В защита на пловдивското лого

Логото е добро, но негативната реакция не е случайна

Докато не се видят реални действия и граждански диалог, не бива да се изненадваме от подобно поведение на обществото

Теодор Караколев

Общинската фондация и организатор на предстоящата Европейска столица на културата „Пловдив 2019“ се похвали с ново лого в началото на седмицата. Реакциите в общественото пространство обаче не бяха много топли. Българският дух да си изкаже мнението по всяка тема веднага заля и този казус. И се появиха безброй преработки – интересни и забавни, или простовати, както и куп паралели, адекватни или не, които очерниха идеята.

Какво му има на логото? С какво толкова раздразни обществеността и наистина в него ли е проблемът?

Всъщност логото е много качествено. То е изчистено, стилизирано, лесно разпознаваемо. Всичко, което може да се изисква от един знак. Концепцията зад него е страхотна – арката, кривата, полукръгът може да бъде открита и разпозната като символ в куп места в целия град, ще я откриваме постоянно във всяка разходка из Пловдив. В презентациите и клиповете това беше показано добре, но ако си го направите като цел (а това ще стане и неумишлено в следващите месеци, когато знакът се наложи повече), ще го откривате все повече и повече.

След първата си изненада се загледах и открих трибуните на Античния театър. Други хора видяха Тунела. Трети – арки на неокласичеса архитектура. Някои критикуват, че приличал на стадион. Имало общо с логото на Спорт-тото или логото на Олимпийските игри в Москва през 1980-а или в Сеул през 88-а. Ами изненада, те са базирани на атлетически стадион – който от своя страна е базиран на античните стадиони. Плагиатите не сме пловдивчани, които живеем върху извора, а московчани и сеулчани, чиито градове по времето на Античния стадион и цивилизацията във Филипополис са живеели в кални блата. 

Това малко в полукръга на шегата. В полукръга на сериозното: логата си приличат. Особено, ако се напънете насила да търсите паралели. Това, че лого номер 255 785-о в историята на света прилича на лого 9 222 439-то не говори лошо за нито едно от двете. Важен е смисълът, който стои зад съответния графичен знак.

И така – всички саркастични колажчета в последствие, в които анонимното народно творчество видя чадър, Wi-Fi или фалически символ, показват многозначността на логото, което е чудесно. Особено пък в контекста на пловдивската – поне оригиналната, де – концепция за столица на културата. Онази концепция, която се върти около мечтите, около въображението, около индивидуалните представи за бъдещето – макар и различни, обединени в обща, допълваща се посока.

Но тези колажчета и подигравки не се появиха случайно. Те се появиха тъкмо, защото оная концепция никой не я вижда. Реакцията на обществеността е просто концетриран гняв срещу неслучването на Европейска столица на културата. Предстои 1 година и единственото, с което Пловдив ще се запомни, са няколко изгорели и съборени склада. Няма проект, който реално да се случва. Най-шумно рекламираното парченце „Пловдив“ е квартал Капана, който в никакъв случай не е „Квартал на творческите индустрии“. Макар и страхотно място за почивка и туризъм, културните индустрии почти липсват – ако не броим индийските филми.

Моментът също сякаш не беше подходящ. Кому беше нужно това лого? Готов съм да защитавам неговите качества също толкова силно, както и това, че, всъщност, от него нямаше никаква нужда. Макар и слабо, и кичозно, без никакъв смисъл и концепция, старото лого вече беше разпознаваемо, известно и хората бяха свикнали с него. Тези, които го харесваха, се снимаха с него – тези, които не го харесваме, бяхме претръпнали и го търпяхме. Надеждата е, че този процес ще премине по-бързо и до няколко месеца всички ще свикнем с новото лого.
Третият проблем е свързан с първия – тоест една част от цялостната работа на общинската фондация „Пловдив 2019“. Липсата на конкурсност и прозрачност в целия този процес беше чудесно постилане за всички „хейтъри“, които са готови да правят колажи във всеки един момент. Състезателното начало е един чудесен инструмент, който в България обаче политиците много мразят – защото не знаят какъв ще е резултатът. Но конкуренцията, надпреварата, е тази, която дава добри резултати. Разбира се, ако конкурсите се провеждат качествено, осмислено и кадърно – нещо, което тук не можем. 
Иначе казано – напълно е разбираемо, че като дадеш на доказаното студио Пункт да ти направи лого, имаш един сигурен качествен знак. Ако направиш конкурс рискуваш да получиш „пържени яйца“ като туристическото слънце на България. Лошото е, че така никога няма да се научим на състезателност. Нито пък на прозрачност. 

Накратко: новото лого на „Пловдив 2019“ е страхотно. Едно от малкото качествени неща, които са се случвали в последните години на такова високо ниво. То обаче се превърна в съвсем логична мишена – мишена за всички тези, които виждат как в Пловдив не се случва нищо, как две години по-късно, Тютюневите складове се разпадат; няма да имаме Биенале на съвременното изкуство, тъй като Баня Старинна беше затворена, а Гарнизонна фурна стои празна, без никакво желание общината дори да чуе гражданското общество; младите граждански активисти и експерти бяха изгонени от Кино Космос за сметка на този и онзи удобен инженер-политик; клъстърът проекти в Столипиново са толкова неудобна тема, че дори не се говори за тях; и като цяло – оригиналната концепция, която грабна европейското жури е захвърлена в коша, за сметка на лесни концерти, инженеринг на площади и измазване на стените на тази или онази галерия, като имитация на културна дейност.