от 24.01.2007 г., прот. № 3 – пълен състав.
На следващо заседание Св. Синод ще разгледа и приеме строг регламент и правилник за даване в бъдеще на отличието „архонт”.
Дотогава никой да не бъде отличаван с отличие „архонт” от страна на епархийските митрополити.
Това решение да бъде публикувано в официалния сайт на БПЦ – БП.”
На Вас и Високопреосвещените митрополити на Светия Синод е известно, че поради здравословни причини още не сме взели участие в заседанията на редовната юнска сесия през настоящата 2012 година.
Не сме присъствали на заседанието и не знаем как се е стигнало до това решение. Не осъждаме и не оправдаваме никого. Това право е на Бога.
Архиерейската ни съвест, обаче, е смутена и възмутена от горното решение. Още в първия абзац на решението си Светият Синод като преразглежда решението си от 24.01.2007 г., прот. № 3 – пълен състав и го отменя, създава съблазън и смущение не само в обществото, но и сред вярващия народ.
Повече от смущение буди обстоятелството, че се създава практика да се отменят принципни решения на Светия Синод с оглед определени случаи и определени личности, което поставя под съмнение авторитета на Светия Синод, който основава своето начало на съборността и стабилност на взетите решения, което означава и предвидимост на действията на Светия Синод за вярващите и обществото.
Не е уместно да се прави сравнение със „св. православна традиция, в която съществува молитва за ктиторите, дарителите и благоукрасителите на св. храмове и манастири” и архонтството. Архонтството е нововъведение и чуждо на православната традиция в Родната ни Църква.
Страхуваме се, че с отмяната на решението на Светия Синод от 24.01.2007 г., прот. № 3 – пълен състав с прот. № 16 от 14 юни 2012 година, както и какъвто и „строг регламент и правилник” да приеме Светият Синод за даване в бъдеще на отличието „архонт”, съблазънта, създадена с това решение ще си остане.
С това решение Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия:
1. Унижава великата добродетел на храмостроителството от чисти подбуди.
2. Трябва да преработи молитвите, които Светата Православна Църква е въвела в богослужебния чин „за ктиторите, дарителите и благоукрасителите на светите храмове и манастири” и да го замени с „архонтите” – термин, който включва в себе си друго съдържание.
3. Възкресява изчезналия и в Римокатолическата църква институт на индулгенциите – защото по този начин ще се заблуждават човеци да си купуват измислени благороднически титли чрез построяване на храм.
4. Разделя човеците и вярващите на „благородни” и „неблагородни – прости, обикновени” и то чрез унаследяване.
5. Спомага на човеци да бъдат завладени от гордостта и суетата и носи отговорност за душите на тези хора. Отрича на дело Господните слова: „милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:4). Отрича небесната награда.
На основание горното заявяваме, че се разграничаваме от това решение на Светия Синод и няма да се съобразяваме с него. Колкото време Господ ни дарува по Своята милост да оглавяваме богохранимата ни Неврокопска епархия, нито ще произвеждаме в „архонтство” когото и да било и за каквито и да било заслуги към светата ни Православна църква в диоцеза на епархията и извън нея.
За пореден път оставаме с убеждението, че с такива решения се създават поводи за нови разцепления. Кому е нужно днес това?!
Иисус Христос казва: „Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда” (Мат. 18:7). Ние, членовете на Светия Синод, сме длъжни преди всичко да не даваме повод за съблазън, а да пазим АВТОРИТЕТА и ЕДИНСТВОТО на БОЖЕСТВЕНАТА ИНСТИТУЦИЯ – ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА в диоцеза на Българската православна църква – Българска Патриаршия, защото в Нея всички се СПАСЯВАМЕ. Да не забравяме какви обети сме дали по време на епископската ни хиротония. Да утвърждаваме милия ни православен български народ в истините на светата православна вяра и го укрепяваме в родолюбивия дух и традиция на нашите предци за спасение.
Надяваме се и се молим Бог да устрои нещата в Светия Синод тъй, че в бъдеще при взимане решения дори и в най-дребното, да не даваме повод за съблазън, за да се окажем наистина и пред Бога православни епископи и пастири, които са готови да положат душите си за Божието стадо (Йоан. 10:11), а не да го пръскат.
Препоръчваме се на първосветителските Ви молитви и оставаме на Ваше Светейшество в Христа брат,
НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
Хора, Бог да ни е на помощ!
