Това е денят, който има за цел да подтикне човека да се отнася по-нежно и по-добре към крехката й природа. Той ще бъде отбелязан в Природонаучния музей и Дондуковата градина, където децата, участвали в конкурса за детско творчество, ще бъдат наградени и ще творят отново
Екатерина Стоянова
Земята – тази величествено красива планета, приютила милиарди хора, до днес пази своята неповторима природа, въпреки настъпателните усилия на човечеството да я наранява, изсичайки нейните вековни гори, убивайки нейните мили животни, замърсявайки животворната й вода и въздух, така необходим за живота тук. Милиарди години живот са влияли на нейната крехка снага, а тя, все така приказна, съхранява духа на чудната си природа, макар с постоянно изменящо се лице.
Тази природа е всичко, което имаме – без нея как ще живеем? Ще се преселим на друга планета ли? Първо – това не може да се случи с всичките 7 млрд. хора и второ – ако се грижим добре за нея, няма да се наложи. Тя изпълва дробовете ни с кислород, засища глада ни със сочните си плодове и утолява жаждата ни със студените си води и въпреки че ние се подиграхме с нея хиляди пъти, тя ни прощава и още я има, и не е късно да й върнем жеста! Всеки може да бъде полезен на Майката Природа всеки ден, независимо дали с това, че просто си хвърля боклука в отредените за това места, рециклира или засажда гори и не кара автомобил. Всички ние можем задружно да я опазим и браво на тези хора, които го правят! Тъжно е само, че това „Браво“ не може да се каже на всеки. Тези добри постъпки трябва да бъдат всекидневие всекиму, както всеки се грижи за дома си, така трябва да се грижи и за нея, защото ТЯ е общият дом, тя е свещена.
Днес е Международен ден на Земята – денят, който има за цел да подтикне човека да се отнася по-нежно и по-добре към крехката й природа. Но нима само на този ден трябва да бъдем съвестни нейни деца? Нима само днес трябва да се замислим колко я тормозим, а как бихме могли, с лекота, да я поддържаме чиста всеки ден? Денят на Земята е всеки ден, всяка секунда е нейна. Елегично усещане събужда в сърцето ми мисълта за нея, а замисли ли се, всеки човек ще го изпита, че дори и ще се натъжи невероятно. Погледнете навън – тези чудни дървета, изпъстрени с различните нюанси на зеленото – този цвят на спокойствието, с нежните си клонки и величествени стебла, не са ли спиращи дъха? А всеки ден някъде някой отсича поне едно от тях. За да можем да построим огромните си хотели и резиденции, цехове, фабрики и заводи, където да произвеждаме временно щастие, ние, хората, загърбваме вечното щастие, онова – необходимото, безмерното, общото – щастието да живеем и да се наслаждаваме на това, което ни поддържа живи и дори пълни очите ни с красота…
Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ
