Съдебната палата – шедьовър на архитектите Грозев и Попов от 1938 г.

Сградата е построена от Търговско-индустриалната камара и е образец на модернизма с класицистичен уклон от края на 1930-те години

Съдебната палата в Пловдив е един от непознатите шедьоври в архитектурното наследство на града ни. Сградата се свързва основно с негативни събития – арестувани престъпници, различни видове дела и леко скучна администрация за хората, които се занимават с дружества, свидетелства за съдимост и подобна бюрокрация.

Освен с тези задължителни за функционирането на обществото дейности, можем да свържем сградата и с нейната вълнуваща история. Тя се преплита между тази на големите пловдивски бизнесмени, трудностите на общината да осигури място за Съдебна палата и решенията от социализма, но и – това, на което ще акцентираме тук – великолепните архитектурни решения на строителите на сградата.

Първоначалната история на сградата е свързана с Търговско-индустриалната камара. Тя се сформира през 1895 година, когато се провеждат и първите избори за нейни членове. През 1901 година Камарата открива Частно търговско училище, през 1910 година се създава Търговската гимназия. С помощта на Камарата се построява и днешната сграда на бул. „Руски“ и ул. „Гладстон“, която е открита през 1927 година.

Дейността на Търговско-индустриалната камара продължава и в следващите години. През 1930-а година се изготвя проект от архитектите Димитър Попов и Светослав Грозев за Промишленото училище, днес гимназията по дървообработване „Христо Ботев“. Сградата носи много от стилистичните белези на модерната архитектура от 30-те години на века – например козирката и балконът с полукръгъл завършек над входа, както и изключителните вертикални ленти прозорци на стълбищата.

В началото на 30-те Камарата започва работа и по възобновяването на Пловдивския мострен панаир. Изложенията се провеждат във временно издигнати палати, повечето от които са около Централна гара. В някои години за изложението се използват и сградите на Промишленото училище, самата Търговска гимназия, както и училището „Андрю Карнеги“ – днес ОУ „Алеко Константинов“. Интересното е, че за дизайна и архитектурата на повечето от мострените палати отговаря отново архитект Светослав Грозев.

Така, набрали скорост, в края на 30-те Търговско-индустриалната камара решава да си издигне и собствена представителна сграда. Това се случва чак през 1938 година, когато започва строежът на този техен нов дом. Проектирането отново е възложено на Димитър Попов и Светослав Грозев. Строителството продължава до 1941 година, като сградата е осветена на 6 март.

Дизайнът е доста строг, типичен за сериозна и представителна сграда. Носи и много от белезите, обичайни за архитектурния модернизъм у нас между двете световни войни. Той е в тенденцията от края на 30-те години, когато част от архитектите представят в проектите си цитати или преработки на мотиви от класицизма. Много от представителните сгради от периода са именно такива. Сградата е била на три етажа, с две големи зали и две отделни стълбища. По-големият вход и по-голямото стълбище водят до двете зали – едната е точно над самия вход, другата гледа на север, днес – към вътрешния двор.

Още много за историята на сградата и голяма галерия със снимки – четете в KAPANA.BG