Личкана: Надявам се да си сменим местата с Валентин Петров

Осъденият за рекет Ангел Личканов обвинява бившия главен секретар на МВР за проблемите си, твърди, че конфликтът им е заради нарушени бизнес интереси
в. Марица

Преди 8 години след издирване, продължило 7 месеца, полицията арестува скандалноизвестния Ангел Личканов. Срещу него се води разследване за рекет по жалба на асеновградския бизнесмен Васил Пиронков. По онова време Личкана е позната фигура в подземния свят,  движи се с бронирани автомобили и 8-10 души охрана. Гравитира около структурите на ВИС, за заниманията му витаят различни слухове – мокри поръчки, изнудвания, наркотици. Разследван е за взрива на джипа на фермер, с когото имали неуредени отношения. Срещу него има два атентата, веднъж е намушкан с нож. Съдийката Галя Георгиева в продължение на няколко месеца ходи с охрана, тъй като е предупредена, че Личкана е получил поръчка за нейното убийство. Осъден е на 10 години за рекета на Пиронков, а след това на втора инстанция присъдата е намалена с 2 години. Отначало Личкана изтърпяваше наказанието си в пловдивския затвор, като според запознати там се ползвал с благоволението на ръководството и имал специални привилегии – работа, килия лукс и пр. След това бе преместен в затвора в Казичане. Присъдата му изтича в края на януари, но в началото на декември затворникът изненадващо е преместен в ТПО  Смолян. Негови близки се свързаха с „Марица“ и съобщиха, че Личканов се страхува, че някой му готви капан. Междувременно из града пълзят различни слухове за скорошното му освобождаване, като част от тях са свързани с евентуални отмъщения. С разрешението на шефа на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Петър Василев репортер на „Марица“ се срещна с Личкана. Открихме го без обичайното кече, със снежнобял анцуг и бели лачени маратонки „Адидас“. По нищо не личи, че е прекарал 6 години и половина зад решетките. Признава, че прекарва всеки ден във фитнес залата, където се грижи да е в добра форма. Отказва да се снима, като изтъква, че е с нов „фейс“ и не иска враговете му да знаят как изглежда сега. Започва да говори като навит с пружина, като уточнява, че това няма да е последното интервю, което дава.
– Колко дни те делят от свободата?
– Четиридесет и шест.
– Как ги отбелязваш? Имаш ли календар, на който да зачертаваш датите?
– Не ги отбелязвам, просто онзи ден ми направиха справка. Нищо не зачерквам.
– След последното ти преместване адвокатът ти и твои близки съобщиха, че се страхуваш и подозираш някакъв капан. Не искаш да се снимаш, от какво се пазиш?
– Може би от най-лошото.
– Най-лошото е да те убият. Имало ли е такива опити?
– Преди време ме предупредиха, че нещо ми се готви, че може да ме отровят. Трябваше да бъда много внимателен. В затвора не можеш да се довериш на никого. Довериш ли се на някого, загубен си. Преместиха ме в ТПО  Смолян, два месеца преди да ми изтече присъдата. Аз продължавам да подозирам, че ми се готви капан. Няма обяснение как някой велможа от Главно управление взе такова решение и изведнъж ме преместиха. Смятам, че този човек е направил услуга на някой друг. Докато бях в Казичане, аз ходех на работа в София без охрана. Нямам никакви инциденти. Нито нарушения, за които да бъда наказан. Може би някой иска да бъда на това изолирано място. Тук е много лесно да бъда ликвидиран  – един изстрел и човекът изчезва в Гърция. Сега съм си избрал вътрешна стая, в която да съм по-скрит.
– Т.е. ти продължаваш да се страхуваш за живота си?
– Да, защото никой не ми е дал основателна причина за преместването.
– А каква основателна причина имаш, за да смяташ, че някой иска смъртта ти?
– Толкова време непрекъснато ми правеха мръсотии в затвора и се опитваха да ми влошат положението. В софийския затвор разбрах, че човекът, който се меси, е Валентин Петров. Бившият главен секретар. Онзи некорумпираният! (показва кавички с пръсти). Много хора ми казаха –  трябва да се оправиш с този човек. Но аз не искам да комуникирам с него. Аз съм заради него в затвора, той се опита да ми съсипе живота и този на семейството ми. Той ме изкара най-големия мафиот в държавата. Аз нямам едно престъпление в живота. Но никой не си задава въпроса защо.
