Публичното обсъждане за Бунарджика: Най-посещаваното събитие от този тип през последните години

Таня Кънева

Следя обществените обсъждания в Града под тепетата от доста дълго време, особено внимателно и с интерес през последните две-три години. И от това на Бунарджика в сряда – 8 август 2018 г., си тръгнах удовлетворена.

Връщайки лентата назад, това се оказа най-масово посетеното събитие от този вид в града за последните три години. Имам обяснения защо.

Бе организирано и предварително комуникирано много добре, и се проведе за пръв път в такъв формат – на открито, в подходящ час, с водещ ( Любомир Чакъров се справи и с трудната задача на медиатор) и експерти, които да отговарят на въпроси, всеки по своята специалност. Въведената предварителна регистрация за въпроси се оказа ефективна. Очевиднно представителите на властта искаха да чуят мнението на хората. Нещо, което почти не се случва. Осъзнаха го дори тези, които бяха дошли с недоверие на обсъждането. 

За пръв път пред питащите застанаха толкова много представителите на районната администрация (райкметът Георги Стаменов, гл. арх. на „Централен“ арх. Петър Петров, инж. Надежда Петрова – гл. инж.на р-н, ландшафтен арх. Славка Цочева и арх. Пламена Андонова от ателието  автор на плана) и нито един от тях не се умори да отговаря, до повтаря, да перефразира, докато всеки получи отговор на въпроса си. Хората, които задаваха въпросите бяха подготвени. Подготвени бяха и представителите на администрацията.

Прегърнатите идеи за граждански контрол по време на планираните дейности и предложената доброволческа помощ за почистване сочат, че вече се върви по пътя на изслушването, диалога и отсяването на сеното от плявата.  

Може да бяхме стотина души под каменните пързалки, но бяхме такива, за които тепетата символизират дома и истински ги обичат.   

Ще ми се накрая да цитирам казаното от Борислав Инчев (кмет на район Южен), който апелира: „Хайде поне веднъж да дадем шанс на нещо хубаво да се случи, не всеки път да вадим брадвите преди да е започнало.“

Брадви вчера почти не се размахваха, защото имаше усещане за диалог и прозрачност. Неща, които всички се стремим.