– Никой не ти го е задавал, защото никога не си казвал, че Валентин Петров стои зад ареста ти.
– Ами дойде това време. Дълго време мълчах, но това последното преместване вече ме шокира. Смятам, че той има пръст в това.
– Но Петров вече не е главен секретар. Дори не е служител на министерството. Как може той да има пръст в преместването ти?
– Все още има познати и свои протежета, които ровят в човешките съдби, но това ще им изиграе лоша шега. Благодарение на него сега всички смятат, че Личкана е мафиот. Като стане някъде престъпление, той винаги казваше – „Това са Личкана и хората му!“.
– Защо точно ти си бил нароченият. Къде е коренът на конфликта между нас?
– Явно нещо не съм му угодил. Нещо съм му отказал. Не съм само аз, който съм му отказал. Той беше станал страшно нагъл по едно време. Аз не се съгласих с някои негови искания и затова станах най-големият мафиот. В началото приемах нещата, без да се притеснявам много, и мълчах. Но не трябваше! Имаше един случай, когато край Първомай бяха ограбени семейство гърци, а колата им беше запалена. Валентин Петров беше убеден, че грабежът е мое дело. Въпреки че нямаше никакво доказателство. А две години след като бях вече в затвора, една от пушките на гърка беше открита в дома на бившия шеф на РПУ  Първомай, който беше протеже на Петров. Той му докладваше всичко, дори когато ходех да играя карти в Първомай.
– Повечето затворници твърдят, че са невинни, а присъдите им несправедливи. Вие от тях ли сте?
– Нямам никаква вина в случая с онзи измислен бизнесмен Васил Пиронков. Сега ще разкажа какво се случи. Една вечер ми се обади бившият бопаджия Иван Петлешков и ми каза, че Пиронков е много притеснен и иска да говори с мен. Чакаха ме в офиса му. Пиронков плачеше и ми каза, че само аз мога да му помогна. Дължал много пари на Косьо Самоковеца. Каза ми: „Личкан, само ти можеш да ми помогнеш. Има поръчка за моето убийство. Знам, че Косьо те уважава, помогни ми!“. И продължава да се тресе и да реве. Пред него вдигнах телефона, обадих се на Самоковеца и му казах, че ще осигуря охрана, помолих го да не го закача, като гарантирах, че като започнат да му влизат постъпления, ще се издължи. Косьо каза: „Ех този боклук! Как дойде точно при теб!“, и се съгласи да изчака. Пиронков започна да ми целува ръката. „Личкан, ти ми спаси живота!“ Извади 20 хиляди лева и настояваше да ги взема за благодарност, но аз категорично отказах. Оставих му 3 момчета охрана и си тръгнах.
– Има ли свидетел на този разговор?
– Бяхме двамата. Петлешков беше в другата стая.
– Какво се случи после?
– След седмица Пиронков ми се обади и каза, че заминава за чужбина и не знае колко време ще остане. Да изпратя някого да му даде 10 хиляди лева за охраната. Аз пратих Ореха, той му дал парите, а отвън го чакали бопаджиите. Парите белязани, Пиронков заявил, че Личкана го е изнудвал. За това получих 10 години затвор. Всичко е нагласено,  ако първия път бях взел парите, още тогава щяха да ме арестуват. Разследването беше възложено на двама топ следователи, които го предадоха на прокуратурата с мнение за прекратяване, тъй като няма данни за престъпление. Въпреки това бях осъден. Кой може да има такова влияние върху съда и прокуратурата? Докато беше в службите, Валентин Петров се възползваше непрекъснато от служебното си положение. Имаше достатъчно информация, за да притиска хората  без значение дали е съдия, или прокурор. Той се държи безкрайно нагло и брутално. Преди да ме арестуват, в продължение на 6-7 месеца непрекъснато тормозеха жена ми и децата. Полицията влизаше по всяко време на денонощието вкъщи, сварваха ги по бели гащи.
– Ти защо се криеше, като знаеше, че семейството ти страда?
– Тогава аз не бях в България. Мислех, че всичко ще се размине. Провеждах срещи с много хора, които казваха, че всичко това е безумие. Имало ли е такъв случай в България  да бъдат прекратени отпуските на целия полицейски състав през лятото, за да търсят един човек? Аз да не съм Осама бин Ладен!? И след всички тези атаки и цялата тази агресивност защо никой не си зададе въпроса – защо Петров го прави. Две години, след като вече бях в затвора, полиция пак влиза вкъщи и прави обиски. Хората се извиниха, но казаха, че имат нареждане.
– Имали ли сте лична среща някога с него. Какви са отношенията ви? Били ли сте приятели?
– Имали сме лични срещи, скарахме се. Човек като него не може да има приятели. Той има само лични интереси. Той прецака и много свои приятели. Между нас застанаха бизнес интереси.
– Какво бизнес интереси? Валентин Петров беше полицай, а не бизнесмен.
– Той казваше – тази фирма е моя, човекът просто ме представлява. И тогава имаше един търг и бях предупреден, че негова фирма ще участва. Аз казах, че той може да участва, но аз ще спечеля. И тогава започна конфликтът между нас.
– За какво беше търгът?
– Той си знае! Но ще кажа, ако някой от компетентните органи се заинтересува.
– Ти имаш проблеми от много време. Как е възможно зад всичко да стои само един човек?
– Интересът и злобата на този човек стои зад всичко. Всичко започна, когато Валентин Петров стана директор на полицията. Преди да го направят главен секретар, пет часа водех разговор с него в стаята за разпити в следствието. Поиска нещо от мен, а аз не се съгласих. Ако се бях съгласил с исканията му, аз нямаше да бъда осъден.
– Има две неща, срещу които може да се направи размяна – пари или информация. Какво точно бе поискано от вас?
– Ами той информация има. Все пак на такова ниво, хората разполагат с много информация. Кой както иска, така да го разбира.
– Говореше се, че ви е било поръчано убийството на съдийката Галя Георгиева?
– Това са пълни глупости. За тази многострадална Геновева не искам да говоря. Постоянно в затвора чувах нейното име и това на Валентин Петров. Като човек я предупредих, че й готвят нещо, а нещата бяха преиначени. Никой не е искал да я убива. Тя обича да се прави на интересна.
– Бяха стреляли срещу вас. Имаше обявена награда. Някой взе ли я?
– Ако полицаите бяха кадърни, щяха да я вземат. Но никой не я взе. И досега не знам кой е стрелял срещу мен.
– Твърдиш, че никога не си извършил престъпление, но в Пловдив името ти е синоним на скандал и неприятности?
– Заради такива като Валентин Петров. И сега някои от неговите протежета разправят „Сега ще видите какво ще стане, като излезе Личкана!“.
– Какво ще стане, като излезе Личкана?
– Нищо няма да стане. Имам си бизнес, семейство. Ще се занимавам с тях. Аз съм мирен човек.
– Защо тогава мирен човек като теб се движеше с два бронирани коли и 8 души охрана?
– Ами ако и срещу теб бяха стреляли два пъти, и ти щеше да се пазиш. Не ме интересува нищо. Няма да гоня карез на никого. Има господ, той наказва.
– В затвора има различни категории  кофтита, шматки… Ти от кои беше? Носеха се слухове, че си най-привилегированият затворник в пловдивския затвор.
– Минал съм през всички служби  домакин, работел съм на лавката, във фитнес залата работех. Никога не можеш да угодиш, винаги ще има доволни и недоволни. Равни хора няма. Винаги съм отстоявал моето. Но така или иначе навсякъде си затворен  няма значение къде. Аз бях най-ощетеният затворник. Защото съм Личкана. Всички легенди за моите привилегии са измислица. Всичко съм постигнал с огромни усилия. Работа да започна беше трудно, защото от управата се страхуваха, че някой ще каже – защо точно мен са пратили. Искат от мен да спазвам закона, но спрямо мен законът никога не се е спазвал.
– Кой се грижи за бизнеса ти, докато си зад решетките?
– Благодарен съм, че има хора, които вярваха в мен и до ден днешен не ме предадоха. Не се отрекоха от мен и помагаха на семейството ми. Две големи деца израснаха без мен. Жена ми е най-безупречният човек на света. Сигурно е единствената жена, която може да издържи всичко, което й се струпа.
– Липсата ви явно не се е отразила на стандарта й на живот, защото тя се движи с луксозен джип БМВХ6.
– Тя се грижи за една малка част от бизнеса ми.
– С какво точно ще се занимавате, когато излезете от затвора?
– Имам идеи, наясно съм с нещата, не съм загубил ориентация. Но предпочитам засега да не говоря, защото срещу мен пак ще започнат атаки. Срещу семейството ми непрекъснато се оказва страшна репресия. Навремето искаха да осъдят майка ми, защото не можа да докаже произхода на 20 хиляди лева.
– Напоследък името ви бе свързано с доставките на хероин в Централния софийски затвор. Заедно с това на Златко Баретата и Будимир Куйович.
– Само в това не ме бяха забърквали. Петров да се оправя с Куйович, те си имат стари отношения. Знам много неща за тях. Румен Петков също трябва да си ревизира отношения с бившия главен секретар. Бившият министър веднъж призова да оставят на мира Петров, защото имал жена и деца. Той има ли си представа колко майки и деца е разплакал. Петров ходеше и заплашваше хората с информацията, с която разполагаше. Аз никога не съм се занимавал с дрога.
– Не сте търгували с дрога или не сте употребявали?
– Нито съм продавал, нито някога съм опитвал дрога. Ако съм искал, можех да го направя. И сега можех да съм на високо ниво. Това беше вътрешноведомствена интрига в Софийския затвор между служителите. Митко Димитров да си оправя шуробаджанащината. Аз съм човек, който даже е спирал наркотиците там. Там е нещо страшно. Трябва да го видите, за да повярвате. В Пловдивския това не може да се случи. Със Златко Баретата бяхме в болницата през една стая, видяхме се и от там се изфабрикува слухът за тайни срещи и трафик.
– А с Куйович за какво си говорехте?
– Ами той ми обясняваше надълго и нашироко за Валентин Петров.Той много неща разказа, не само пред мен, но и пред други хора. Има доста неща, които не се знаят. Даже по едно време го притискаха да се извини публично на Валентин Петров.
– Преди да влезеш в затвора, гравитираше около ВИС. Какви бяха отношенията ви с покойния Георги Илиев?
– Отношенията ни бяха безупречни, бяха истински. Спомням си го с добро. Общ бизнес с него не съм имал. Помагали сме си, но всичко беше на приятелска основа.
– Следиш ли новините от затвора? Как гледаш на полицейските операции през последната година?
– Прекалена показност. Не може всички да се слагат под един общ знаменател. Излишна демонстрация на сила.
– Говори се, че няма да простиш за тези 6 години и ще търсиш отмъщение?
– Нека никой да не се притеснява от моето излизане. Нарочно пускат слухове за мен. Възмездие няма да търся. Но много ще бъда доволен, ако с Валентин Петров си сменим местата. Много хора имат информация за него, може би с това интервю ще ги събудя.

О.з. генерал Валентин Петров: Нямам никакви отношения с Личканов, колегите си свършиха работата
Не мога да коментирам фантазиите на този човек, чиято биография е известна на целия град. Той е осъден на две инстанции, за вината му са събрани достатъчно доказателства. По случая тогава работеше Националната служба за борба с организираната престъпност. По онова време аз бях директор на регионалната дирекция и по никакъв начин не бих могъл да се меся в работата на колегите. Още по-малко пък да въздействам на магистратите от съда и прокуратурата. Получил е заслужена присъда и аз нямам никакви угризения за това. Никога не сме имали никакви лични, още по-малко пък бизнес отношения. Относно преместването му също не бих могъл да влияя, дори нямам информация, че е преместен. Личканов преследва определена цел с тези изявления, която най- вероятно има връзка със смъртните заплахи, които е отправял към мен и съдийката Галя Георгиева и за които в службите има информация.